„Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи отдалеч! Господ Ме призова от утробата; от майчината Ми утроба Той спомена името Ми. Той направи устата Ми като остър меч, скри Ме в сянката на ръката Си; направи Ме полирана стрела, скри Ме в колчана Си. И Ми каза: „Ти си Мой слуга, Израил, в когото ще се прославя.“ Но Аз казах: „Напразно се трудих, изразходвах силата Си за нищо и суета; но със сигурност делото Ми е с Господа, и наградата Ми е с Моя Бог.“ (Исая 49:1-4)
Вдъхновените думи на пророк Исая 49:1-4 – който чрез Духа говореше за Христос, Който щеше да дойде, както ни казва Петър (1 Петър 1:11; 2 Петър 1:24) – тук Го описват като Слуга на Йехова, чиято уста е направена като „остър меч.“ Казва се, че Той е скрит в сянката на Йехова, готов за Неговата употреба, и като „полирана стрела в Неговия колчан,“ винаги на разположение, винаги годен да бъде използван от Него в милост или в съд. Това място на висока чест принадлежи само на Господ Исус, съвършеният Слуга на Йехова. Само Него от всички човешки синове Бог ни призовава да „видим,“ защото само Неговото служение беше съвършено, както и Неговото вярно свидетелство (Откровение 1:5). Навсякъде и винаги Той беше угоден на Бога. Защото в това Свое служение Той винаги беше „подкрепян“ от Своя Бог и в Него; и в него, чието беше, Бог винаги имаше Своето безкрайно наслаждение (Исая 42:1).
Това е прекрасно. Хората можеха и пренебрегваха Неговото служение. Неговите роднини можеха да кажат, че Той е „извън Себе Си“ (Марк 4:21), а Неговите врагове приписваха делата Му на сатанинска сила (ст. 22), но за Бога то винаги беше „наслада“ и всички Негови дела бяха угодни на Него (Матей 3:17). Доколкото хората можеха да видят, настоящите му резултати бяха наистина малки. Според човешките изчисления Той беше „напразно се трудил“ и изразходвал силата Си „за нищо.“ И все пак знаем от десет хиляди свидетели, че „всичко, което правеше, процъфтяваше“ (Псалм 1:3), както едно небе, изпълнено с изкупени грешници – плодовете на Неговия труд – все още славно ще провъзгласява на удивени светове.
Да, Христос беше Съвършеният Слуга, винаги на разположение и винаги готов да бъде използван от Бога, в изпълнението на Неговите цели на благодат и в изпълнението на Неговите съвети на милост сред човешките синове. Защото Той винаги беше готов, винаги годен, като „полирана стрела,“ винаги скрит в колчана на Йехова за Негова употреба. И Той е същият готов Слуга и досега. Докато има осъден грешник за спасяване и нуждаещ се светец за снабдяване, Христос на Бога, прославеният Син и Слуга, е винаги отдясно на Бога и винаги на разположение да бъде използван от Бога в такова служение, каквото Неговите деца и Неговата Църква изискват, през целия път и през всички дни на тяхното пребиваване тук. И както е наслада за Бога да Го използва, и Негова наслада да бъде използван в такова служение, така нека бъде нашият постоянен навик и отношение на душите ни да гледаме към Него, да получаваме от Него това, което Той добре знае как най-добре да даде, и чрез какви канали да позволи то да достигне до нас. Защото като Слуга и Източник на снабдяване, Той се наслаждава да бъде използван, за да посрещне всички нужди на Своя народ.
И този същият съвършен Слуга е Пример за Неговия народ, техен Образец за подражание. Ако вярващият се предава на Бога и се посвещава на служение за Бога, той трябва да бъде намерен на правилното място, „скрит в сянката на Божията ръка,“ и в правилното състояние, „скрит като полирана стрела в Неговия колчан,“ винаги готов и винаги в състояние, годен за Божия употреба. Нека това бъде отношението и това състоянието на всички, които търсят и очакват да бъдат изпратени по Божии поръчения и използвани в Неговото „почтено и славно“ (Псалм 140:3) дело сред човешките синове. И нека винаги се помни, че правилното духовно състояние и мястото на близост до Бога са от по-голямо значение на небето и за служение в царството или църквата на Бога, отколкото всяка голяма мярка на дарба и високи постижения в знанието. Защото е „открита тайна“ за всички, които стоят в Божия съвет и са запознати с Неговите пътища, че светецът, който пребъдва под сянката на Всемогъщия (Псалм 91:1), слугата, който прави своя главна задача да бди на Неговите порти ежедневно (Притчи 8:34), готов да се отзове на Неговия призив и в състояние, както и на разположение да изпълнява заповедите на своя Господ, и така да се доближи до характера и примера на Божия съвършен Слуга, Господ Исус Христос, често ще бъде използван в Царското служение и почитан от своя небесен Учител в Неговите дела тук.
Дж. Ри.
