Лекционарен календар
Понеделник, 27-ми април 2026 наЧетвъртиСедмица след Великден
видео реклама
реклама
реклама
реклама
Внимание!
Омръзна ли ви да виждате реклами, докато учите? Сега можете да се насладите на версия на сайта „Без реклами“ само за 10 цента на ден и да подкрепите една чудесна кауза!Натиснете тук, за да научите повече!
Начало»Библейски коментари»Английски»Бележки на Айрънсайд»Естер
Библейски коментари Естир 1 ===========================
Бележките на Айрънсайд върху избрани книгиБележките на Айрънсайд --------------------------------------------------
НеемияНеем. 13ЕстерЕстЕстирЕст 2
Търсене на…
Въведете заявка по-долу:
Ресурсен инструментариум
Версия за печат Преглед Авторско право Библиография
Допълнителни автори
Естир: Глави 1-5
Глава 1
Царският пир и разводът на Ящи
В началните стихове отбелязваме широкия обхват на персийското владичество. „А стана в дните на Асуир (този Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия, над сто двадесет и седем области), че в онези дни, когато цар Асуир седеше на престола на царството си, което беше в двореца Суса, в третата година от царуването си, той направи пиршество за всичките си князе и слуги; силата на Персия и Мидия, благородниците и князете на областите бяха пред него: когато показваше богатствата на славното си царство и честта на превъзходното си величие много дни, дори сто и осемдесет дни.“
Тези стихове ни представят нещо от земното величие и слава на „сребърното“ царство, което е наследило „златната глава“, изобразена в съня на Навуходоносор, както е записано във втора глава на Даниил. Световно господство ще бъде упражнявано само от четири сили, докато не дойде Този, Чието е правото да царува, и не установи царство, което ще разбие на парчета всички останали и никога няма да бъде унищожено.
Сферата на господство е по-голяма в случая на всяка следваща империя, и все пак металът винаги се влошава, от злато до желязо, смесено с кална глина, или, според Трегелес, чупливи грънчарски изделия; причината несъмнено се състои в това, че Вавилон ни представя абсолютно неограничена монархия, докато в Персия, Гърция и Рим властта на владетеля става повече или по-малко ограничена, първо, от помощник-съветници, и накрая от един вид съюз между монархия и демокрация, което в крайна сметка ще доведе до избирането на последния римски император, който тепърва предстои, в дните на десетте пръста, което ще бъде последната форма, приета от звяра (Откровение 13:0:л-9), след като Църквата бъде грабната на небето.
Със сигурност е великолепна сцена, на която ни въвежда нашата глава, и в известен смисъл, без съмнение, типична. Но е ясно, че всичко е само слава на този свят, макар и не в пълната независимост от Бога, която намираме в Даниил 5:0. Няма споменаване на нечестие, свързано с пиршеството, описано в следващите стихове: „И когато тези дни изтекоха, царят направи пиршество за целия народ, който беше в Шушан, двореца, както за големи, така и за малки, седем дни, в двора на градината на царския дворец; където имаше бели, зелени и сини завеси, прикрепени с връзки от тънък лен и пурпур към сребърни пръстени и мраморни стълбове: леглата (или кушетките) бяха от злато и сребро, върху настилка от червен, син, бял и черен мрамор…И пиенето беше според закона; никой не принуждаваше: защото така царят беше наредил на всички служители на дома си, да постъпват според желанието на всеки човек“ (стихове 5, 6, 8).
Ако в подчинението на Израел на Вавилон виждаме картина на дните на мрак и робство, през които Църквата е преминала по време на възхода на папството, то изглежда, че в „либералното робство“ по време на мидо-персийското върховенство, имаме предвещано сегашното аномално и външно проспериращо състояние на протестантството. С други думи, може да се каже, че Вавилон намира своя аналог в Тиатир, когато Сатана се е опитвал да принуди Божиите деца да преклонят коляно пред идолопоклонството – да извършат духовно прелюбодейство. Сардис отговаря повече на условията от дните на Естир – голям външен просперитет, с малцина верни, които не са омърсили дрехите си, но въпреки това, от страна на огромното мнозинство, пълно единение между света и изповядващото тяло. Филаделфия съответства добре на завърналия се остатък, докато Лаодикия е предложена от фарисейския израстък на самоправедност и формал- ност, който последва. Поне е ясно, че има много поразителни прилики, които изглеждат повече от обикновени съвпадения.
Погледнато от тази гледна точка, докато в Ездра и Неемия имаме народ, отделен за името на Господа, събран около Божия център и, поне до известна степен, подчинен на Неговото Слово; в Естир имаме народ, също така Господен, съвсем доволен да продължава със световното покровителство; и макар тук-там някои да се характеризират с голяма преданост, в никакъв смисъл няма същата свобода, благословение и разбиране на Божието слово, каквито биха могли да имат, ако бяха търсили повече Неговата слава, отколкото собственото си удобство.
Този празник тогава е просто общото ликуване в светлината и свободата, осигурени от разпространението на знанието и цивилизацията – нещо съвсем различно от празниците, спазвани в Йерусалим, където всичко сочи към Господ Исус – Неговите страдания и Неговите слави.
Вярно е, че различните цветове на завесите и обзавеждането на банкетната зала може всички да имат някакво символично значение, но в момента учените далеч не са единодушни относно значението на използваните думи; затова не се опитваме да навлизаме в това. Забележително е, че „пиенето беше според закона: никой не принуждаваше.“ Това, което е наречено „правото на лична преценка“, беше напълно признато. Блудницата от Откровение 17:0 държеше в ръката си златна чаша (защото твърдеше, че говори за божествени неща), пълна с мерзост и нечистота. Езикът, използван във втори стих, изглежда предполага, че тя на практика е насилвала да пият от устните на земните жители виното на нейното блудство. Тя не би търпяла възражения. Всички трябваше да пият това, което тя предлагаше. Това винаги е правилото на папството. В протестантството е различно: можеш да пиеш или не, както желаеш. „Никой не принуждаваше;“ и ако не харесваш дизайна на чашата, която имаш, има много други, от които да избираш, всички златни, всички еднакво претендиращи, че са от Бога, и все пак различни една от друга.
Е, това е за онези, които отказват всяка чаша по човешки замисъл, и в смирение и самоосъждане се намират да се взират в Божието слово на мястото, където Той е накарал името Си да пребъдва (Неемия 8:3; Неемия 9:3).
Виното е „царско вино“, вярно е, и то ще ободри, развълнува и изпълни човек с добри мисли за плътта и за земната слава; но то не е виното, което говори за скъпоценната кръв на Спасителя, пролята за виновни грешници, Който със самата Си смърт на дървото възвестяваше съда на този свят. Това се вижда, когато стоиш до олтара в разрушения Божи град, и виждаш възлиянието, излято върху всеизгарянето, издигащо се като благоухание към Бога (Ездра 3:3).
Следващите няколко стиха ни дават картина, която ни е трудно да приложим. След като се съветва с мъдреците си, царят отстранява Ящи. Всички те се съгласяват, че тя се е оказала невярна на мястото си като водеща жена на империята и че то трябва да бъде дадено на друга. Някой би могъл да предложи това като илюстрация на Римляни 11:0 – непокорството на езичниците, което дава повод за възстановяването на евреите на мястото на благоволение. Но, отбягвайки всяко тълкуване, което може да не се хареса на духовния ум, ние веднага въвеждаме нашите читатели в темата на следващата глава.
връщане към 'Началото на страницата'
НеемияНеем. 13ЕстерЕстЕстирЕст 2
Бележки под линия: