I. ПРИЗИВ КЪМ ХВАЛБА (1-3). Обединената почит. II. ПРИЧИНИ ЗА ХВАЛБА (4-19). Всеобщото свидетелство. 1. Словото и делото на Йехова в сътворението (4-9). Всемогъщество. i. Причина за хвала, „Защото“ (4-7). ii. Препоръка (8). iii. Причина за хвала, „Защото“ (9). 2. Съветът и грижата на Йехова в провидението (10-19). Всезнание. i. Отношение към държавите (10-12). (а) Бунтовните народи (10-n). (б) Избраният народ (12). ii. Отношение към душите (13-19). (а) Жителите на света (13-17). (б) Богобоязливите индивиди (18-19). III.' ДОПЪЛНЕНИЕ НА ХВАЛБАТА (20-22). Обединеното доверие .. I. Упование (20). 2. Радост (21). 3. Молба (22). ПЪРВИЧНА АСОЦИАЦИЯ. – Конгрегационен химн на хвала, тясно свързан с xxxii. Липсата на прилив потвърждава това и също така предполага, че Давид е авторът (така LXX). Историческият повод не е известен, но вероятно е свързан с някакво национално избавление. Сравнете xxxii. Ir с xxxiii. I, покана и отговор. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ. – Показва радостта на простения остатък, изразена след преживяването от Пс. xxxii. Хвалата на Израел намира отзвук във цялото творение, като Йехова, Богът на изкуплението, е също и Богът на сътворението. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ. – Псалм за сила и провидение, и в хвала на хвалата. Всяко ново проявление на благодат изисква ново изразяване на благодарност (3). Нашият Бог е Създател, Контрольор и Извършител. Небесата и тяхното войнство ни учат на нашата нищожност и зависимост. Мнозина се наслаждават на чудните Божии дела, които, уви, презират Бога на чудните дела. Съзерцанието на силата на Йехова трябва да ни подтикне към благоговение (8); размишлението върху Неговото провидение – към упование (20-22). Божият съвет стои твърдо
като Неговото творение (n, 9). Войска, герой и кон са еднакво безсилни, ако Бог не е нашето упование. Нашето упование фалшиво ли е (16-17) или истинско (20-21), напразно или победоносно? Знанието на Йехова е не само универсално, но и индивидуално. Само в устата на праведния е прилична хвалата (1). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. „Радвайте се“ = викайте от радост, с.Евр. глагол xxxii. 1б. 3-4. Същият евр. в I Царства xvi. 17. 4. „прав“ = праведен, с.Евр.д. (1). (б) „Всичките Му дела са във вярност“, напр. неизменните закони на природата, на които човек се е научил да разчита. 5. Праведността е принципът на справедливостта; съдът е нейното приложение. 6. Срв. Битие i. Тук се намира зародишът на доктрината за Словото, Йоан i.; „тяхното множество“ = звездната система. 7. Сегашното време на глаголите изразява постоянен контрол, както и първоначалното сътворение; „като куп“, всички древни версии имат „като в бутилка (мех).“ 8-9 Акцентът е върху чудото на сътворението чрез просто божествено повеление. На иврит по-кратко: „Той (акц.) проговори и стана; Той (акц.) заповяда и се появи“, Битие i.; Исая xlviii. 13. 10-11. Забележете паралелизма тук, подчертаващ контраста между Бог и хората. „Съвет... мисли... съвет... мисли.“ 12. „Блажен“ = щастлив. 15. Всички по някакъв начин са подчинени на Божия план и цел. 17. „кон“; кавалерията е съставлявала в дните на псалмиста най-страховитата част от армията, Притчи xxi. 31. 18. Виж xxxii. 8, бележка; бр. „които чакат Неговата милост.“ 19. смърт, т.е. насилствена смърт. 20. Бр. „е очаквал“, с.Евр.д. намерено отново в Псалтира само в cvi. 13. 22. милост = любяща доброта.