НАШИЯТ ЗЕМЕН ШАТЪР
„Защото знаем, че ако земната ни шатрова къща се разруши, имаме сграда от Бога, къща неръкотворна, вечна на небесата“ (2 Коринтяни 5:1).
Какво се случва с вярващия при смъртта?1 Във 2 Коринтяни 5 апостол Павел ни дава едно от най-великите и всеобхватни учения по този въпрос, които могат да бъдат намерени в Божието Слово. Нека накратко да разгледаме тази прекрасна глава.
Когато пише двете послания до коринтянските вярващи относно техните морални проблеми, плътски раздори, безредици в събранието и дори лоша доктрина, е прекрасно да видим как апостол Павел често използва тези случаи, за да разкрие цяла панорама от небесна светлина и истина. Такъв е случаят в пета глава на Второто послание. В първите четири глави на Второто послание до коринтяни Павел описваше характера и източника на своето служение (за съжаление, коринтянските вярващи бяха поставили под въпрос неговото служение!). Той обобщава целта и резултата от своето служение с думите: „така че смъртта действа в нас, но животът във вас“ (4:12). Оттам той се издига към небето и вечността: започвайки с възкресението на вярващия (4:14), контраста на настоящите, временни страдания с вечната слава, която идва (4:17–18), а след това и доктринална истина, описваща състоянието на вярващия при смъртта и надеждата за възкресенно тяло (5:1–8)!2
В първи стих апостолът им пише за разрушаването на нашата „земна къща, този шатър.“ Тези скъпи светии, които от една страна прекаляваха с плътта, а от друга имаха погрешни възгледи за възкресението, трябваше да чуят това. Той описва сегашното състояние на нашето тяло като „шатър“, което означава непостоянна, временна структура. Ние чакаме ново тяло, „сграда от Бога“, която ще бъде „вечна“, а не временна като нашия сегашен „шатър“! Ние „стенем“ в това тяло, чакайки „къщата, която е от небето“ (5:2, срв. Римляни 8:23). Тук думата „къща“ означава „сграда, която е резултат от строителство“, солидно постоянно жилище за разлика от „шатъра“, в който живеем сега. Каква надежда!
ОБЛЕЧЕНИ С НАШАТА КЪЩА
„Защото наистина в това стенем, силно желаейки да се облечем с нашата къща, която е от небето; ако наистина, бидейки също облечени, няма да бъдем намерени голи… все пак не желаем да бъдем съблечени, а облечени, за да бъде погълнато смъртното от живота“ (2 Коринтяни 5:2–4).
В горните стихове апостолът преминава от разрушаването на нашите тела към тяхното бъдещо състояние в слава. Правейки това, той променя метафората от шатър на облекло; ние ще бъдем „облечени“ с нашата „къща, която е от небето.“ Той използва три термина, за да опише състоянието на човека при смъртта или при идването на Господа: „съблечен“, „гол“ и „облечен.“
Когато един вярващ умре, той е в „съблечено“ състояние, чакайки възкресението – това е благословено състояние – наистина е „много по-добро“ от сегашното ни (Филипяни 1:23); това е междинното състояние, както е отбелязано по-горе. Но Павел също така предупреждава в този пасаж за опасността да бъдем „голи.“ Това е състоянието на невярващите, когато застанат пред Бога на последния съд. Те ще бъдат възкресени телесно, но в греховното си състояние. Те са голи, защото няма да бъдат облечени в дреха на праведност пред Бога и ще се изправят пред „втората смърт.“ Вярващият ще бъде съблечен при смъртта, но невярващият ще бъде гол. Тържествена разлика!
Въпреки това, пламенното желание на християнина не е смъртта, а е, че в някакъв момент в бъдещето ще „облечем“ нашите възкресени и прославени тела. Това е важен момент, който Павел подчертава в няколко от своите послания: Надеждата и желанието на вярващия не е смъртта, нито дори отиването на небето, а преображението, което ще се случи при идването на Господа и възкресението на нашите тела. Вярващият ще бъде „облечен“ като част от „първото възкресение“ (виж 1 Коринтяни 15, 1 Солунци 4 и Откровение 20). По това време „смъртното“ ще бъде „погълнато от живота.“ Господ Исус е толкова напълно победил смъртта, че всъщност може никога да не бъдем „съблечени“ изобщо, но при Неговото идване ще бъдем преобразени в слава, без изобщо да умрем! Това е блажената надежда на вярващия и това, за което пламенно „стенем.“
ГАРАНЦИЯТА
„А Този, Който ни е създал за самото това нещо, е Бог, Който ни е дал и залога на Духа“ (2 Коринтяни 5:5).
Колко поразително, колкото и важно е да се разгледа как апостол Павел представя Светия Дух във връзка с бъдещото състояние на вярващия. Терминът „залог“ означава, че Светият Дух е „гаранцията“ за благословенията, които предстоят на вярващия – особено по отношение на възкресението или „изкуплението“ на тялото. Фактът, че тази дума се използва днес в модерната форма на гръцки за описание на „годежен пръстен“, ни помага да разберем нейното значение. Тя е знак за нещо прекрасно, което предстои!
