„Блажени миротворците“
Когато нашият Господ Исус Христос започна Своето послание в Матей 5–7, наречено „Проповед на планината“, Той започна с няколко прекрасни благословения. Едно от тези благословения се намира в Матей 5:9 (KJV), което казва: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда.“ Това благословение свързва вярващия с Бога като един от Неговите. Не е чудно, че това е така, тъй като това е значим атрибут на Бога: Той довежда грешниците мирно при Себе Си чрез делото на Господ Исус Христос на Голготския кръст. В известен смисъл Бог е истинският Миротворец и всички, които действат като миротворци, ще се наричат „Божии чеда“ или в някои преводи „Божии синове“.
Като вярващи в Христос, в Римляни 5:1 ни е казано: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“ Освен това четем в Колосяни 1:20-21: „и чрез Него да примири със Себе Си всичко, като въдвори мир чрез кръвта на Неговия кръст, чрез Него, казвам, както земните, така и небесните. И вас, които някога бяхте отчуждени и врагове в ума си чрез зли дела, сега Той примири.“ Тези и много други стихове от Писанието подчертават мира, който Бог е донесъл в живота на всеки, който вярва. Бог е изключителният миротворец.
Като такъв, Божието желание е тези, които се доверяват на Неговия Син за спасение, да отразяват този характер на миротворци. Това е много практично и ще разгледаме някои примери от Писанието, за да видим какви други качества са необходими, за да бъдем миротворци.
Безкористност
В Битие 13 имаме пример за миротворчество в живота на Аврам, който по-късно е наречен Авраам, и неговия племенник Лот. След като се завръща от Египет в Обетованата земя, откъдето Аврам никога не е трябвало да напуска, той се озовава в средата на спор.
В Египет фараонът даде на Аврам много добитък (12:16), желаейки Сарай за себе си. Поради това, което му беше казано, фараонът мислеше, че Сарай е просто сестра на Аврам. По-късно фараонът научи, че Сарай е съпруга на Аврам. Тогава той укори Аврам и го изпрати.
При завръщането си в Обетованата земя, многото добитък, който беше подарен на Аврам от фараона, даде повод за конфликт между пастирите на Аврам и Лот относно необходимата пасищна земя. Тази разпра почти сигурно беше забелязана от ханаанците и ферезейците, които все още бяха в земята (13:7). В светлината на това питаме: „Замисляме ли се някога за негативното въздействие, което разпрата между вярващите оказва върху околните?“ Колко е тъжно, когато вярващите не могат да се разбират! За наш срам е, когато има разпра между вярващите, а невярващите могат да ни обвинят, че не сме по-различни от тях – а може би дори по-лоши. Колко тъжно духовно състояние показваме, когато това е вярно за нас!
Аврам, като по-възрастен мъж и чичо на Лот, разговаря с племенника си за ситуацията. Първо той призна разпрата и посочи, че тя не трябва да продължава. След това Аврам напомни на Лот: „ние сме братя“ (ст. 8). Това трябва да е достатъчен мотив за нас да искаме да ходим в мир. Много е важно да не изпускаме от поглед факта, че сме събратя вярващи в Христос! Като събратя, не трябва да имаме разпра, а мирът трябва да бъде нормалното състояние между нас. Накрая Аврам предложи на Лот да избере къде да пасе добитъка си. Каквото и да реши Лот, Аврам щеше да приеме избора му и да пасе добитъка си другаде. Това беше безкористно предложение от страна на Аврам.
Лот трябваше веднага да признае своята роля в разпрата и да даде на Аврам възможност пръв да реши къде да пасе животните си. За съжаление, Лот беше в ниско духовно състояние по времето, когато направи избора си къде да пасе животните си и да живее. Той действаше егоистично и избра за себе си земята, която изглеждаше най-добра. Това решение в крайна сметка доведе до падението на Лот (вижте стихове 10-11, 19:1-38). И все пак, ние сме благодарни да знаем от 2 Петрово 2, че Лот беше истински вярващ:
Бог… избави праведния Лот, измъчван от развратния живот на нечестивите (2 Петрово 2:4,7).
Ключов урок, който трябва да видим, е безкористността на Аврам и неговото предложение към Лот. Когато действа като миротворец, може да се наложи да пожертва това, което изглежда по-добър избор, за да помогне за постигането на мир. Аврам изобщо не се притесняваше коя земя ще избере Лот; той беше уверен, че Господ е способен да благослови и двамата, независимо от избора на Лот. Това, което на Лот му изглеждаше външно като по-добър избор, всъщност беше по-малко благоприятно поради корупцията, наблюдавана в градовете Содом и Гомор.
