Тази глава описва подробно Божието произнасяне на присъда над Израел поради техния упорит грях и идолопоклонство, водещо до тяхното отхвърляне като "Ло-ами." Бог заявява, че тяхната земя, градове и олтари ще бъдат унищожени, а народът им разпръснат. Въпреки това, въпреки суровата присъда, Бог обещава да запази остатък от Израел, които ще Го помнят и в крайна сметка ще бъдат възстановени, изпълнявайки Своя завет.
Бележки на Айрънсайд върху избрани книги Бележки на Айрънсайд
След дълго търпение и много предупреждения Бог най-накрая беше стигнал до мястото, където Той не можеше, в праведност, повече да признава Израел за Свой. Отсега нататък, и до времето на бъдещото им възстановяване, те трябваше да бъдат, както прогласи Осия,
„Ло-Ами“ – тоест, „Не Мой народ.“
Такова е било тяхното състояние през изминалите две хиляди и петстотин години и такова ще бъде до онзи велик ден, когато ще погледнат към Този, Когото прободоха, и ще скърбят за Него, както някой скърби за единствения си син, и ще бъдат в горчивина за Него, както някой е в горчивина за първородния си (Захария 12:10).
В първите седем стиха получаваме посланието на Йехова за отхвърляне заради упоритостта на Израел в грях.
И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, обърни лицето си към Израилевите планини, и пророкувай против тях, и кажи: Вие, Израилеви планини, чуйте словото на Господ Йехова: Така казва Господ Йехова на планините и на хълмовете, на водните потоци и на долините: Ето, Аз, Аз ще докарам меч върху вас и ще унищожа високите ви места. И олтарите ви ще запустеят, и слънчевите ви идоли ще се строшат; и ще поваля убитите ви пред идолите ви. И ще положа мъртвите тела на израилтяните пред идолите им; и ще разпръсна костите ви около олтарите ви. Във всичките ви жилища градовете ще бъдат опустошени и високите места ще запустеят; за да бъдат олтарите ви опустошени и запустели, и идолите ви да се строшат и да престанат, и слънчевите ви идоли да бъдат съборени, и делата ви да бъдат унищожени. И убитите ще паднат сред вас. и ще познаете, че Аз съм Йехова"-ст. 1-7.
Когато дванадесетте племена за пръв път влязоха в земята Ханаан, Бог обеща временни благословения от всякакъв вид, докато ходеха в послушание на Неговото Слово. Самата земя трябваше да дава всяко доказателство за Неговото благоволение. Тя щеше да бъде плодородна, изобилно така, и в резултат на това техните стада и добитък щяха да се умножат; и те самите щяха да бъдат запазени в здраве. Щяха да бъдат силни, така че никой враг да не може да устои срещу тях. Но сега всичко се беше променило. Бяха съгрешили дотам, че нямаше изцеление, и затова Бог заповяда на Езекиил да обърне лицето си към планините на Израел и да пророкува на или против тях. Той се обръща директно към планините и хълмовете, водните потоци и долините. Самата земя трябваше да бъде обект на недоволството на Йехова; така е било през вековете оттогава. Народът трябваше да бъде разпръснат, а страната оставена опустошена. Бог заяви, че Сам ще донесе меч върху тях – в този случай меча на Навуходоносор и неговата халдейска армия. Той заяви, че ще унищожи местата, където са се покланяли на идолите си, и ще събори техните олтари и изображения; а онези, които са им служили, ще бъдат съборени, убити пред тези изображения на техните фалшиви богове. За мнозина нямаше да има дори погребение, но костите им щяха да бъдат разпръснати около олтарите, на които бяха принасяли жертви на демони. Градовете им щяха да бъдат опустошени; светилищата им предадени на запустение, а идолите, на които се доверяваха, щяха да бъдат напълно разрушени и по този начин доказани като безсилни да помогнат. Нито една ръка нямаше да бъде протегната, за да спаси Израел от техните жестоки врагове, но убитите щяха да падат навсякъде по земята.
Въпреки че присъдата трябваше да бъде изпълнена по този начин. Бог не можеше да забрави Своя завет с Авраам, без значение колко нечестиви бяха станали хората или колко напълно изродени и неблагодарни. Той беше обещал, че потомството на Авраам ще наследи земята, и Неговото Слово трябва да устои; затова Той говори по-нататък за остатък, който в крайна сметка ще бъде върнат от меча.
