Старейшини на Израел се приближават до Езекиил, търсейки божествена намеса, но Бог разкрива, че те все още таят идоли в сърцата си и са неискрени. Бог заявява, че ще им отговори със съд според тяхното идолопоклонство, въпреки че предлага милост, ако искрено се покаят и се отвърнат от мерзостите си. Той също така заявява, че лъжепророците, които заблуждават народа, ще бъдат съдени, тъй като Бог допуска заблуда за онези, които отхвърлят истината.
Казано ни е в книгата Притчи, че ако хората откажат да се вслушат в гласа на Бог, когато Той говори с благодат, призовавайки към покаяние, ще дойде денят, когато те ще Го призовават за милост и Той ще откаже да се вслуша в техния вик. Това е, което сме подчертали в настоящата глава.
Беше съвсем очевидно, че положението на евреите е станало изключително критично. Онези, които бяха разчитали на оттеглянето на халдейските армии и на изпълнението на предсказанията за мир, направени от техните лъжепророци, започваха да усещат, че в крайна сметка са в много по-лошо положение, отколкото бяха предполагали; и така една делегация от водачите посети Езекиил, за да се посъветва с него дали има някаква надежда за намесата на Йехова в тяхна полза.
Тогава дойдоха някои от старейшините на Израел при мен и седнаха пред мен. И словото на Йехова дойде към мен, казвайки: Сине човешки, тези мъже са приели идолите си в сърцето си и са поставили препънката на беззаконието си пред лицето си: трябва ли изобщо да се допитват до Мен? Затова говори им и им кажи: Така казва Господ Йехова: Всеки човек от Израилевия дом, който приеме идолите си в сърцето си и постави препънката на беззаконието си пред лицето си, и дойде при пророка; Аз, Йехова, ще му отговоря според множеството на идолите му; за да хвана Израилевия дом в собственото им сърце, защото всички те са се отчуждили от Мен чрез идолите си – стихове 1-5.
Преди някой от тези старейшини да изрече и дума, Самият Бог проговори на Езекиил, заявявайки, че Той, Който не вижда като човек, но различава мислите и намеренията на сърцето, вече е осъдил тези мъже като такива, които са поставили идолите си в собствените си сърца и са сложили препъни камъка на беззаконията си пред лицата си. Защо тогава да идват при Божи пророк, за да го питат? Те нямаха желание да вършат Божията воля; следователно нямаха право да търсят облекчение от Него. Докато условията продължаваха такива, каквито бяха, не можеше да има мирен отговор. Йехова заяви, че всички от дома на Израел, които бяха поставили идоли в сърцата си и които упорстваха в беззаконията си, които по този начин бяха станали национален препъни камък, не заслужаваха никакъв отговор, освен отговор в съд, съобразно идолопоклонството, което бяха следвали. Бог щеше да се отнесе с тях така, както ги виждаше вътрешно, а не според тяхното устно изповядване, докато се преструваха, че Го почитат.
Той заповяда Езекиил просто да потвърди пророчествата за съд, които вече бяха излезли.
Затова кажи на Израилевия дом, Така казва Господ Йехова: Върнете се и се отвърнете от идолите си; и отвърнете лицата си от всичките си мерзости. Защото всеки от Израилевия дом, или от чужденците, които пребивават в Израил, който се отлъчи от Мен, и вземе идолите си в сърцето си, и постави пред лицето си препънката на беззаконието си, и дойде при пророка да пита Мен за себе си; Аз, Йехова, ще му отговоря Сам: и ще обърна лицето Си против този човек, и ще го направя за почуда, за знак и за поговорка, и ще го отсека отсред народа Си; и ще познаете, че Аз съм Йехова. И ако пророкът бъде измамен и проговори дума, Аз, Йехова, съм измамил този пророк, и ще простра ръката Си върху него, и ще го унищожа отсред народа Си Израил. И те ще понесат беззаконието си:, беззаконието на пророка ще бъде като беззаконието на онзи, който го търси; за да не се отклонява вече Израилевият дом от Мен, нито да се осквернява вече с всичките си престъпления; но да бъдат Мой народ, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Йехова” – стихове 6-11.
