Докато не намираме нито едно позоваване на истината за тялото на Христос в Стария Завет, ние намираме позовавания на обществото, за което тази велика тайна е истина; и така, от тези старозаветни писания, аз желая да следвам вече казаното, че Христос ще отпечата Своите черти върху всяко семейство, доведено до благословение в бъдещия свят, и така ще изпълни цялата сцена с отпечатъка на Своята благодат и на Своята слава.
Снопът от първите плодове
Снопът от първите плодове, с който започваме, е една от ранните картини на възкресението на нашия Господ Исус Христос от мъртвите. По-нагоре, в празника Пасха, имаме в тип Господ, който отива към смъртта; но тук имаме Неговото възкресение пред нас с много от последиците, които произтичат от него. Първото, което трябва да се отбележи, е: „Когато влезете в земята“, стих 10. Този празник очевидно е свързан с времето, когато те прекосиха Йордан и влязоха в земята. Както вече беше отбелязано, превъзходното място, където имаме отговора на това в Новия Завет, е посланието до Ефесяни. „Благословени… с всички духовни благословения“ би бил отговорът на „земята“. Че това започна с възкресението на нашия Господ е очевидно, и сега Той е увенчан със слава и чест отдясно на Бога.
Омерът
В полето ще видите бележка, че този сноп всъщност е „омер“. При даването на манната, помните, Бог каза: „омер за всеки човек.“ Независимо дали някой събираше много или малко, всичко беше измерено така, че всеки да има пълната си квота, „омер за всеки човек.“
Пълен Христос за всеки човек беше Божията мисъл. В края на тази глава, Изход 16:33, четем: „Вземи съд и сложи в него омер, пълен с манна, и го постави пред Господа.“ Омерът тогава беше мярката на Христос, който идваше в този свят, за да посрещне нуждите на човека и като го правеше, да прояви Божията благодат и слава. В тази глава четем; това беше също „омер“ от първите плодове, където сега имаме Неговото възкресение. Този, който слезе в този свят, е Този, който се възнесе обратно при Бога в цялата Си слава. Този път е свързано с „жътвата.“ Жътвата за нас е нашето свързване с Него, доведено до всички благословения, които са в Него в присъствието на Бога.
Хлебният принос
С този сноп беше донесен и хлебен принос от „две десети от фино брашно, смесено с масло.“ Не знам какво означават тези мерки, но една мисъл, която често съм свързвал с тях, е, че десет е броят на отговорностите в човека, любов към Бога и любов към човека. Докато всеки друг човек не успя да отдаде на Бога това, което Му се дължеше, и на ближния си това, което му се дължеше, един Човек напълно отговори и на двете, защото нашият Господ никога не се провали в нито едно от тях. Донесен тук със снопа, този хлебен принос би ни напомнил, че Човекът, който е отишъл в Слава, възкресен от мъртвите, е същият Човек, който винаги е прославял Бога в този свят във всяка стъпка от Своя път. Ангелът каза за Него: „този същия Исус“, когато Той отиде на небето, и сега Той е образецът на това ново небесно семейство, както четем в 1 Коринтяни 15:48.
Новият хлебен принос (Петдесетница)
Това се свързва със следващия празник, „нов хлебен принос.“ Знаем, че петдесетте дни, споменати тук, са „Петдесетница“ в началото на Деяния 2. Там имаме записа за слизането на Светия Дух от Христос в слава. Това, което искам да забележите, е, че Духът слезе от този Човек, който е символизиран от хлебния принос от „две десети“, за да образува „нов хлебен принос“ в този свят. Можем ли някога да си помислим, че Духът би извършил нещо в светиите, което вече не е било установено в този Човек отдясно на Бога? Ако тогава знаем, че този „нов хлебен принос“ има предвид формирането на християнското общество, интересно е да се отбележи, че хлябовете също трябваше да бъдат от „две десети“, защото Духът е слязъл, за да образува общество в този свят, притежаващо моралните черти на Христос. Уверен съм, че това е било там първоначално в деня на Петдесетница, и днес, чрез служението на словото, Духът продължава да формира Христос в светиите. Нашата нова духовна история започна с това, както Павел намеква в Галатяни 4:19, и цялото последващо служение на Духа към нашите души е да възпроизведе чертите на Втория Човек, така че Бог сега да намери Своето удоволствие в нас, както винаги го е намирал в Своя възлюбен Син.
Чудото е, че квас се намира в този „нов хлебен принос“, защото той говори за нас; все пак можем да се съберем и, въпреки злото в нас, да бъдем изцяло заети с Христос и Неговите интереси. Нека това не бъде само поучение за нас, но нека ни преобрази, така че Неговите черти да се виждат все повече и повече във всеки от нас.
Израел в бъдещия свят
Обръщайки се сега към глава 24, имаме Израел в тяхното подреждане под Божието око за Негово удоволствие, и без съмнение мястото, което ще заемат в бъдещия свят. Така че четем за тези питки отново: „две десети ще бъдат в една питка.“ Вярвам, че това гледа към деня, когато Израел ще бъде събран и доведен във връзка с Бога на базата на новия завет. По някакъв начин те също ще приемат чертите на Христос, както е предложено в същата мярка от „две десети.“ Как точно и колко ще бъде това, не претендирам да знам, но че ще се случи по някакъв начин, вярвам от тази картина.
Трябва да помним, че това, което имаме в Ефесяни по отношение на Божията цел, надхвърля събранието и Израел, защото е да „събере заедно в едно ВСИЧКИ НЕЩА В ХРИСТОС.“ Може да сме изостанали в нашето разбиране и нашите изрази, сякаш събранието е единственият съд на Божията цел. Най-големият съд, изглежда, е; но нека не забравяме, че Христос е толкова велик, че Неговата величност ще бъде отпечатана върху всички в бъдещия свят. „Всички неща“ в глава 1 и „всяко семейство на небесата и на земята“ (Ефесяни 3:15, Н.Т.) имат място в тази цел и ще бъдат поставени във връзка с Христос в слава. „Пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко“ ни уверява в това. Опитахме се да покажем от тези типични пасажи, че тези благословени черти, видени в Христос, докато е бил в този свят, се формират в събранието днес и все още ще се формират в Израел в бъдещия свят. Каква сцена ще бъде, когато Той ще бъде видян характерно във всяко общество, доведено до благословение, и Бог ще гледа с удовлетворение на сцена, където Христос е проявен като изпълващ всичко във всичко. Наша привилегия е като отговор на новия хлебен принос да проявяваме тези черти днес.
