Глава 2: ОСВЕЩАВАНЕ

Лука 5:1–11

Завръщането на Петър към старите му пътища

Събитията, записани в нашата първа глава, очевидно предхождат с известно време това, което намираме тук. Въпреки че човек се обърне, той не винаги, уви! започва да следва Господа. Изглежда, че така е било и в случая на Петър. Дали е придружавал Господа в някое от Неговите пътувания между Йоан 1 и Лука 5 ние не знаем; във всеки случай, ако е направил така, той се е отдръпнал, върнал се е в стария коловоз и се е установявал в живота, точно както преди Господ да го срещне за първи път.

Това често се забелязва в историята на младите новообърнати, освен ако работата по осъзнаването на греха в душите им не е била дълбока и чувството за избавление съответно голямо; тогава незабавната преданост към Господа обикновено е очевидна.

Исус Среща Петър Отново

За известно време, тогава, не чуваме повече за Петър; той очевидно се беше върнал към земното си призвание. Но сега се обръщаме към следващия знаменателен ден в неговата история — намираме го в Лука 5, където получавате това, което бих могъл да нарека неговия Освещаване.

В тази глава той тръгва да следва Исус; да, изоставя всичко и Го следва — и това е щастлив момент за нас, когато изоставим всичко и следваме Исус. Господ слиза при Петър насред неговата работа. Той Самият, както винаги, продължаваше Своята мисия на благодат и милост към душите, и за да говори по-удобно на множествата, които се тълпяха да Го чуят, Той използва лодката на Петър като амвон.

Сцената на Генисаретското езеро

Трябва да е била прекрасна и впечатляваща сцена. Човек може да си представи панорамата и появата на благословения Господ, както казва Духът:

И стана, че когато народът се притискаше към Него, за да чуят Божието слово, Той стоеше край Генисаретското езеро.

Множество на такова място лесно може да се обясни. Действието се развива в една от най-населените части на Палестина. Поглеждайки към сушата от езерото, далеч вдясно се намираше Капернаум, Неговият „собствен град“, докато Хоразин, Витсаида, Магдала и Тивериада, в непосредствена близост, последователно осеяват западния бряг на дълбокосиньото езеро, чиито води искрят под лъчите на утринното слънце.

Рибарският флот се е отправил към своето пристанище — Витсаида (което означава къщата на риби). Там Петър, в съдружие с Яков и Йоан, и вероятно собствения си брат Андрей, развиваше значителен бизнес, тъй като „наемни работници“ остават при Зеведей, когато тези четиримата последваха призива на Господа (виж Марк 1:16–20).

Всичко е следователно оживление и дейност във всичко, което касае човешкия живот, когато Господ се появява на сцената.

Исус използва лодката на Петър

Езикът, използван тук от Лука, навежда на мисълта, че случаят може да е бил същият като този, записан от Матей, където е писано:

И големи множества се събраха при Него, така че Той влезе в една лодка и седна; а цялото множество стоеше на брега” (Мат. 13:2).

Както и да е, действието на Господа е значимо:

“Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да отблъсне малко от сушата. И седна, и учеше народа от лодката” (Лука 5:3).

Целта на Господа в тази стъпка е ясна — Той желаеше онези, на които говореше, лесно да Го чуват. Той беше образцов проповедник във всяко отношение, независимо дали се разглежда съдържанието, маниера или метода. Всички, които проповядват, трябва да се стремят само да Го подражават. Ако го правеха, вярвам, че всички слушатели щяха да чуят и повече щяха да бъдат облагодетелствани.

Проповедта и въздействието ѝ

Не ни е съобщено от Лука за темата на Господната беседа, но ако предположението е вярно, че Мат. 13 предоставя тази информация, какви чудни вести за Божията дейност в благодат достигнаха до ушите както на сухоземци, така и на рибари в онзи ден!

Освен това, склонен съм да мисля, че служението, което Петър чу онази сутрин — докато, оставяйки поправянето на мрежите си, той слушаше Господа — имаше много общо с това, което последва. Син Човешки, като Сеяча, щедро разпръскваше семето. Той ни казва: „семето е Божието слово.“

Почвата е човешкото сърце, и в сърцето на Петър онзи ден падна семе, което в крайна сметка донесе стократен плод. Ефектът от Божието Слово винаги е широкообхватен, макар плодът да се появява бавно.

Петровият урок по послушание и вяра

След като проповедта Му приключи, Господ сега се обръща лично към Петър, с намерението да го благослови изобилно.

В Йоан 1 Той се стремеше да научи Петър на един урок — а именно това,„Петър, ти принадлежиш на Мен,“макар очевидно Петър тогава не го научи напълно. Сега Той го учи на друг урок, а именно,„Петър, ти и всичко, което имаш, принадлежите Ми.“

Той беше стъпил в Петровата лодка, без да я поиска, защото Му принадлежеше; и сега Той казва,

„Отплавайте в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“

Петър отговаря,

Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но все пак, по Твоята дума ще спусна мрежата.

Петър се подчинява, защото сега знае нещо за това кой е Той, Който говори, и в резултат на това открива, че никога не е хващал такъв улов на риба през всичките си дни.

Неговият отговор е едновременно изповед на провал и на вяра — провал по отношение на собствените му усилия и вяра в Този, Който сега му заповядва да спусне мрежите си.