В Своята милост Той призова хората да се обърнат отново към Него, да отхвърлят идолите си, да осъдят всички тези мерзости, по които бяха вървели толкова дълго. Ако бяха готови да направят това, Той все още щеше да чуе вика им. Всъщност, където и да имаше човек от дома на Израел или от чужденците, които живееха сред израелския народ, Бог щеше да чуе в милост, ако се обърнеха към Него в истина, но където упорстваха в идолопоклонството си, Той можеше само да обърне лицето Си срещу тях и да излее гнева Си върху тях.
Той заяви, че онези, които продължаваха в греховете си, ще станат за почуда, знак и поговорка на народите и ще бъдат отсечени от средата на Израел. Така чрез Неговите присъди те трябваше да знаят, че това беше Йехова, с Когото имаха работа.
Що се отнася до лъжепророците, които ги заблуждаваха, Самият Господ пое отговорността, че е допуснал това; защото е принцип в Писанието, че когато хората отказват истината, Самият Бог често ги предава на лъжа. Точно както в последните дни на голямата скръб, онези, които не приемат любовта към истината, за да бъдат спасени, ще бъдат предадени на силно заблуждение, за да повярват на лъжата на Антихриста, и така всички да бъдат осъдени, които не се покоряват на истината, но намират удоволствие в неправдата.
Може да си мислим, че е просто въпрос на случайност, когато един човек приеме свидетелството на Господа и се обърне към Него в покаяние и вяра и се стреми да ходи в Неговата истина, докато други са увлечени от фалшиви системи, много от които са станали най-популярни в наши дни. В първия случай Самият Божи Дух е Този, Който разкрива на човека неговата нужда и след това показва как Христос е посрещнал тази нужда; докато в другия случай, когато хората са отхвърлили Божията истина и са се съпротивлявали на Светия Дух, Той позволява умовете им да бъдат заслепени и им позволява да бъдат заблудени от фалшиви учения, които, ако бъдат следвани докрай, водят до тяхната вечна гибел.
Нашият Господ Иисус предупреди срещу слепи водачи на слепи, и двамата от които накрая падат в канавката. На Езекиил Бог заяви, че хората, които следваха лъжливото, трябва да понесат своите беззакония, а наказанието на мнимия пророк трябва да бъде същото като на тези, които се доверяваха на неговите послания.
За да осъзнае домът на Израел безумието да се отвърне от Йехова и да научи от Неговите присъди важността да ходи в Неговата истина, и така да не се отклонява повече, нито да се осквернява вече с нещата, които ги бяха направили толкова нечисти в Неговите очи, има повече от предположение в стих 11, че все още имаше надежда, ако се обърнат към Бога. В такъв случай Той отново би ги признал за Свой народ и би се проявил като техен Бог. Но уви, нямаше отговор! Те упорстваха в злия си път; затова Бог заяви, че трябва да бъдат предадени на съд.
„И словото на Йехова дойде към мене и рече: Сине човешки, когато някоя земя съгреши против Мене, като извърши престъпление, и Аз простра ръката Си върху нея, и строша тоягата на хляба й, и изпратя глад върху нея, и изтребя от нея човек и животно; макар и тези трима мъже, Ной, Даниил и Йов, да бяха в нея, те щяха да избавят само собствените си души чрез правдата си, казва Господ Йехова. Ако Аз накарам зли зверове да минат през земята, и те я опустошат, и тя стане пуста, така че никой човек да не може да мине поради зверовете; макар и тези трима мъже да бяха в нея, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, те нямаше да избавят нито синове, нито дъщери; само те щяха да бъдат избавени, но земята щеше да бъде пуста. Или ако докарам меч върху онази земя, и кажа: Меч, мини през земята; така че да изтребя от нея човек и животно; макар и тези трима мъже да бяха в нея, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, те нямаше да избавят нито синове, нито дъщери, но само те щяха да бъдат избавени. Или ако изпратя мор в онази земя, и излея гнева Си върху нея с кръв, за да изтребя от нея човек и животно; макар и Ной, Даниил и Йов да бяха в нея, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, те нямаше да избавят нито син, нито дъщеря; те щяха да избавят само собствените си души чрез правдата си“–ст. 12-20.
