Филаделфия
Обръщението към църквата във Филаделфия е най-насърчителното слово за душата от седемте обръщения. Няма укор. Няма намек за критика. Ако аз, или ние, се стараем максимално да правим правилното нещо по правилния начин по правилната причина, би било твърде лесно да приемем, че това писмо се отнася за мен или за нас. Дяволът със сигурност ще ни изкуши да се поддадем на този вид самодоволство, дори самопоздравление. Трябва да бъдем постоянно нащрек.
Стих 7
„Този, Който е свят, Този, Който е истинен.“ Повечето от тези седем обръщения представят Господа в различни официални качества, отнасящи се до част от видението от глава 1. Тук Той се представя в това, което е лично и морално: свят и истинен.
Целта е характеристиките на Втория Човек (1 Коринтяни 15:47) да станат характеристики на Новия Човек (Колосяни 3:10). Ако трябва да се проявим явно с чертите на Новия Човек, това може да бъде само плод на лично общение с Втория Човек. „Този, Който има ключа на Давид.“ Давид беше Божият помазан Цар, за да контролира нещата от името на Бога, да поддържа Божиите права, да управлява в съответствие с Божията воля. По същия начин, в събранието има такива, които се грижат за Божиите права. За повече подробности прочетете Исая 22:20-25.
„Този, Който затваря и никой не отваря, и отваря и никой не затваря.“ Това, което Христос заключва, никой не може да отключи, и това, което Той отключва, никой не може да заключи. Вратата, която трябва да бъде отключена, е вратата към Божието изобилие и е извън контрола на човека. Господ има абсолютен контрол. Той никога няма да предаде тази власт на никой друг. Забележете реда. Той е назован като Този, Който е Свят и Истинен, преди да бъде споменат като Този, Който може да отключи вратата към Божието изобилие. Той никога няма да отключи врата, която не е белязана от святост и истина.
Стих 8
„Зная твоите дела.“ Този, Който е свят и истинен и ги познаваше изцяло, казва: „Зная твоите дела“, но не намери нищо за укор.
„Поставих пред теб отворена врата.“ Филаделфия, чието име означава „братска любов“, се намира на около тридесет и пет мили на юг и малко на изток от Сардис. Тя лежеше на магистрала в речна долина – „отворена врата“ за търговия и комуникации. Христос отваря вратата на възможността към цялата Божия цел и съвет, но затваря вратата срещу всяко зло. Зависи от нашето собствено упражнение дали ще преминем през вратата и ще влезем в оценяване на всичко, което Той прави достъпно. Тези неща могат да бъдат възприети само чрез силата на Светия Дух и усвоени чрез вяра, а вратата е отворена само за тези с посочените и подразбиращи се морални качества. Освен това, ако Господ Исус постави пред нас отворена врата на възможност, никаква сила на Сатана не може да я спре. Нито пък има нужда от човешка подкрепа, за да я поддържа.
„Имаш малко сила.“ Те чувстват своята слабост и разчитат само на Него, а не на себе си (2 Коринтяни 3:5). Те не се отличават с никакво проявление на сила, което би привлякло вниманието на света или би угодило на плътта. Но зад тяхната усетена слабост стои могъщата сила и мощ на самия Господ, Който ги подкрепя. Филаделфийците приеха подкрепата на Този, Когото светиите в Пергам отхвърлиха заради подкрепата на света.
„[Ти] си опазил Моето слово.“ Това, което са опазили (пазили, грижили се за, пазили в безопасност), не е тяхно. То принадлежи на Него. Неговото слово е Неговият разкрит ум, общият обхват, не само детайлите (Неговите думи).
„[Ти] не си отрекъл Моето име.“ Те са тук на земята за Неговите интереси, а не за своите (виж контраста във Филипяни 2:21). Те са тук за Него, независимо от личната цена, за да поддържат Неговите претенции в свят, който Го е отхвърлил.
Стих 9
„Тези от сатанинската синагога.“ Единствената спомената опозиция идва от сатанинската синагога.
