8 И надзирателите да говорят още на людете и да рекат: Кой человек е боязлив и безсърдечен? Нека иде и нека се върне в дома си, да не би ослабнало сърдцето на братята му като неговото сърдце.
1 И сториха Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката Мадиама седем години. 2 И укрепи се ръката на Мадиама върху Израиля: поради Мадиамците направиха си Израилевите синове онези дупки които са по горите, и пещерите, и твърдините. 3 И когато сееше Израил, възлизаха Мадиамците и Амаличаните, и източните жители та дохождаха против него. 4 И като се опълчаваха против тях, разваляха рожбите на земята дори до входа на Газа, и не оставяха храна на Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Защото възлязваха те и стадата им та дохождаха с шатрите си на чет много като скакалци: безбройни бяха и те и камилите им; и влизаха в земята за да я разорят. 6 И осиромаше Израил много поради Мадиамците; за това Израилевите синове извикаха към Господа. 7 И когато извикаха към Господа Израилевите синове заради Мадиамците, 8 тогаз прати Господ на Израилевите синове едного мъжа пророка та им рече: Така говори Господ Бог Израилев: Аз ви възведох от Египет, и изведох ви из дома на робството, 9 и избавих ви от Египетската ръка и от ръката на всички онези които ви насилствуваха, и изпъдих ги от лицето ви, и дадох ви земята им; 10 и рекох ви: Аз съм Господ Бог ваш: да не почтете боговете на Аморейците в земята на които живеете; и не послушахте гласа ми. 11 И дойде ангел Господен та седна под теревинта който е в Офра и принадлежеше на Иоаса Авиезереца; а син му Гедеон млатеше жито в жлеба за да го скрие от Мадиамците. 12 И яви му се ангел Господен и рече му: Господ е с тебе, силне с крепост. 13 А Гедеон му рече: О! Господи мой, ако е Господ с нас, то защо ни снамери всичко това? и де са всичките му чудеса които ни казаха отците ни и говореха: Не възведе ли ни Господ от Египет? Но сега ни остави Господ, и предаде ни в ръката на Мадиамците. 14 И погледна към него Господ и рече му: Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на Мадиама; не пратих ли те аз? 15 А той му рече: О! Господи мой, с що ще освободя аз Израиля? Ето, тисящата ми е най-долна между Манасия, и аз съм най-малък в дома на отца си. 16 И рече му Господ: Но аз ще бъда с тебе; и ще поразиш Мадиамците както едного человека. 17 А той му рече: Моля ти се, ако съм намерил благодат пред очите ти, покажи ми знамение че ти си който говориш с мене. 18 Моля ти се не си отивай от тук доде дойда при тебе и изнеса приношението си и го положа пред тебе. И той му рече: Ще чакам доде се върнеш. 19 И влезе Гедеон та приготви яре от козите и пресни пити от една ефа брашно: месото тури в кошница, а юхата тури в гърне, и изнесе му вън под теревинта та принесе. 20 И рече му ангел Божий: вземи месото и пресните пити та тури на този камик, и юхата излей. И направи така. 21 И простря ангел Господен края на жезла който беше в ръката му та досегна месото и пресните пити; и възлезе огън из камика и пояде месото и пресните пити. Тогаз си отиде ангелът Господен от очите му. 22 И като видя Гедеон че това бе ангел Господен, рече Гедеон: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице. 23 И рече му Господ: Мир тебе; не бой се; няма да умреш. 24 И съгради там Гедеон олтар Господу, и нарече го Иеова-шалом: той е до този ден в Офра на Авиезерците. 25 И в тази нощ рече му Господ: вземи вола на отца си, втория вол седмолетния, та съсипи Вааловия олтар който има отец ти, и Ашерата която е при него изсечи, 26 и съгради олтар на Господа Бога твоего на върха на тази скала според наредбата; и вземи втория вол на принес всесъжение с дървата на Ашерата която ще изсечеш. 27 И взе Гедеон десет мъже от рабите си та направи както му рече Господ; и понеже се убоя от дома на отца си и от жителите градски да направи това деня, направи го нощя. 28 И когато градските жители станаха на утринта, ето олтаря Ваалов съборен, и Ашерата която беше при него изсечена, и втория вол всесъжен на съградения олтар. 