Докато лицемерните старейшини чакаха, надявайки се на отговор, който би обещал избавление от сегашното им ужасно положение, Бог заповяда на Езекиил да им каже, че са надхвърлили мястото, където Той би слушал застъпничество от тяхно име. Хората от земята толкова задълбочено се бяха отдали на беззаконие и бяха толкова неверни на завета, който Бог беше сключил с тях, че Той сега протягаше ръката Си против тях и щеше да ги предаде на глад в допълнение към другите беди, които ги бяха сполетели. Дори и такива благочестиви и предани мъже като Ной, изключителният свидетел за Бога преди потопа; Даниил, който по това време беше във Вавилон, подготвян от Бога за забележително служение в бъдещи дни; или патриархът Йов, който беше толкова тежко изпитан и премина толкова триумфално, ако всички те бяха заедно в земята и се застъпваха от нейно име, пак щяха да спасят само собствените си души чрез своята праведност. Техните молби не можеха да помогнат на отстъпническия народ.
Ако условията в земята станат толкова лоши, че дивите и свирепи зверове се умножат до такава степен, че да застрашат живота на малцината, които са останали в нея, така че никой да не смее да се появи по пътищата заради тези зверове, дори тогава, макар тези трима мъже да са сред останалите и да се застъпват за тях, пак Бог заяви, че те ще спасят нито синове, нито дъщери, а само себе си, и земята ще бъде оставена на запустение. Или ако вражеският меч бъде допуснат да надделее, както би станало много скоро, когато Сам Бог заповяда на меча да мине през земята, за да отсече човек и добитък от нея, ако тези трима мъже са в нея и застанат пред Йехова и се застъпят за народа, пак Той няма да отговори. Той би признал тяхната собствена праведност, но молитвата им не би помогнала на никой друг. Или ако морът, който толкова често следва кървавата война, вземе своя ужасен данък от останалите, отсичайки човек и добитък, Ной, Даниил и Йов не биха могли да предотвратят присъдата, колкото и да се застъпват.
„Защото така казва Господ Йехова: Колко повече, когато изпратя Моите четири тежки присъди върху Йерусалим, меч, глад, зли зверове и мор, за да изтребя от него човек и добитък! Но, ето, в него ще остане остатък, който ще бъде изведен, синове и дъщери: ето, те ще дойдат при вас и вие ще видите техния път и техните дела; и вие ще се утешите относно злото, което Аз докарах върху Йерусалим, дори относно всичко, което Аз докарах върху него. И те ще ви утешат, когато видите техния път и техните дела; и вие ще познаете, че Аз не съм направил без причина всичко, което съм направил в него, казва Господ Йехова“ – ст. 21-23.
Можем да забележим много тясна връзка между споменатите тук заплашващи злини и четиримата конници на Апокалипсиса. В Езекиил четем за война, глад, зли зверове и мор. Те са наречени „четири тежки присъди“ на Йехова. В Апокалипсиса имаме, първо, белия кон на мира, след това червения кон на войната, последван от черния кон на глада и трупно-бледия кон на мора. Всичко това са промислителни присъди, които Бог изпраща върху народите, когато те се отвърнат от Него.
Но има дъга на надежда, видяна дори в тъмните облаци на съда, както забелязваме в стихове 22 и 23, където Бог говори за остатък, който ще бъде изведен и ще се поучи от това, което е сполетяло тях и останалите, и в резултат на това, ще се обърне към Господа и ще бъде утешен относно злото, което Той донасяше върху Йерусалим. Те трябваше да бъдат свидетели на Божията любяща грижа над всички, които в сърцата си се обърнаха обратно към Него, и така направиха възможно за Него в праведност да действа за тяхното благословение. Осъзнавайки греховността на народа, към който принадлежаха, те щяха да признаят факта, че Бог не е действал произволно, а е имал добри причини да постъпи с тях по начина, по който го е направил.