Това предполага нещо църковно: църковна опозиция, църковно преследване, църковна корупция. „Които казват, че са юдеи, а не са.“ Както в Смирна, така и във Филаделфия, беше необходимо да се предупреди за онези, които твърдяха, че са „юдеи, а не са.“ Терминът се използва символично. Във Филаделфия имаше такива, които твърдяха, че са истинските юдеи, с по-висок религиозен калибър от другите и достойни за специална благословия. Но самият Господ,
Който ги познаваше изцяло, казва за тях, че не са юдеи! Те бяха виновни за елитизъм, самоиздигане в по-висока класа. Беше необходимо Господ да ги изобличи като лъжливи самозванци, каквито всъщност бяха. „Ще ги накарам да дойдат и да се поклонят в нозете ви.“ Както в Сардис, верността към Христос включваше отхвърляне от еврейската църковна общност, отлъчване от еврейската синагога и излагане на изключителен римски натиск да се покланят на Цезар. Обещано им е, че техните преследвачи в крайна сметка ще трябва да се поклонят пред тях. Каквото и да са мислили юдеите и римляните, че е под техен контрол, само Светият и Истинният има силата да отваря и затваря врати.
„И да разберат, че Аз съм те възлюбил.“ Всичко се дължи на Неговата любов и е плод на Неговата любов, а не на тяхната любов.
Стих 10
„Опазил си словото на Моето търпение.“ Дните на издръжливост на Исус Христос, изискващи постоянно търпение, ще продължат до Неговото идване.
Тези, които са верни, не се стремят да предвидят Неговото идване, като желаят да царуват сега (сравни с 1 Коринтяни 4:8). Те са доволни да споделят Неговото отхвърляне и да показват същите морални добродетели на търпение и издръжливост като Него (виж глава 1:9; 2 Солунци 3:5; 2 Тимотей 2:12). „Аз също ще те опазя от [извън] часа на изкушението.“ Не може да има мисъл за преминаване на църквата през Голямата скръб. Ние ще бъдем „изведени“ от света, преди Божият гняв да дойде върху него. В Посланията до Солунците има повтарящи се напомняния, че християните не трябва да се страхуват от „гнева“, който ще дойде върху света, чиито хора тук са описани морално като земни жители, напълно земноцентрични.
Стих 11
„Идвам скоро.“ Както при Тиатир, Сардис и Лаодикия, детайлите, взети под внимание във Филаделфия, описват духовно състояние и фаза в историята на християнската църква, която ще продължи до идването на Господа за Неговите си. Когато настъпи този момент, няма да има забавяне (Матей 24:36; Марк 13:32; Евреи 10:37).
„Дръж здраво“ (дръж се!) Голямата опасност във Филаделфия е отказването. Необходимо е филаделфиец да преодолее, защото иначе може да се откаже.
„Това, което имаш.“ Това, което е придобито в истинско упражнение на душата пред Господа на фона на противопоставяне на Него, никога няма да бъде загубено.
„Никой да не ти отнеме короната.“ Короната е знак на победителя. Ако човек се откаже, той едва ли може да бъде наречен победител. Не може да се каже, че е заслужил корона.
Забележете последователността: стих 9 „Аз съм те възлюбил“, стих 10 „Аз ще те опазя“, стих 11 „Идвам скоро.“
Стих 12
Има ясно похвала и награда за победителя, посветен да бъде верен на Господа в Негово отсъствие, в зъл ден, независимо от враждебността и опозицията. На верния победител е обещано, в настояща душевна оценка, това, което, що се отнася до проявлението, трябва да изчака бъдещия свят (Хилядолетието) и в крайна сметка, в пълнота, вечността (Вечното състояние).
В Битие 11:4 четем, че Бог обърка опитите на хората да си построят град, кула (стълб), име. На победителя е обещано от Бога това, което хората не могат и никога няма да им бъде позволено да построят за себе си или сами.