29 И рекоха си един на друг: Кой направи тази работа? И като изпитаха и предириха рекоха: Гедеон синът Иоасов е направил тази работа. 30 Тогаз жителите градски рекоха Иоасу: Изведи сина си да се умъртви, понеже събори Вааловия олтар, и понеже изсече Ашерата която беше при него. 31 И рече Иоас на всичките що бяха се подигнали против него: Вие ли ще защитите съдбата на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговата съдба ще бъде умъртвен до утре. Ако е той Бог нека защити съдбата си защото са съборили олтаря му. 32 За това в онзи ден го нарече Иероваал, и говореше: Нека се съди с него Ваал защото е съборил олтаря му. 33 Тогаз се събраха заедно всичките Мадиамци, и Амаличани, и източните жители та преминаха и разположиха стана в дола Иезраел. 34 И Дух Господен облече Гедеона, и възтръби с тръба; и събраха се Авиезерците след него. 35 И изпрати вестители на всичкия Манасия, и събра се и той след него: прати още вестители на Асира и на Завулона и на Нефталима, и те дойдоха та ги посрещнаха. 36 И рече Гедеон Богу: Ако ще освободиш Израиля с моята ръка както си казал, 37 ето, аз ще туря на гумното руно вълна: ако стане роса само на руното, а по всичкта земя суша, тогаз ще позная че ще освободиш Израиля с моята ръка както си рекъл. 38 Така и биде; защото като стана на утринта рано, изстиска руното, и изтече роса из руното, леген пълен с вода. 39 И рече Гедеон Богу: Да се не разпали гневът ти на мене, и ще продумам само този път: Да опитам, моля се, само този път с руното: нека бъде сега суша само на руното, а по всичката земя нека е роса. 40 И направи Бог така през онази нощ; и стана суша само на руното, а по всичката земя беше роса.
1 Тогаз Иероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде които бяха с него, та разположиха стана си при източника Арод; а станът на Мадиамците беше към север от него при хълма Море в долината. 2 И рече Господ Гедеону: Твърде много са людете които са с тебе за да предам Мадиамците в ръката им, да не би се похвалил Израил против мене и рекъл: Моята ръка ме избави. 3 Сега прочие провъзгласи в ушите на людете и кажи: Който е боязлив и страшлив нека се върне, и да си отиде от гората Галаад. И върнаха се от людете двадесет и две тисящи; и останаха десет тисящи. 4 И рече Господ Гедеону: Пак са много людете: низведи ги при водата, и там ще ти ги пречистя; и за когото ти река: Този ще дойде с тебе, той да дойде с тебе; а за когото ти река: Този няма да дойде с тебе, той да не дойде. 5 И низведе людете при водата; и рече Господ Гедеону: всеки който полоче с езика си от водата, както лоче куче, него да поставиш особно, така и всекого който коленичи на коленете си за да пие. 6 И числото на онези които полокаха от ръката си в устата си беше триста мъже; а всичкий остатък на людете коленичи на коленете си за да пие вода. 7 И рече Господ Гедеону: чрез тези тристата мъже които полокаха ще ви избавя, и ще предам Мадиамците в ръката ти; а всичките други люде нека идат всеки на мястото си. 8 И тъй, взеха людете храна в ръцете си и тръбите си; и проводи всичките Израилеви человеци всеки в шатъра му, и удържа тристата мъже. А станът на Мадиама беше под него в дола. 9 И в истата нощ му рече Господ: Стани, слез в стана; защото го предадох в ръката ти. 10 Но ако се боиш да слезеш, слез ти и Фура слугата ти в стана, 11 и ще чуеш що говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят и ще слезеш в стана. И слезе той с Фура слугата си до предната стража на стана. 12 А Мадиам, и Амилик, и всичките източни жители бяха се разпрострели в долината по множеството си като скакалци, и камилите им по множеството си безбройни като пясъка покрай морето. 