Но ще оставя остатък, защото ще имате някои, които ще избягат от меча между народите, когато бъдете разпръснати по страните. И онези от вас, които избягат, ще Ме помнят между народите, където ще бъдат отведени в плен, как Аз бях съкрушен от блудното им сърце, което се е отвърнало от Мене, и от очите им, които блудстват след идолите им: и ще се погнусят от себе си в собствените си очи за злините, които са извършили във всичките си мерзости. И ще познаят, че Аз съм Йехова: не напразно съм казал, че ще им сторя това зло" – ст. 8-10.
Този остатък се появява на много места в пророческите Писания. Дори и в настоящия момент, Павел ни казва,
Има остатък според избора по благодат (Римляни 11:5)
-тоест, през цялото християнско домостроителство е имало много евреи, които са приели Господ Исус Христос и са свидетелствали за вярата си с благочестив и посветен живот. Вярно е, че що се отнася до голямата маса, частично ослепяване е сполетяло Израел, докато не влезе пълнотата на езичниците. Но когато настоящото Божие дело на благодат сред народите бъде завършено и Църквата приключи своето свидетелство на тази сцена, тогава Бог отново ще се обърне към Израел и от тях ще спаси остатък, който ще стане ядрото на новия възроден Израел в дните на царството.
Остатъкът, за който се говори тук, обаче, се отнася до онези в Израел, които през годините между разпръскването и разпятието на нашия Господ Исус Христос се обърнаха към Бога в покаяние и се стремяха да Го почитат и прославят, дори по времето, когато Неговата присъда беше изпълнявана над народа. За такива Бог каза,
Но ще оставя остатък, за да имате някои, които ще избегнат меча сред народите, когато бъдете разпръснати по страните.
Тези скрити-
тихите в земята,
както Давид ги нарича – все още биха поддържали свидетелство за Бога. Този остатък щеше да бъде сред народите, където трябваше да бъдат отведени в плен, и щяха да осъзнаят, че присъда е сполетяла Израел заради отстъплението им от Бога и заради тяхното идолопоклонство. Те щяха да се отвращават от себе си в собствените си очи заради извършените злини, заемайки мястото на покаяние пред Бога от свое име и от името на своя народ. За такива четем,
Те ще знаят, че Аз съм Йехова.
И те ще знаят, че Той не е казал напразно, че ще донесе зло върху народа.
Условията бяха такива, че никой, който беше поучаван за Бога, не можеше да гледа безучастно или с безгрижно безразличие. Самият Езекиил беше призован да заеме активна позиция в опозиция на злото.
Така казва Господ Йехова: Удари с ръка и тропни с крак, и кажи: Горко! поради всичките зли мерзости на Израилевия дом, защото ще паднат от меч, от глад и от мор. Който е далеч, ще умре от мор; който е наблизо, ще падне от меч; а който остане и бъде обсаден, ще умре от глад: така ще изпълня Моя гняв върху тях. И ще познаете, че Аз съм Йехова, когато убитите им мъже бъдат между идолите им около олтарите им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, и под всяко зелено дърво, и под всеки гъст дъб, местата, където принасяха благоухание на всичките си идоли. И ще простра ръката Си върху тях, и ще направя земята пуста и запустяла, от пустинята към Дивла, по всичките им жилища; и ще познаят, че Аз съм Йехова – ст. 11-14.
Забележете поразителния начин, по който Господ говори на Своя служител, като му заповядва да удари с ръка и да тропне с крак, докато викаше силно против мерзостите на Израилевия дом. Условията на времето изискваха енергични изобличения с цел събуждане на спящи съвести. Заради греха им и отказа им да се покаят Бог заяви, че ще паднат от меч, от глад и от мор. Дали далеч, или наблизо, нямаше да има избавление от отмъстителната ръка на Бога, чиито заповеди бяха презрели и чиято милост бяха стъпкали. Без значение какво правеха, не можеха да избегнат провиденциалните присъди, които бяха определени. Когато всички тези ужасни пророчества се изпълняха, щяха да разпознаят, че Този, чиито свидетелства бяха отказали да послушат, наистина беше Единственият истински и жив Бог. Бяха се обърнали от Него към идоли, които не можеха нито да виждат, нито да чуват, нито да говорят, нито пък да им помогнат по какъвто и да е начин, когато опустошението дойдеше върху земята. Тези, които се бяха насладили на толкова много доказателства за божествена благосклонност, щяха да видят земята си да стане като пустиня. Наистина щяха да знаят, че Този, Който живееше с тях, беше Йехова, Самосъществуващият, Вечният.