След като Аврам и Лот се разделиха, Бог веднага благослови Аврам (Битие 13:14-18). На Аврам беше обещана цялата земя, която можеше да види, след като вдигна очи по Божия заповед. Това включваше земята, която Лот беше избрал за себе си. Обещанието, че потомството на Аврам ще получи тази земя, трябваше да му напомни за първоначалното Божие обещание (вижте Битие 12:1-3).
Тази история за Аврам ни дава прекрасен пример за миротворчество. Неговата готовност да действа безкористно доведе до мир между пастирите на Аврам и Лот. Ние също можем да следваме примера на Аврам и да действаме безкористно, за да разрешим конфликти, знаейки, че Господ ще възнагради такова поведение. Този подход към миротворчеството е изложен във Филипяни 2:3-4: „Нищо да не вършите от партизанство или от суетна слава, но със смирение на ума нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само на своето, но всеки и на чуждото.“
Смирение
Йоан Кръстител дава друг пример за миротворчество, който трябва да разгледаме. В неговия случай може да се види качеството на смирението. В Йоан 3:22-36 и 4:1-4 имаме събитията, които възникнаха от кръщаването на Йоан и неговите ученици, както и от кръщаването на Господ Исус и Неговите ученици. Знаем, че кръщението по онова време е било за покаяние и не трябва да се бърка с християнското кръщение, което е въведено след възкресението на Господа (вижте Матей 28:18-20). Всъщност нямаше разпра, докато религиозните водачи по онова време, фарисеите, не се опитаха да разпалят спор по въпроса за очистването и кръщението. Те искаха да създадат конфликт между учениците на Йоан и тези, които следваха Господ Исус. Фарисеите намекнаха, че Йоан губи последователи, докато Господ Исус поема ролята на Йоан.
Йоан веднага зае смирено положение пред тези смутители. Говорейки за Господ Исус, Йоан заяви, че това, което Той прави, е благословено от небето, иначе нямаше да има плод. Той напомни на фарисеите за своето лично свидетелство, което беше, че той не е Христос, а е изпратен като някой, който подготвя пътя за Него. Йоан Кръстител даде илюстрация и заяви, че е много щастлив само да чуе гласа на Младоженеца и да бъде поканен на сватбата като приятел на Младоженеца. Чуването на гласа на Младоженеца – Христос – беше достатъчно, за да направи Йоан Кръстител радостен. Накрая Йоан зае много смирено и ниско място, като каза: „Той [Христос] трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30).
Това лично свидетелство беше достатъчно, за да замълчат смутителите, но Йоан Кръстител продължи да разкрива величието на Христос. В стихове 31-36 Йоан разкри, че Христос е дошъл от небето и е над всички; Неговите думи, които Той изрече, са Божието Слово, и Христос е Божият Син, обичан от Бог Отец. След това Йоан Кръстител завърши с предупреждение: всеки от нас трябва да реши дали ще повярва в Христос, Божия Син. Божият гняв остава върху нас, докато не намерим убежище от осъждението в Господ Исус Христос, като наш личен Спасител.
Йоан Кръстител ни показа качеството на смирението в търсенето на мир. Трябва да следваме неговия пример. Ако се окажем в средата на спор, не само трябва да действаме безкористно като Аврам, но трябва да бъдем и смирени като Йоан. Напомня ни се за стойността на смирението в 1 Петрово 5:5-6, което казва: „Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите. Да, всички се покорявайте един на друг и се облечете със смирение, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Затова смирете се под мощната Божия ръка, за да ви възвиси Той в определеното време.“
Смирението на Йоан се разглежда в контраст с гордостта на фарисеите. По-късно Господ Исус похвали Йоан Кръстител пред другите, като каза, че той е най-великият пророк, роден от жена (вижте Матей 11:11). Можем да видим възвисяването, дадено му от Господа, и как смирението е било необходимо за създаване на мир, когато е имало разпра.
Мъдра намеса
В 1 Царе 25 имаме историята за Навал, неговата съпруга Авигея и цар Давид. С Божията помощ ще видим мъдростта, проявена от Авигея, за да се намеси и да сключи мир между нейния глупав съпруг и помазания цар, въпреки че той все още не беше на трона. Навал означава „глупак“ и ще видим колко добре го описваше това!