„Стълб в храма.“ Стълбът (сравни с 1 Тимотей 3:15) е свързан с проявлението (основна „храмова“ концепция) на някой, който е подкрепял истината, свидетелствал е със силата на Духа и е украсявал учението. Християнското свидетелство и влияние са продължили по-дълго във Филаделфия, отколкото във всяка друга от седемте църкви. Подходящо, стълб от църква от единадесети век (наречена подходящо „Св. Йоан“!) все още стои във Филаделфия. Бронзова плоча, изписана с текста на това писмо до Филаделфия, е монтирана на останалия стълб. Трябва да е значимо, че Бог в Своята милост е позволил да се запази през вековете свидетелство, под формата на стълб, за моралната стойност на някои от Неговите ранни светии в това населено място.
„Няма вече да излиза.“ Когато тези писания са били написани, земетресенията са били доста чести във и около Филаделфия. Дългият опит с околните условия е позволявал на местното население да разбере кога предстои земетресение. Страхувайки се да не бъдат ранени или дори убити от отломки от падащи сгради, мнозина са евакуирали застроената зона, „излизайки“ към относителната безопасност на околността, за да живеят временно в импровизирани палатки извън града, докато опасността не отмине. Вярващите биха били насърчени да знаят, че ще дойде ден, когато няма да им се налага „вече да излизат“, за да избегнат опасност. По-положително, в Хилядолетието всичко ще бъде отговор на това, което се е случило в този свят. Всичко ще бъде „в покой.“ Тогава, във Вечното състояние, всичко ще бъде в съответствие с Божията воля, извън всякаква отговорност.
„Ще напиша“ – не само божествен Говорител, но и божествен Писател.
„Името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, Новия Йерусалим, който слиза от небето.“ На победителя е дадено лично разбиране за това, което е скъпо на сърцето на Бога и Неговия Христос. Победителят може да преминава през този живот с името на своя Бог, написано върху него по начин, който е явен за другите.
Новият Йерусалим (виж също 21:2; сравни със светия Йерусалим, 21:2; и небесния Йерусалим, Евреи 12:22) ще бъде град, където всичко е чисто и прозрачно и ще показва Божията слава вечно. Филаделфийският светец е толкова велик, морално, че върху него е написано нещо, което е вечно по характер. „Моето ново име.“ Личното местоимение „Моето“ е изпъкващо в цялото писмо. Всичко, което е достъпно за светиите днес, се управлява под Неговото лично Господство. Новото име, с което Христос ще бъде напълно проявен, ще излезе наяве в бъдещия свят, но все още не е излязло наяве. Има въпроси, свързани с божествени, духовни, вечни неща, които все още не можем да усвоим, но ще го направим.
Стих 13 – Последно предизвикателство
„Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите.“ Филаделфиец е този, който е отделен от формализма на Сардис и неверието на Лаодикия, и е верен на всичко, което Христос му е разкрил. Тези, които са истински филаделфийци, не говорят за това; те го проявяват. Опасността е, че е много лесно, опитвайки се да заемеш висока (църковна) позиция, да се подхлъзнеш от Филаделфия в Лаодикия.
Лаодикиец е този, който има филаделфийска светлина без филаделфийски характер. Всеки истински филаделфиец доброволно се подчинява на контрола на благословената Личност, Която единствена може да отваря и затваря врати.
Аз, и ние, не можем и не трябва да ТВЪРДИМ, че сме Филаделфия, като индивиди или като местно събрание. В същото време, аз и ние можем и трябва да СЕ СТРЕМИМ да бъдем филаделфийци по характер, като се стремим да се предпазим от това да мислим за себе си по-високо, отколкото трябва (Римляни 12:3). Не е ТВЪРДЕНЕТО на ПОЗИЦИЯ или СТАТУС, а СТРЕМЕЖЪТ да бъдем в СЪСТОЯНИЕ, което има значение. Би било добре да търсим филаделфийски качества в други вярващи и да се пазим от лаодикийски тенденции в себе си.