13 И като дойде Гедеон, ето, един человек приказваше на другаря си сън, и говореше: Ето, сънувах сън, и, ето, пита от ечимичен хляб се търкаляше в стана на Мадиама, и дойде до шатъра та го удари, и падна; и превърна го, и падна шатърът. 14 И отговори другарят му и рече: Това не е друго тъкмо саблята на Гедеона сина Иоасов, мъж Израилянин: Бог предаде в ръката му Мадиама и всичкия стан. 15 И като чу Гедеон приказването на съна и тълкуването му поклони се, и върна се в Израилевия стан, и рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви Мадиамския стан. 16 И раздели тристата мъже на три тела, и даде тръби в ръцете на всичките тези, и праздни водоноси, и свещи във водоносите. 17 И рече им: Гледайте мене, и правете подобно; и, ето, когато аз стигна при края на стана, каквото направя аз така ще направите и вие. 18 Когато затръбя с тръбата, аз и всичките които са с мене, тогаз ще затръбите и вие с тръбите около всичкия стан, и ще речете: Сабля Господня и Гедеонова! 19 И тъй, Гедеон и стоте мъже които бяха с него дойдоха при края на стана около началото на средната стража: едва бяха поставили стражите; и възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите които бяха в ръцете им. 20 И трите тела възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите, и държеха свещите в левите си ръце, и тръбите в десните си ръце за да тръбят; и викаха: Сабля Господня и Гедеонова! 21 И застана всеки на мястото си около стана; и всичкия стан се разтича, и викаха, и бягаха. 22 И тристата души възтръбиха с тръбите; и обърна Господ саблята на всекиго против другаря му във всичкия стан; и воинството побягна във Ветасета към Зерерат, дори до предела на Авелмеола към Тават. 23 И събраха се Израилевите мъже от Нефталима, и от Асира, и от всичкия Манасия та тичаха вслед Мадиама. 24 И прати Гедеон вестители по всичката гора Ефрем и думаше: слезте да посрещнете Мадиама, и захванете пред тях водите дори до Вет-вара и Иордан. Тогаз се събраха всичките Ефремови мъже та захванаха водите дори до Вет-вара и Иордан. 25 И хванаха двама началници на Мадиама, Орива и Зива; и умъртвиха Орива при скалата Орив, а Зива умъртвиха при жлеба Зив; и гониха Мадиама, и донесоха главите на Орива и Зива Гедеону оттам Иордан.
14 Защото той познава нашето създание, Помни, че ние сме пръст.
Колко прекрасно е да видим Божието разбиране за нас и нашите нужди. Бог знае нашите тревоги и страхове и ни уверява да Му се доверяваме. Много пъти Той ни казва: „не бой се“. Някой веднъж ми каза, че мисълта за тази фраза се повтаря 365 пъти в Библията, по веднъж на ден за цялата година. Дори и така, Бог признава, че може да се страхуваме, и Той ни осигурява. Виждаме това в Неговото наставление към Израел във връзка с войната. Тези, които се страхуваха от предстоящата битка, не трябваше да излизат да се бият (Втор. 20:8). Виждаме Божието търпение към Гедеон, отговаряйки на молбата му за руното два пъти, а след това в удивителното обяснение на съня на вражески войник (Съд. 6–7).
Колко прекрасно е да видим Божиите отношения с нас, Неговото търпение към нас, Неговото разбиране за нашата слабост. Но имаме ли същото разбиране, милост и грижа за нашия брат или сестра, когато те проявяват или изразяват своя страх или слабост?
Павел каза: „ако храната съблазнява брат ми, никога вече няма да ям месо“ (1 Кор. 8:13). А в Римляни 15:1–3 ни е казано да „понасяме немощите на слабите, и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за назидание.“ Също така, трябва да „укрепим отпуснатите ръце и треперещите колене“ (Евр. 12:12). Не всички имаме еднаква мярка вяра, но нека този, който има вяра, да я упражнява според мярката, получена от Господа, признавайки, че тя е от Него. Заедно с това трябва да бъде отношението: „в смирение всеки да смята другия по-горен от себе си… Нека този ум бъде във вас, който беше и в ХристосИсус“ (Фил. 2:3–5).
