Несигурността относно бъдещето и недоволството от настоящите условия са основните характеристики на света, както го познаваме; и не е песимизъм, а истина, която казва, че никой човек или група от хора, никоя партия, нации или лига на нации няма практическо средство за нещата, каквито са. Нямаме намерение да губим времето или пространството си в доказване на това; нямаме нужда, защото то се прокламира от всеки покрив. Но нашето намерение е да призовем нашите християнски приятели, че те не трябва да бъдат несигурни или недоволни, защото пълната увереност и удовлетворение се крият в познанието за Бога – в това, което Той е и какво ще даде.
Неизменното Божие Слово
Той е казал: „АЗ СЪМ Алфа и Омега… АЗ ЩЕ ДАМ на жадния от извора на водата на живота даром“ (Откровение 22:6). „Аз съм Алфа и Омега“ – А и Я. Той беше първият, който проговори, и Той ще има последната дума за всичко. Можем да разчитаме с абсолютна увереност на Неговото слово. Той ни е говорил чрез Своя възлюбен Син, нашия Спасител; и Неговият глас не ни е прогонил от Неговото присъствие, треперещи от страх, но ни е привлякъл към Него.
Как бихме могли да не вярваме в Този, Който изпрати нашия Господ Исус Христос в този свят, за да ни говори Своите думи на спасение, на примирение и вечен живот. Те ни дадоха голяма и сигурна надежда, и ние знаем, след като ги чухме и повярвахме, че Скинията на Бога, която Йоан видя във видение в тази глава, е нашето вечно жилище. Да живеем с Бога, Който сега не е непознат или неизвестен Бог, а добре познат ни в любовта на Исус, е нашата съдба. Ние не сме несигурни. Бог няма да се отметне от Своето Слово, защото „АЗ СЪМ“ не се променя, и Той „като искаше по-изобилно да покаже на наследниците на обещанието неизменността на Своя съвет, го потвърди с клетва; за да имаме чрез две неизменни неща, в които е невъзможно Бог да излъже, силно утешение ние, които сме прибягнали за убежище да се хванем за надеждата, която е пред нас“ (Евреи 6:17-18).
Доверявайки се на Бога при всякакви обстоятелства
И все пак изглежда по-лесно да се доверяваме за вечността, отколкото за времето, и мнозина, които нямат страх от това, което лежи отвъд смъртта, са силно обезпокоени от настоящите обстоятелства и от това, което може да донесе утрешният ден. Но това не бива да бъде така. Словото на Алфа и Омега е със сигурност достатъчно за нас.
„Този, Който не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни даде с Него и всичко останало даром.“ Ако Неговата любов е излята в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни е даден, не можем да се съмняваме в Него.
Той може, и често го прави, да използва нашите обстоятелства като наказание, за да можем да станем участници в Неговата святост и да се откъснем от света, но Той няма да ни остави, нито ще ни изостави, докато преминаваме през изпитанието. Така е казал Той и със сигурност ще бъде верен на Своето изречено слово. Той би отрекъл Себе Си, ако не беше. Той не би бил Алфа и Омега.
Ролята на християнина в един разтревожен свят
При кого да отидем освен при Него? „По-добре е да се уповаваш на Господа, отколкото да се доверяваш на князе.“ Без значение колко добронамерени и честни могат да бъдат те, те не са равни на разплитането на всеобщата бъркотия. И това е така, защото Бог не е началото на техните схеми, нито Неговата слава е краят на техните мерки.
Светът не е готов за изпълнението на молитвата: „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“, и именно поради това християнинът, който искрено се моли тази молитва, трябва да стои отделно от света и неговата политика. Ако не го направи, ще бъде въвлечен в объркването и несигурността на света; но ако се уповава на Господа, ще бъде запазен в мир. „Ти ще запазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е насочен към Теб, защото той се уповава на Теб.“ Дава голяма увереност и спокойствие на духа да знаеш, че Бог е над всичко и че Той може и контролира вълните на злото, казвайки: „Дотук ще дойдеш, но не по-нататък.“ И в тази увереност християнинът става застъпник за всички хора и е от най-голяма полза за своя ден и поколение.
Това е Божията воля за Неговите деца, че „молитви, прошения, застъпничества и благодарения да се правят за всички човеци; за царе и за всички, които са на власт: за да можем да водим тих и мирен живот във всякаква благочестие и честност“ (1 Тимотей 2:1-2). Докато Църквата е на земята, Бог ще държи ръката Си върху делата и ще направи всичко да работи заедно за доброто на онези, които Го обичат. Винаги трябва да е така, тъй като Той е Този, Който е казал: „Аз съм Алфа и Омега.“
Даващият Бог и истинското удовлетворение
Това е „Алфа и Омега“, Чието слово е безпогрешно и окончателно, Който прокламира: „Аз ще дам на жадния от извора на водата на живота даром.“ Той е даващият Бог, Той се радва да дава; това е самата Му природа. Той не задържа Своите дарове, въпреки че хората са неблагодарни и нечестиви. Ние хвалим Неговата доброта, когато мислим за Неговата милост към хората, но кой език на хора или ангели може да разкаже за любовта, която Го е накарала да даде Своя Син? Това беше Неговият „неизказан дар“. Благодарение на Него за него, завинаги.
Но най-големият от всички дарове не изчерпа Неговото даване. Той все още дава и трябва да го прави завинаги. Той дава от Себе Си, не за сега, а на жадните; защото Той Сам е със сигурност изворът на водата на живота. И който пие от тази вода, никога няма да ожаднее.
„Любовта Божия е излята в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни е даден.“ И ние тук не разделяме Отец, Син и Свети Дух един от друг в това безкрайно изливане на пълнотата на божествената любов. Отец е Източникът, Синът напълно я е разкрил и е каналът, чрез който тя е достигнала до нас, а Светият Дух я прави жива реалност за нас, които без Неговата работа в нас бихме били завинаги мъртви за нея.
Тук е удовлетворението, и сърцето, което го познава, не би могло да бъде недоволно, дори ако бедността му беше толкова дълбока, колкото тази на Човешкия Син, Който нямаше къде да положи главата Си. Какво може да предложи светът в сравнение с това? Най-доброто му е суета, и това, което дава, дава със скъперническа ръка; но тук имаме небесна пълнота, предлагана даром, и единственото условие е жажда от страна на получателя. Нека благодарим на Бога, че в дни на несигурност и недоволство можем да се радваме на пълна увереност и пълно удовлетворение.
