След силен плисък последваха много вълнички, а след това водата под кея беше неподвижна. Дейвид Морс, мисионер, се наведе ниско на кея, очите му бяха приковани там, където поток от малки мехурчета се издигаше на повърхността от дълбоко под водата. След миг се появи старият му приятел Рамбхау, индийски гмуркач за перли, и се покатери на дока, усмихвайки се.
„Виж тази, приятелю“, каза Рамбхау, докато извади голяма стрида от зъбите си. „Мисля, че ще е добра.“
Морс я взе и я отвори с джобното си ножче. „Рамбхау! Виж!“ възкликна Морс, „Това е съкровище!“
„Да, добра е“, сви рамене гмуркачът.
„Добра! Тя е перфектна, нали? Виждал ли си някога по-добра перла?“ възкликна Морс, обръщайки перлата в ръцете си.
„О, да, има по-добри перли, много по-добри. Имам една…“ гласът му затихна. „Виж тук — несъвършенствата — черната точка тук, тази малка вдлъбнатина. Дори не е кръгла, но е достатъчно добра, що се отнася до перлите.“ „Окото ти е твърде остро за твое добро, приятелю“, оплака се Морс. „Никога не бих поискал по-съвършена перла!“
„Точно както казваш за твоя Бог“, отговори Рамбхау. „На себе си хората изглеждат безгрешни, но Бог ги вижда такива, каквито са в действителност.“ Двамата мъже тръгнаха по прашния път към града.
„Прав си, Рамбхау, но Бог предлага съвършена праведност на всички, които просто ще повярват и приемат Неговата безплатна оферта за спасение чрез Неговия възлюбен Син.“
„Не, приятелю. Както съм ти казвал толкова много пъти, това е твърде лесно. Там се проваля твоята религия. Може би съм твърде горд, но трябва да работя за мястото си в рая. Виждаш ли онзи човек там? Той е поклонник, може би за Бомбай или Калкута. Той върви бос по най-острите камъни — и виж — на всеки няколко крачки коленичи и целува пътя. Това е добре. Първия ден на новата година ще започна своето поклонение. Целия си живот съм го планирал. Този път ще си осигуря рая. Отивам в Делхи на колене.“ „Рамбхау! Това е лудост! Деветстотин мили са до Делхи! Кожата на коленете ти ще се напука и ще получиш инфекция или болест, преди изобщо да стигнеш там.“
„Не, трябва да отида в Делхи. Страданието ще бъде сладко, защото то ще ми купи рая.“ „Рамбхау, приятелю, не можеш! Как мога да те оставя да направиш това, когато Исус Христос, чрез Своята смърт и възкресение, вече е направил всичко, за да ти купи рая?“
Но старецът не можеше да бъде разколебан. „Ти си моят най-скъп приятел на земята. През много години си стоял до мен. В болест и нужда често си бил единственият ми приятел. Но дори ти не можеш да ме отклониш от това голямо желание да купя вечно блаженство. Трябва да отида в Делхи.“ Беше безполезно. Старият гмуркач за перли не можеше да разбере, не можеше да приеме безплатното спасение на Христос.
Разкритият безценен дар
По-късно един следобед Морс отвори вратата си на почукване и видя Рамбхау там.
„Мой добър приятелю!“ възкликна Морс. „Влез.“
„Не“, каза гмуркачът за перли. „Искам да дойдеш с мен до къщата ми. Имам нещо да ти покажа.“
Сърцето на мисионера подскочи. Може би Бог най-накрая отговаряше на молитвите му. „Разбира се, ще дойда.“
В дома на Рамбхау, Морс седна на стола, където много пъти беше седял, обяснявайки на гмуркача Божия път на спасение. Рамбхау излезе от стаята, за да се върне с малка, но тежка каса. „Имам тази каса от години“, каза той. „Държа само едно нещо в нея. Сега ще ти разкажа за него. Някога имах син.“
„Син! Рамбхау, никога не си казал и дума за него!“
„Не, не можех.“
Докато гмуркачът говореше, очите му бяха мокри от сълзи.