Разумът би казал: "Ако снощи не се хвана нищо, със сигурност няма да се хване нищо и посред бял ден." Но разумът е безполезен при приближаването към Бога. Само вярата Го разбира и "послушанието на вярата", както и нейната увереност, се проявява в изказването,„При все това, по Твоята дума ще хвърля мрежата.“

Убеждение и Изповед

Веднага тя се напълни до скъсване, и съдружниците на Симон трябваше да бъдат повикани да помогнат да се прибере уловът — два кораба, напълнени до борда, „така че започнаха да потъват,“ което беше резултатът.

Напълно „поразен“ от това и събуден от него за осъзнаване на греха си, Петър „падна в коленете на Исус, казвайки: Отдалечи се от мен; защото съм грешен човек, о, Господи.“

Той видя сега не два товара риба, но Божествена слава на Сина Човешки — Месията, повече от Човек, Сина Божи. Той видя приложението на Псалм 8:4–8 на Господаря си, както рибите Му се покоряват. Той изпитва осъждение за греха си, за вината си.

По-дълбоко дело на благодат

Преживяването в душата на Петър тук е най-важно. В Йоан 1 не беше повдигнат въпрос относно виновното състояние на Петър — беше просто абсолютността на суверенната благодат, която го благославяше.

Тук Господ нарочно позволява да бъде повдигнат въпросът за състоянието му като грешник. Съвестта му е дълбоко развълнувана. Сърцето му е било привлечено в Йоан 1 по благодатта на личността на Господа; тук, лъч божествена слава от същата тази личност осветява тъмните кътчета на това сърце.

Ефектът е електрически. Целият му живот е хвърлен в най-дълбока сянка. „Грешен“ — той се е смятал за такъв през цялото време, но главно, според мен, в това, че не е следвал Господ от времето, когато Той за пръв път му е проговорил.

Има истинско и дълбоко дело на благодат тук. Той е духовно осъден — морално съкрушен и доведен до самоосъждане, паднал по лице пред Господа.

Той се присъединява към Йов:

„Чувал съм за Тебе само по слух, но сега окото ми Те вижда. Затова се отвращавам от себе си и се кая в прах и пепел”Йов 42:5–6).

Той стои рамо до рамо, морално, с Исая:

“Горко ми! защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни... понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите” (Исая 6:5).

# Важността на убеждението

Здравият рибар от Галилея се присъединява към патриарха и пророка по неизказано благословения път на дълбоко самоосъждане и самоотричане, докато от дълбините на съкрушено сърце той вика,Отдалечи се от мен; защото съм грешен човек, Господи.

Значението на този процес в душата не може да бъде надценено. При липсата му се крие тайната на толкова много от повърхностната изповед, която изобилства около нас.

Семето не пуска дълбок корен в необработена земя. Колкото по-дълбока е браздата, направена от плуга на убеждението, толкова по-дълбок е коренът и толкова по-изобилен е плодът в по-късни дни.

Противоречивият вик на Петър

Петър чувстваше, че е напълно недостоен да бъде близо до Него, но все пак не можеше без Него. Неговите действия и думи са странно противоречиви. „Той падна на коленете на Исус,“ т.е., приближи се до Него колкото можеше, и тогава каза: „Отдалечи се от мен, Господи.“

Той дълбоко чувстваше колко недостоен е за Исус, но не можеше без Него — и така е било с всяка божествено пробудена душа от онзи ден до днес.

Исус нежно успокоява разтревожената му съвест, докато Той му казва,

„Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.“

Петър се отрича от всичко

„И когато докараха корабите си до брега, те оставиха всичко и Го последваха.“

Без съмнение повечето хора биха помислили Петър за изключително недалновиден човек — биха казали, че по-добре да отиде първо на пазара с рибата си; но Петър, вслушвайки се в призива Елате след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци(Мат. 4:19; Марк 1:17), изостави всичко, което дотогава го беше омайвало, в деня, когато беше най-светъл и процъфтяващ.

Той имаше сърце да бъде за Господа и само за Господа. Христос засенчваше всичко в душата му и той оставя всичко, за да бъде близо до този Спасител, да бъде Негов спътник и Негов слуга, докато Той преминава през тази сцена.

Призив към решение

Не всички сме призовани, както Петър беше тук, да изоставим земно призвание, за да следваме Господа, но принципът е същият.

Когато благодатта е позната, и мир и радост изпълват сърцето като плод от чуването на божествените думи „Не бой се“ — които винаги идват в душата след искрена изповед — тогава да следваш Господа напълно е единственият безопасен и правилен път за новородената душа.

Трябва да скъсаме напълно със света, ако искаме да се радваме на Божието благоволение. Категоричното решение за Христос е от изключителна важност.

Петър обърна гръб на своя свят, когато той беше най-привлекателен, а самият той беше най-успешен в него. Това е особено забележително. Мнозина са се обърнали към Господа, когато всичко е вървяло напълно против тях, и тяхната земна история е била, така да се каже, огромен провал.

Петър се посвети на Господа и на Неговото служение, когато всичко беше в най-голям разцвет и всичко се съчетаваше да го задържи там, където сърцето му дотогава беше намирало всичките си извори на радост.

Факт е, че беше настъпило затъмнение. Той наистина беше въведен пред Господа на славата, и от този момент всичко останало беше скрито от погледа му и избледня до пълна незначителност, в сравнение с блаженството да бъде в компанията на, и близо до, Онзи, Който му беше казал,“Последвай ме.”

Заключителен призив

Сега, читателю мой, ако Исус ти каже днес,"Следвай Ме,"Какво ще кажеш? Нека отговорът ти бъде,

„Господи, от днес нататък сърцето ми е Твое!“

Господ да го даде.