Докато историята се развива, Давид искаше да отпразнува празник (1 Царе 25:8) и потърси животно от Навал за тази цел. Навал беше много богат човек и нямаше да претърпи загуба, като даде такъв подарък на Давид и неговите хора. Имаше и задължение от страна на Навал, защото младите мъже, които пасяха стадата на Навал, бяха защитавани от Давид и неговите хора ден и нощ, без да получават нищо в замяна.
Но Навал отказа да даде нещо на Давид и говореше лошо за него (ст. 10-11), а думите на Навал бяха повторени на Давид. Гордият и глупав отговор на този човек създаде разпра и разгневи Давид. Затова Давид, с 400 въоръжени мъже, се опита да се изправи лично срещу глупавия Навал. Докато Давид започна да се движи напред от лагера си, за да търси отмъщение, до съпругата на Навал Авигея достигна вест за кризата.
От 1 Царе 25:18 нататък виждаме миротворческите действия на тази много мъдра жена. Авигея знаеше, че съпругът й е арогантен и горд и че е обидил Давид. Тя искаше да се намеси, за да избегне загуба на живот и да успокои бъдещия цар. Затова тя приготви и изпрати на Давид специален подарък от хляб, вино, овце, вече приготвени за готвене или ядене, зърно, стафиди и смокинови питки.
Авигея мъдро не каза на глупавия си съпруг какво ще направи, за да сключи мир, защото отиваше да се срещне с Давид. Тя падна по лице пред помазания цар и молеше за милост. Четейки какво каза Авигея, виждаме мъдростта в думите й и прозрачността на нейната история (ст. 24-31). Тя не скри нищо от Давид и го успокои със значителен подарък за неговите хора. Тя също така пожела благословение на Давид и не искаше той да има бъдещи съжаления поради търсене на отмъщение и евентуално наказване на невинните. Нейните молби достигнаха сърцето на Давид и нейната намеса беше успешна. Давид се оттегли от своя отмъстителен план и благослови Авигея.
С края на историята научаваме, че Бог съди Навал, тъй като той загуби живота си десет дни по-късно. Давид чу за смъртта на Навал и пожела да направи Авигея, мъдра жена, своя съпруга. Тя се омъжи за Давид и беше доведена на място на по-голямо благословение.
Примерът на Авигея показва нуждата от мъдрост при сключване на мир. По много практичен начин тя знаеше какво е поискал Давид от Навал и направи по-добър подарък от първоначално поискания. Тя действа бързо, затова гневът на Давид нямаше да има възможност да се увеличи. Авигея показа ползата от намесата. Има определени ситуации, които изискват намеса от страна на тези, които не са пряко замесени в разпрата. Бог може да използва такава намеса по могъщ начин, за да произведе резултати, които носят слава на Неговото име.
Писмото на Павел до Филимон е друг пример за мъдра намеса за постигане на мир, когато има разпра между Божиите хора. Той пише: „И тъй, ако ме считаш за съучастник, приеми [Онисим] като мене самия“ (Филимон 17). Нека бъдем като Авигея и Павел и да видим нашата роля в мъдрото помагане на близките ни да разрешават спорове и така да бъдем сред онези, които се наричат миротворци.
Без неподходящ компромис
Има опасност при обсъждането на миротворчеството някои да предложат мир да е необходим при всякакви обстоятелства, включително чрез правене на неподходящи компромиси. Да, може да е необходим компромис, но той никога не трябва да бъде за сметка на това, което е правилно пред Бога. Господ няма да благослови усилия, които включват неосъден грях или жертване на библейски принципи и истини, за да се постигне мир. Ние сме призовани да „следваме нещата, които водят до мир“ (Римляни 14:19) и „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички хора“ (Римляни 12:18).
Въпреки това, важно е да разпознаем, когато тези, които се борят, не се интересуват от Божията гледна точка, ние не трябва да търсим мир за сметка на компрометиране на истината от Божието Слово. Това би било греховно. Нека също така да се пазим от компромиси, които биха разгневили Господа.
Нека Господ да помогне на всеки от нас да бъдем повече като Христос и да бъдем миротворци, които показват, че следваме Княза на мира!
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Могъщ Бог, Вечен Отец, Княз на мира.“ —Исая 9:6 KJV
