I. ПРИЗИВ. ИСКАНЕ ЗА АУДИЕНЦИЯ (1-3). II. АРГУМЕНТ. ПРИЧИНИ ЗА УВЕРЕНОСТ (4-7). „Защото.“ 1. Отвращението на Йехова към нечестивите (4-6). 2. Приемането на поклонника от Йехова (7). Показана милост. III. ПРИЗИВ. ИСКАНЕ ЗА ВОДАЧЕСТВО (8). IV. АРГУМЕНТ. ПРИЧИНИ ЗА БЕЗПОКОЙСТВО (9). Рисковете на Давид сред „наблюдателите“. V. ПРИЗИВ. ИСКАНЕ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ (10ac). VI. АРГУМЕНТ. ПРИЧИНИ ЗА УВЕРЕНОСТ (10d-12). 1. Нечестивите са се разбунтували срещу Йехова (10d). 2. Поклонниците ще се радват в Йехова (н-12). Показана благосклонност. НАДПИС.-Псалм на Давид. ПОДПИС.-За главния музикант, на Негинот; относно Шеминит.
ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ. – Този псалм е приписан на Давид и почти със сигурност принадлежи към периода на бунта на Авесалом, но по-скоро по-късно от предходния псалм. Там псалмистът моли бунтовниците; тук той моли против тях, защото те остават непокаяни въпреки любящите му призиви. След като времето за покаяние е отминало, нищо не може да последва освен праведен съд. Утринен химн. Относно еврейската дума "Негинот", виж Пс. iii. бележки. "Шеминит," = осми или октава, т.е. бас – мъжкият хор. ·ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ. – Гледа напред към дните на верния еврейски остатък в навечерието на изливането на Божия съд срещу отстъпническия народ и техните езически подбудители, виновни за преследването на истинския Божи народ. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ. – Забележете силния контраст между нечестивите и благочестивите в техния говор и поведение. Давид започваше деня с молитва и размисъл; ние правим ли го? Молете се, докато размишлявате, и размишлявайте, докато се молите. "Младенецът няма друг език освен плач, но това е достатъчно за майката и за Бога (2). Един поглед може да каже повече от думи." Когато сме се помолили, "наблюдаваме" ли за отговора? Една "подредена" молитва не означава формална молитва, нито пък показва прибързана импровизирана такава. Нашето мислене изгражда нашия характер, виж Пр. xxiii. 7; Фил. iv. 8. Наистина ли се молим на Бога като Давид (2), или на себе си като фарисея (Лука xviii. 11)? Давид се молеше (а) рано, (б) чуто, (в) обмислено, (г) усърдно, (д) подредено, (е) с очакване, и (ж) благоговейно (7). Неговото беше определено искане – за напътствие. Божията святост налага осъждането на злото. Могат наистина да се радват, които могат да намерят убежище в Господа. Който намери убежище в Него, скоро се научава да обича Неговото име. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ J. Не само нашите думи, но и нашите мисли трябва да бъдат приемливи за Бога, xix. 14. 2. "плач" Евр. дума, използвана специално за призив за помощ; "Цар ... Бог," срв. lxxxiv. 3. Цар Давид признава Йехова за свой Върховен Владетел. 3. "сутрин" повторено за акцент; "нареждам" = подреждам; забележете сугестивната употреба на думата, Бит. xxii. 9; Лев. i. 7-8; Изх. xi. 4, 23 и т.н., и срв. Пс. cxli. 2; "бдя," т.е. за отговора, срв. Ав. ii. 1; Мих. vii. 7, бел. 4-5. Срв. идеала за царския двор, Пс. ci. 4. "Бог"= Ел, Всемогъщият. Забележете значимата употреба на титлата тук. Силата без доброта е езическата представа за божество. Не такъв е нашият Бог, Който е едновременно могъщ и добър. (б) по-скоро както в бележката. Божията святост е всепоглъщащ огън, който нечестивите не могат да понесат, xxx. Бог не може да приема като привилегировани гости,
имащи право на защита според законите на източното гостоприемство, такива, които тук са класифицирани като зли, 5-6; срв. молитвата на Давид, 2 Цар. xv. 31, и Божия отговор, xvii. 14-23. 5-6. Отбележете споменатите класове злосторници. б ,, " д в. т.е. арогантните, или самохвалците; стоят... т.е. нямат място за тях в присъствието на Бога, срв. Авесалом и неговите лъжливи обещания, 2 Цар. xv. 3-5. 6. "говорят лъжи," букв. "актьори на лъжата;" (б) букв. "мъже на кръвопролитие и измама," т.е. тези, които не се свиват от убийство и то чрез предателство; срв. характера на Ахитофел, 2 Цар. xvii. 1-4. ( з) " ул . д " з " ул. д " ( ) УЦ. ут . . . емп . ; м тлту е, срв. т е м ттту е 10 ; ксеар, т.е. истинско благоговение; "поклонение" =· предимно да се простреш ничком – източната поза на благоговение или моление; след това означава съответното отношение на сърцето. Давид се покланя с лице към Светилището, външен символ на присъствието на Йехова сред Неговия народ. Срещу Давидовото авторство на този и подобни псалми, критиците са изтъкнали употребата на думите "Божи дом" и "Храм. •" Но аргументът не издържа, защото първият термин се използва за Скинията, Изх. xxiii. 19; xxxiv. 26 и т.н.: също и за Шатрата, разпъната от Давид за Ковчега на планина Сион, 2 Цар. xii. 20. Еврейската дума за храм се прилага към Светилището в Сило ( 1 Цар. i. 9; iii. 3) и без съмнение е останала в употреба за Шатрата на Ковчега. Отбележете близкото съпоставяне на думите в Пс. :xxvii. 4-6. Чрез употребата на вдъхновените термини в тези пасажи, Светият Дух по този начин ги вписва в пророческата програма, която тепърва предстои да бъде изпълнена в преживяванията на остатъка. 8 ... Тх б Тх · х ал . м й . . . т.е. защото Ти си праведен; врагове = необичайна дума, виж бел., или "онези, които ме наблюдават;" "равен" евр. = както "равен, така и прав." 9. "няма вярност," срв. бел. (б) срв. бел.; "гърло" тук се разглежда като орган на речта. Гладките думи прикриват смъртоносни замисли. 10. Срв. 2 Цар. xv. 37; "изхвърли ги (или свали ги)"; срв. xxxvi. 12; "бунтуваха се," = бунт срещу царя (Божия помазаник) е бунт срещу Самия Бог.Хим.сци£ II. Преведи: "Така всички, които търсят убежище в Теб, ще се радват, Те винаги ще ликуват, докато Ти ги закриляш, И тези, които обичат Твоето име, ще се възрадват в Теб." (Къркпатрик). "име" означава Божия разкрит характер. 12. "щит" = голям щит, т.е. голям щит, предпазващ цялото тяло и обикновено двойно по-голям от обикновения щит.