„Сега трябва да ти кажа, защото скоро ще си тръгна и кой знае дали някога ще се върна? Синът ми също беше гмуркач – най-добрият гмуркач за перли по бреговете на Индия. Той имаше най-бързото гмуркане, най-острото око, най-силната ръка, най-дългия дъх от всеки човек, който търсеше перли. Каква радост ми донесе! Винаги е мечтал да намери перла, която да надмине всички останали. Един ден я намери, но в желанието си да я вземе, остана под водата твърде дълго. Скоро след това загуби живота си. Всички тези години пазих перлата, но сега, приятелю, ти я давам.“ Старецът, треперещ от емоция, отвори ключалката на касата и извади от нея внимателно опакован пакет. Нежно разгъвайки платовете, той взе огромна перла и я постави в ръката на мисионера. Беше една от най-големите перли, намирани някога край бреговете на Индия, и светеше с блясък и сияние, които Морс никога не беше виждал. Тя би донесла невероятна сума на всеки пазар.
За момент мисионерът остана безмълвен и гледаше перлата с благоговение. „Рамбхау! Каква перла!“
„Тази перла, приятелю, е съвършена“, отговори той тихо.
Мисионерът бързо вдигна поглед с нова мисъл.
„Рамбхау, това е прекрасна перла, невероятна перла. Позволи ми да я купя. Ще ти дам десет хиляди долара за нея.“
„Какво имаш предвид?“
„Е, ще ти дам петнадесет хиляди долара за нея, или ако е повече, ще работя за нея.“
„Приятелю“, каза Рамбхау, докато цялото му тяло се втвърди, „тази перла е безценна. Никой човек на света няма достатъчно пари, за да плати това, което тази перла струва за мен. Никога не бих могъл да я продам. Можеш да я имаш само като подарък.“ „Не, Рамбхау, не мога да я приема по този начин. Може би съм твърде горд, но това е твърде лесно. Трябва да я заслужа.“
Старият гмуркач за перли беше зашеметен.
„Изобщо не разбираш. Не виждаш ли? Единственият ми син даде живота си, за да получи тази перла, и нищо, което би направил, не би могло да я заслужи. Нейната стойност е в жизнената кръв на сина ми. Просто я приеми като знак на любовта, която имам към теб.“ Разбиране на Божия дар
За момент мисионерът не можеше да говори. След това стисна ръката на стария си приятел. „Рамбхау“, каза той с тих глас, „не виждаш ли? Точно това ти казваше Бог.“
Гмуркачът погледна дълго и изпитателно мисионера и бавно започна да разбира.
„Бог ти предлага спасението като безплатен дар. То е толкова велико и безценно, че никой човек на земята не би могъл да го купи – милиони долари са твърде малко. Никой човек не може да го заслужи – в хиляда поклонения не би могъл да го заслужи. Струваше на Бога жизнената кръв на Неговия единствен Син, за да ти отвори входа към небето. Всичко, което можеш да направиш, е да го приемеш като знак на Божията любов към теб, грешник.“ „Рамбхау, разбира се, ще приема перлата с дълбоко смирение, молейки се да бъда достоен за твоята любов. Но няма ли да приемеш великия Божи дар на вечен живот, с дълбоко смирение, знаейки, че Му струва смъртта на Неговия единствен Син, за да ти го предложи?“ Големи сълзи се стичаха по лицето на стареца. Завесата се вдигаше. Той най-накрая разбра.
„Сега разбирам. Не можех да повярвам, че Неговото спасение е безплатно, но сега разбирам. Някои неща са твърде безценни, за да бъдат купени или заслужени. Приемам Неговото предложение за спасение.“ „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, то е дар от Бога; не от дела, за да не се хвали никой“ (Ефесяни 2:8,9).
