Глава 133: Братството на вярата

I. ЗАСЛУЖЕНА ПОХВАЛА (1). Блаженството-Единство в Любовта. II. ПРИЯТНО СРАВНЕНИЕ (2). Мирото за помазване. Слиза – Водейки до Аромат. III. ПРИЯТНО СРАВНЕНИЕ (3a). Обилната роса. Слиза – Водейки до Плодородие. IV. _БОЖЕСТВЕНА ЗАПОВЕД (3b). Благословението-Вечност на Живота. НАДПИС.-Песен на степените (или, възкачванията); Давидова. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Вероятно отбелязва обединението на целия народ след гражданските раздори от ранното царуване на Давид. Езекия приема това, без съмнение, като една от своите "песни", защото тя подходящо изразява неговите собствени чувства, особено при празнуването на Пасхата за "целия Израел", 2 Лет. xxx. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-Поглежда към хилядолетните дни, когато десетте племена на Израел отново ще се обединят с Юда в земята, Езек. xxxvii. 16-28. Племената постоянно ще се събират в Йерусалим за поклонение на Йехова и ще живеят в благословено духовно единство, Исая xxxii. 15. В средата на сцената Месия като Велик Свещеник е

разглеждано. Като Цар Той изгражда и установява Божия дом (Пс. 132), като Свещеник Той единствен го обзавежда. Новият завет ще бъде трайната сигурност на изкупения народ. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Духовното единство характеризира Божията църква. Това единство трябва да се поддържа, Еф. 4:3, но, уви, християните тъжно са се провалили. Размислете върху благодатта на братството – неговата красота · и неговото блаженство. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕ 2. Маслото се отнася до свещеното благоуханно масло, използвано за помазване на първосвещеника (Изх. 30:23 и сл.). То се изливаше върху главата на Аарон (Лев. 8:12; 21:10), когато беше посвещаван в служба. Обикновените свещеници бяха само поръсвани с него (Изх. 29:21). Маслото е символ на Светия Дух в Неговата освещаваща сила, като плодът е „любов, радост, мир“ и т.н. (Гал. 5:22); „пола“, букв. както в полето. Забележете, че истинската точка на сравнение не е ароматът на маслото, макар че тази красива мисъл не бива да се изключва, а неговото изобилие. То не оставаше върху главата, а се стичаше надолу, като по този начин освещаваше цялото тяло. Всички членове споделяха благословението. Приложението към Христос и Неговия народ е ясно. 3. Росата също е символ на Светия Дух в Неговата съживяваща сила. Обилните роси на Изток са жизненоважни за благосъстоянието на цялата природа. Тук „роса“ изглежда се отнася по-скоро до обилната мъгла, наподобяваща скорошен дъжд, която понякога се наблюдава в Палестина. Отново, точката на сравнение не са освежаващите качества на „росата“ или нейните всепроникващи свойства, а по-скоро това, че тя пада еднакво върху двете споменати планини. Високият Ермон на север представлява Израел, докато по-ниският Сион на юг представлява Юда. „Там“, т.е. Йерусалим; срв. Втор. 12:5-21. Единството на Израел (1) е корпоративно, както показва еврейската дума, като Йерусалим е единственото място за поклонение и всяко благословение е заповядано „там“. Забележете тройното „стичане надолу“ 2 (два пъти), 3; „живот завинаги“ – първо споменаване на вечен живот в Стария Завет; единственото друго място, Дан. 12:2; и двете са във връзка с хилядолетието.