Първо Йоаново отговаря:
„КОЙ Е МОЯТ БРАТ?“
„Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не обича брата си, когото е видял, как може да обича Бога, когото не е видял? Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който обича Този, Който е родил, обича и този, който е роден от Него. По това познаваме, че обичаме Божиите деца, когато обичаме Бога и пазим Неговите заповеди. Защото това е любовта към Бога: да пазим Неговите заповеди. И Неговите заповеди не са тежки. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света. И това е победата, която е победила света – нашата вяра. Кой е този, който побеждава света, освен онзи, който вярва, че Исус е Божият Син? — 1 Йоан 4:20-5:5 NKJV
След като чуе или прочете горните стихове, човек вероятно ще попита: „Но кого имате предвид под „моя брат“?“ Някои хора имат представа, че нашите братя са тези, които случайно принадлежат към същата конкретна компания, с която общуваме. Ако принадлежа към една определена църква, моите братя са тези, които ходят в тази църква. Тоест, ако съм методист, моите братя са методисти; ако съм презвитерианец, моите братя са презвитерианци; ако съм определен баптист, моите братя са потопените, и може би не всички потопени, защото някои от тях може да са претърпели потапяне някъде другаде; и така, тъй като те не са конкретните, с които общувам, те не са мои братя!
Нашите бедни умове са склонни да стесняват братството до някакво специално общение, някаква група църкви, с които сме свързани. Но в тази пета глава от първото послание на Йоан Сам Господ дава границите на братството, когато казва: „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който обича Този, Който е родил, обича и този, който е роден от Него.“ Братята включват всички на всяко място, които са упражнили вяра в Господ Исус Христос; защото под този израз „Всеки, който вярва, че Исус е Христос“, не трябва да разбираме просто интелектуално приемане на догматичния факт, че Христос е Син на живия Бог, а по-скоро истинско, жизнено доверие – лична вяра в Господ Исус като Христос, помазания от Бога. Ако имате вяра в Него, вие сте родени от Бога.
Всички, които Му се доверяват, влизат в тази връзка. Не става въпрос с кого можем да общуваме или каква църковна връзка можем да имаме; защото в крайна сметка има само едно голямо Събрание, Тялото Христово, което Сам Бог признава за Своя Църква. Ние говорим по ограничен начин по отношение на църковното членство, защото мислим за местно общение; но когато Божието Слово говори за това, то означава онази огромна компания, на която Христос е прославената Глава на небето.
Към тази Църква принадлежи всеки вярващ, всеки член на Божието семейство в настоящата епоха. И така, когато питаме: „Кой е моят брат?“, трябва да погледнем цялата Божия Църква и да осъзнаем, че нашата любов трябва да се простира към всички тях.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
Тази статия е от „Посланията на Йоан и Юда“ на Х. А. Айрънсайд (Loizeaux Bros; Ню Йорк, ’75) стр. 183-185. Използвана с разрешение.
ИСТИНСКА ЛЮБОВ В ПЪРВО ЙОАНОВО
В първото си послание Йоан използва думата „любов“ много пъти, за да научи читателите на важността на любовта в християнския живот. Някои от тях са изброени по-долу. Пазенето на Божието Слово е доказателство, че обичаме Бога (2:5; 5:2-3).Когато обичаме брата си, ще живеем без препъване (2:10).Не трябва да обичаме света или нещата в света (2:15).Не можем да обичаме света и да обичаме Бога едновременно (2:15).Божията любов Го подтикна да ни направи Свои деца чрез смъртта на Неговия Син (3:1; 4:9-11).Любовта към другите вярващи е основно изискване за християнина (3:11,16,23; 4:7,11-12).Неспособността да обичаме други християни повдига въпроси относно нашата вяра (3:10,14; 4:8,20).Истинската любов винаги води до действие, а не само до думи (3:17-18).Бог е източникът на всяка любов (4:7,16).Зрялата любов не поражда страх, тя дава смелост (4:17-18).Много преди да обичаме Бога, Той първо ни обикна (4:19).
