##
ВЪПРОС: Ерес ли е да се кръщава човек в името на Исус Христос, а не в името на Отца, Сина и Светия Дух?
ОТГОВОР: Малко преди да се върне в слава нашият Господ Исус Христос каза на Своите ученици, че Му е дадена всяка власт на небето и на земята. Затова те трябваше да отидат и да „направят ученици от всички народи“ и да ги кръщават „в името на Отца и на Сина и на Светия Дух“ (Матей 28:18-20 NKJV).
Забележете, че нашият Господ каза „име“, а не „имена“. Нашият Бог е един Бог, но Той съществува като три Божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Тези Божествени Лица са абсолютно равни и работят в пълна хармония, но всяко има своя собствена роля, характеристики и атрибути. Добре е да държим Лицата отделни, без да ги смесваме или работата, която Библията приписва на всяко едно.
Ние не разбираме по същество божествената тайна на Бог, който е едновременно три и един, но приемаме това като това, което Божието Слово ни учи. Наистина, никой истински християнин не може да отхвърли тази доктрина; тя е фундаментална за вярата и отличава християнството от религии като исляма или юдаизма, които също се наричат монотеистични религии.
Стандартната формулировка, която християните използват при кръщаване на нов обърнат, е да кажат: „Кръщавам те в името на Отца и на Сина и на Светия Дух.“ Това в известен смисъл поставя кръщавания индивид на християнска основа. Често при кръщаване на някого кръстителят пита кръщавания дали е приел Господ Исус като свой Спасител. След като чуе съгласието, кръстителят може да каже: „Поради твоята изповед на вяра, аз те кръщавам в името на Отца и на Сина и на Светия Дух.“
Тези думи не са някаква духовна формула, която трябва да се рецитира дословно, за да бъде кръщението валидно. Безбожни хора могат да рецитират думи правилно. Истинското християнство не се основава на правилно изговорени думи, а на вяра в нашия Господ Исус Христос. Без вяра в Него и приемане на това, което Писанието учи за Бога, кръщението би било само подигравка. Кръщенията често се споменават в Деянията, по-рядко в Посланията. Повечето от тези препратки към кръщението просто говорят за хора, които биват кръщавани.
Писанието понякога използва друга терминология във връзка с кръщението. След като изнесе мощната си проповед на Петдесетница, Петър каза на онези, които „бяха прободени в сърцето“ от нея и бяха попитали: „Мъже и братя, какво да правим?“, да „покаят се и всеки от вас да се кръсти в името на Исус Христос“ (Деяния 2:37-38). Неговата аудитория бяха евреи. По-малко от два месеца преди това евреите – може би дори някои от тези същите индивиди – бяха извикали: „Нека бъде разпнат“ и „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни“ (Матей 27:22-25). Петър каза на тези евреи да „се спасят от това извратено поколение“, и онези, които приеха това, което той каза, бяха кръстени (Деяния 2:40-41). С това действие те се идентифицираха с Исус Христос, когото евреите толкова силно мразеха и разпнаха. Това беше жизненоважно.
Езичниците, които бяха спасени, до голяма степен бяха идолопоклонници. Солунците са похвалени, че са „се обърнали към Бога от идоли, за да служат на живия и истински Бог, и да чакат Неговия Син от небето“ (1 Солунци 1:9-10). Кръщелната формула, която Господ даде на Своите ученици в Матей 28, е особено във връзка с тяхното отиване и правене на ученици от всички народи. По-рано Господ беше ограничил учениците Си да не ходят при народите (Матей 10:5), но сега те трябваше да отидат при тях – нещо, което им беше трудно като евреи. Корнилий, „благочестив човек и който се боеше от Бога с целия си дом, който даваше щедри милостини на народа и винаги се молеше на Бога“, беше заповядано „да се кръсти в името на Господа“ (Деяния 10:2,48).
Учениците, които Павел намери в Ефес в Деяния 19:1-7 очевидно бяха евреи, защото бяха кръстени с кръщението на Йоан Кръстител. Когато Павел им каза, че Този, за когото Йоан говореше, е Христос Исус, „те бяха кръстени в името на Господ Исус.“
Разглеждайки многото примери, които намираме в Новия Завет, стигаме до заключението, че със сигурност не е ерес да се кръщава вярващ само в името на нашия Господ Исус Христос! Докато е добре да се придържаме към езика на Писанието, думите, използвани при кръщаване на човек, сами по себе си не правят кръщението валидно или невалидно.