Това не е единственият път, когато Павел казва, че Светият Дух е даден като залог за това, което предстои. В Ефесяни той показва, че след като повярвахме в Христос, бяхме запечатани със Светия Дух, „Който е залог [гаранция] за нашето наследство до изкуплението на придобитото притежание“ (Ефесяни 1:14 NKJV). Светият Дух живее в нашите сърца и ни дава увереност, че скоро нашите тела, заедно с нашите греховни склонности, ще бъдат променени и ще получим нашето небесно наследство!3
Подобно, в великолепното послание на Павел до Римляните, той пише, че ние, „които имаме първите плодове на Духа, и самите ние стенем в себе си, очаквайки осиновлението, тоест изкуплението на нашето тяло“ (8:23). Светият Дух е описан като „първите плодове“, защото Той е даден като предвкусване на това, което предстои – дори изкуплението на нашите тела при възкресението. Колко прекрасно е, че имаме божествен Гост, който обитава в нас и ни насърчава. Ние „стенем“ заради тези стари „шатри“, в които живеем (Римляни 8:23; 2 Коринтяни 5:2, 4), но идва ден, когато тези тела вече няма да ни създават проблеми, а ще бъдат преобразени „подобно на Неговото славно тяло.“
У ДОМА С ГОСПОДА
„Затова винаги сме уверени и знаем, че докато сме в тялото, отсъстваме от Господа… уверени сме, казвам, и по-скоро ни е угодно да отсъстваме и да присъстваме при Господа“ (2 Коринтяни 5:6, 8).
Видяхме в горните мисли, че пламенното желание на вярващия е да бъде „облечен“ с възкресенно тяло. Да бъдеш „съблечен“ – междинното състояние между смъртта и възкресението – никога не е представено като надежда на вярващия. Въпреки това, Павел показва в тази глава (и на други места), че смъртта преди възкресението все пак е благословено състояние. Следователно, в стихове 6–8 той описва един от начините, по които „съблеченото“ състояние на християнина е за предпочитане пред живота в този свят. Той казва, че докато сме в това тяло, ние отсъстваме от Господа и обратно, когато отсъстваме от тялото, ще бъдем „присъстващи“ при Господа. Не може да има по-ясно доказателство за скъпоценния факт, че когато сме в нашето „съблечено“ състояние, ще бъдем съзнателно в присъствието на Господа. Думата „присъстващ“ тук означава „у дома“4 и по тази причина, когато един вярващ умре, понякога казваме, че той или тя е „у дома“ с Господа. Няколко години след като Павел написа тези думи, той разкри същата истина на светиите във Филипи, но по много по-личен начин. Той беше в затвор и беше изправен пред екзекуция, но беше разкъсван между две възможности. От една страна, той желаеше да остане в този свят, за да бъде в помощ на светиите; от друга страна, той имаше „желание да си отиде и да бъде с Христос, което е много по-добро“ (Филипяни 1:23).5
ПОСЛЕДНА МИСЪЛ
Светлата перспектива на християнина е прекрасна. Ако умрем преди идването на Христос, веднага ще бъдем у дома с Господа. Но това не е краят. Независимо дали сме у дома с Господа, или все още живи в този настоящ свят, ние чакаме „получаването на славата на нашия Господ Исус Христос“ (2 Солунци 2:14). Ето това е перспектива! Всъщност, като християни, ние трябва да се „хвалим“ с тази надежда за идваща слава (Римляни 5:2, виж в JND).6 Един християнин веднъж заяви, че е много притеснен какво ще се случи в бъдеще. Някой му отговори, че „Християнинът няма бъдеще освен слава.“ Амин.
Бележки
- ^1: Състоянието между смъртта и възкресението на тялото се нарича от богослови и други изследователи на Библията междинно състояние или отделено състояние. Тези термини всъщност не се намират в Библията, но те точно описват библейска истина.
- ^2: Учението за така наречения „сън на душата“ е напълно небиблейско. Това учение твърди, че когато човек умре, ние сме напълно в безсъзнание или дори преставаме да съществуваме. Това учение се основава на погрешно разбиране на стихове, които говорят за смъртта на вярващ като „сън“ (виж например: Лука 8:52; Йоан 11:11–14; 1 Солунци 4:14). Но изразът не означава прекъсване на съзнанието или съществуването, а по-скоро се отнася до тялото, докато то чака възкресение – душата и духът на вярващия са „при Господа“ при смъртта, а не в безсъзнание. Повече ще бъде казано за това малко по-нататък.
- ^3: Светият Дух е залогът за това, което предстои, че ни предстои небесно наследство. Но Светият Дух се нарича и Печат, което означава, че ние принадлежим на Него – ние сме Негова собственост. С печата на Духа знам, че съм Божия собственост; със залога на Духа знам, че ми предстои собственост.
- ^4: Виж ESV.
- ^5: Виж също Лука 23:43; Деяния 7:59.
- ^6: Виж също Римляни 8:29; 1 Коринтяни 15:49; Филипяни 3:21; 1 Йоан 3:22–23.
