„Всичките си грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петрово 5:7)
Спомням си една майка, която дойде при мен и каза: „Лесно е за теб да говориш така; ако имаше бремето, което аз имам, не би могла да го хвърлиш върху Господа.“
„Защо, толкова ли е голямо бремето ти, че Христос не може да го понесе?“ попитах аз.
„Не; не е твърде голямо, за да го понесе Той; но аз не мога да го възложа на Него.“
„Това е твоя грешка“, отговорих аз; и намирам много хора с бремена, които, вместо просто да дойдат при Него с тях, ги стягат по-здраво на гърба си и си отиват, борейки се под товара си. Попитах я за естеството на нейната беда и тя ми разказа.
„Имам единствен син, който е скитник по лицето на земята. Не знам къде е. Ако само знаех къде е, щях да обиколя света, за да го намеря. Не знаеш колко много обичам това момче. Тази скръб ме убива.“
„Защо не можеш да го заведеш при Христос? Можеш да го достигнеш на престола, дори ако е в най-отдалечената част на света. Иди, разкажи на Бога всичко за твоята беда, и Той ще отнеме греха му, и не само това, но ако никога не го видиш на земята, Бог може да ти даде вяра, че ще видиш сина си в небето.“
И тогава ѝ разказах за една майка, която живееше в южната част на Индиана. Преди няколко години синът ѝ дойде в този град. Той беше моралист. Приятели мои, човек трябва да има повече от морал, на който да се опре в този голям град. Не беше тук дълго, преди да бъде заблуден. Един съсед случайно дойде тук и го намери една нощ пиян по улиците.
Когато този съсед се прибра вкъщи, отначало си помисли, че няма да каже нищо на бащата на момчето, но след това си помисли, че е негов дълг да му каже. Така че в тълпа на улицата на техния малък град той просто отведе бащата настрана и му разказа какво е видял в Чикаго. Това беше ужасен удар.
Когато децата бяха сложени да спят тази нощ, той каза на жена си: „Жено, имам лоши новини. Днес чух от Чикаго.“ Майката веднага остави работата си и каза: „Кажи ми какво е.“ „Е, синът ни е видян по улиците на Чикаго, пиян.“
Нито един от тях не спа тази нощ, но те отнесоха бремето си на Христос и около разсъмване майката каза:
„Не знам как, не знам кога или къде, но Бог ми даде вяра да вярвам, че синът ни ще бъде спасен и никога няма да стигне до гроба на пияница.“
Една седмица по-късно, това момче напусна Чикаго. Не можеше да каже защо – невидима сила сякаш го водеше към дома на майка му, и първото нещо, което каза, преминавайки прага, беше,
„Майко, дойдох си вкъщи, за да те помоля да се молиш за мен;“ и скоро след това той се върна в Чикаго като ярка и сияйна светлина.
Ако имате такова бреме, бащи, майки, донесете го на Него и го хвърлете върху Него, и Той, Великият Лекар, ще излекува разбитите ви сърца.
Д.Л.М.″
