Това изглежда разумна молба, така че защо Навутей я отхвърли веднага? Той каза: „Господ да не ми дава наследството на бащите ми!“ (3 Царе 21:3). Той беше верен израилтянин, който познаваше Божия закон. Между другото, този закон гласеше: „земята да не се продава завинаги“ (Левит 25:23). Той нямаше причина да продава лозето си и като близък съсед би бил твърде наясно с нечестивия характер на Ахав (3 Царе 21:25); той никога не би му се доверил да му го върне (Левит 25:14–18). Неговият отговор беше единствено правилният.
Ахав искаше да превърне лозето в зеленчукова градина. Някой е написал: „билките са за употреба от хората; лозето е това, което радва сърцето на Бога и човека“ (срв. Съдии 9:13). Наследството на Навутей беше не подлежи на договаряне, нещо, което трябваше да се цени и използва според Божията воля и за Негово удоволствие, а не за егоистичните прищевки на безбожен цар. Реакцията на Ахав беше жалка, а заговорът на жена му Езавел срещу Навутей беше зъл.
Ние също трябва да познаваме Божието Слово и какво казва то за истинското християнско наследство на вярващите в този ден на Духа. Ще се откажем ли от него, когато нещата станат трудни, или ще търсим Неговата помощ, за да останем послушни, дори когато ни струва скъпо? Грехът на Ахав и Езавел срещу Навутей беше особено отвратителен в Божиите очи и в крайна сметка те платиха цената за него според думите на Илия (3 Царе 21:21–24). Запазването на правото му върху лозе, вместо да го продаде като зеленчукова градина, може да ни се струва маловажно, но можем да бъдем сигурни, че Навутей ще получи своята награда в идния ден, точно както и ние, ако сме верни на нашия Господ сега.
