Псалм 94
В Марк 4:26-29 намираме подобие на царството, което не е споменато от другите евангелисти. То следва притчата за сеяча и обяснението на Господа за нея на Неговите ученици. Трябва да имаме предвид, че това евангелие представя нашия Господ Исус Христос като Слуга-Пророк, Служител на Словото. След това главата завършва с влизането им в лодката и пресичането на езерото.
Спи и става
Първо, в притчата за Сеяча, имаме новото място, което Господ заема вследствие на отхвърлянето Си. Той носи това, което има живот в себе си, вместо да търси плод от хората. Той обяснява притчата, а след това дава подобието на царството, което показва какво ще последва времето на сеене на семена от Господа лично – времето, когато Той ще отсъства от сцената на труда.
По всичко личи, че Той не само няма да участва активно в грижата за семето, но и няма да проявява интерес към него. Сякаш Той „спи и става нощем и денем, а семето никне и расте, Той не знае как“ (Марк 4:27).
Нека отбележим, между другото, израза „спи и става“, защото тази мисъл изглежда се повтаря в края на главата. Земята сама дава плод, но по време на жътва Господ лично възстановява Своето място и слага сърпа. Така ще бъде и в края на века.
Притчата за синапеното дърво следва и развива мисълта за това какво ще стане християнството в света по време на отсъствието на Христос. Израствайки от най-малкото семе, то ще стане голямо. То става „по-голямо от всички билки и пуска големи клони“, така че небесните птици (силите на злото) да могат да се подслонят под сянката му.
Сега това е, което намираме за вярно днес. Християнството се е превърнало в световна сила и за вярата често има дълбоко изпитание: „Къде е Христос във всичко това?“ Каква утеха е, че когато бяха сами, „Той им обясняваше всичко на учениците Си“. Ако поддържахме повече общение само с Христос, щяхме да разбираме Неговите неща по-добре. Отпуснатостта е в нас, никога в Него.
Другата страна
В нашата глава вечерта е настъпила в края на деня на труда, а също така денят на сеене на семена и спасение бързо наближава своя край.
Какво има сърцето на ученика, за да го поддържа стабилно в свят като този, който става чужд елемент за него, когато познава Христос?
О! тези благословени думи: „Нека преминем на отсрещната страна“ (Марк 4:35). Каква сигурност дишат! Каква радост!
Въпреки факта, че светът не Го вижда, ние Го виждаме (Йоан 14:19), и във цялото объркване на настоящия момент, Неговото Слово укрепва слабите и изисква вярност от всички. „Нека преминем на отсрещната страна.“
Как би могло да има място за страх в сърцата на учениците, ако бяха видели какво означават думите? Те означаваха, че Той се е нагърбил с тяхната безопасност до другия бряг. И все пак те извикаха при появата на опасност, с невярващата мисъл, че Той не се интересува, ако загинат!
Той спа и Той възкръсна
Да! но може да кажете, че Той е спал.
Възлюбени, след тази дума „Да отидем“, каквото и да се случи, те бяха в безопасност.
Само на поглед и усещане Той изглеждаше, че не се интересува от тяхното благополучие, но нито бурите на живота, нито всички сили на злото могат да ни погълнат, ако Му се доверим.
Той спа, но при техния вик Той се изправи (срв. ст. 27) и смъмри стихиите; учениците видяха силата и любовта, които бяха с тях през цялото време, макар и да не го знаеха.
„Настана голямо затишие“ (ст. 39).
Прекалено ли е да се каже, че духовно такова събитие се случва в историята на всеки от нас?
Силата на смъртта плаши душата, но познаването на Христовото Слово и знанието за Неговото присъствие успокоява всеки страх за пътуването.
Само в неверие Той не се интересува.
И когато сърцата ни Го познават така и знаят, че Той е с нас „през всички дни, до свършека на века“ (Матей 28:20, JND), какъв страх може да остане? Няма ли „голямо затишие“ в душата?
Сред всички опасности, вълненията, люлеенето и заплахите на вълните, познаваме ли този глас, който говори не само мир на стихиите, но и голямо спокойствие на сърцето, със същата всемогъща сила? Господ дава на всички Свои светии да Го познават по-добре по този начин.
