В Божия Дух има жива енергия и дейност, която произвежда чудни резултати. Това се вижда великолепно в първото споменаване за Него в Писанието: „Божият Дух се носеше над повърхността на водите. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина“ (Битие 1:2–3). Тук има голяма сила в постоянно движение, защото светлината трябва да пътува със скорост от 186 000 мили в секунда. И това е картина на действието на Божия Дух в довеждането до покаяние и вяра на някой, който преди е бил в тъмнината на греха и неверието. Светлина изгрява в душата му, с нейната жива, вибрираща енергия на постоянно движение.
Но Духът не се вижда: Вижда се светлината, защото светлината е едновременно разкрита и разкриваща. В светлината всичко се проявява такова, каквото е в действителност. И естествената светлина е красив символ на Господ Исус Христос, Който каза: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Затова в Христос виждаме Бог разкрит такъв, какъвто е в действителност, и светлината на Неговото лице напълно разкрива и нас. Такова е първото велико дело на Божия Дух с нашите души, в чудото на нашето преминаване от тъмнина към светлина, от властта на Сатана към живия Бог. Това съответства на Йоан 3:8: „Вятърът духа, където си ще, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и къде отива; така е с всеки, който е роден от Духа.“ Мощно дело е извършено от невидима сила: Човек се ражда отново от Божия Дух, Който остава самата енергия на новия и вечен живот, имплантиран в душата.
Тази сила е реална, но Божият Дух не привлича внимание към собственото Си дело в душата. По-скоро Неговото дело е да привлича души към благословената Личност и делото на Господ Исус, както Сам Той каза на учениците Си: „Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести“ (Йоан 16:14).
Неговото дело в диспенсацията на благодатта
Но освен великото дело на Духа в новорождението и вечния живот (което се е случвало преди нашата настояща диспенсация), сега има дело, в което Той е ангажиран, което никога не е било известно преди деня на Петдесетница (Деяния 2). Защото сега самият Божи Дух е дошъл да обитава Божията църква. Началото на това се вижда в Деяния 2; и откакто Божият Дух е дошъл, Той е останал във всеки вярващ индивидуално и в цялата Божия църква колективно. „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога; и вие не сте свои си?“ (1 Коринтяни 6:19). Това е казано дори на коринтяните, които са били наричани „плътски“ и „младенци в Христос“ (1 Коринтяни 3:1) и са се нуждаели от сериозно порицание. Всеки отделен вярващ е бил обитаван от Духа, въпреки че не е проявявал това правилно. Също така, те са били попитани: „Не знаете ли, че сте Божи храм и че Божият Дух живее във вас?“ (1 Коринтяни 3:16). Това не е индивидуално, а по-скоро, обединено църквата е Божи храм и Духът живее в църквата.
Това напомняне беше наложено на коринтяните, не за да ги накара да се гордеят с факта, че имат Духа, а за да раздвижи сърдечното им упражнение в изграждането на Божията църква; тоест, за да можем да действаме последователно с действието на Духа в цялото тяло на Христос, или както е наречено тук, „Божият храм“. Сферата, където Божията слава се проявява в света днес. Това е добра, солидна, жизненоважна работа, която Духът върши, въпреки че Сам Той е забулен, така да се каже, зад кулисите.
„Изпълнен с Духа:“ Какво означава това?
Ако сме изпълнени със Светия Дух, такава загриженост за вечното благословение на душите и за изграждането на Божията църква ще ни повлияе дълбоко. Защото, въпреки че Божият Дух обитава в църквата, това не означава, че църквата е „изпълнена с Духа“. И въпреки че всички вярващи имат Божия Дух, обитаващ в тях, никой не може да се осмели да каже, че винаги е изпълнен с Духа. Ако е така, нямаше да се нуждаем от увещанието: „бъдете изпълнени с Духа, като си говорите с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцата си“ (Ефесяни 5:18–19). Забележете, казано ни е да бъдем изпълнени с Духа, а не да твърдим, че сме. Да бъдеш изпълнен с Духа не означава да имаш повече от Духа, защото Той е жива Личност, а не просто влияние. Но това означава да Му позволим пълен контрол във всеки отдел на живота ни, така че самият Христос да е единственият скъпоценен Обект, поставен пред очите ни, така че да радва сърцата ни, че всичко останало е нищо в сравнение. Йоан Кръстител (Лука 1:15), майка му Елисавета (Лука 1:41) и баща му Захария (Лука 1:67) са споменати като изпълнени с Духа преди деня на Петдесетница: Всички те говорят за Христос. И същото благословено свидетелство е вярно, когато изразът е използван в Деяния 2:4. Учениците бяха единодушно на едно място; и когато Божият Дух дойде с голямата Си сила, за да въведе новата диспенсация на Божията църква, „всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше да изговарят.“ Целта на това в никакъв случай не беше тяхното лично удоволствие. Всъщност, присъстваха хора от много националности и ги чуха да говорят на собствените си езици „чудните Божии дела.“ На учениците беше дадена сила да изразяват собствените си мисли, свидетелствайки за реалността на смъртта и възкресението на Христос, но на език, който никога не бяха научили. Те знаеха какво казват, защото бяха свидетели. И те говореха това, което беше предназначено за истинското, чисто благословение на всички, които го чуха. Пазете се от имитации. Мнозина оттогава са се опитвали да имитират това велико чудо. Но тези ученици не търсеха такова нещо като говорене на езици. Това беше спонтанно, истинско Божие дело чрез Неговия Дух и говоренето на езици беше скъпоценен знак, че Евангелието на Христос ще бъде достъпно за всяка нация под небето, не само за Израел. То означава, че в църквата сега ще има скъпоценно разбиране между вярващи от всички нации, следователно знак за насърчаване на благословено единство. Ако някой претендира за този дар по такъв начин, че да привлича внимание към себе си, това е фалшиво. Ако някой говори на така наречен език, без да разбира какво казва, това е опасна имитация, защото не назидава дори самия него, камо ли да назидава другите, което е правилната цел на всеки дар. Божият Дух не работи по безреден начин: Той не дава сензационни преживявания, които са склонни да възвисяват хората. Той привлича вниманието към Личността и делото на Господ Исус Христос. Това беше вярно на Петдесетница и е вярно сега. Когато лицето на Стефан изглеждаше като на ангел (защото със сигурност беше изпълнен с Божия Дух), той не говореше на друг език, защото се обръщаше към евреи; но той говореше скъпоценната, твърда Божия истина, фокусирайки вниманието на слушателите си върху благословената Личност на Господ Исус, сега отдясно на Бога (Деяния 6:15–7:56).
Петър, в Деяния 4:8, изпълнен със Светия Дух, вярно говори на израелските управници за разпнатия и възкръснал Христос (Деяния 4:8–12). В същата глава (ст. 31) учениците всички се изпълниха със Светия Дух и говореха Божието слово с дързост. Павел (Деяния 13:9–11), изпълнен със Светия Дух, произнесе тържествена присъда на Елима магьосника за извращаването на правите пътища на Господа.
От всички тези случаи, където се споменава изпълването с Духа, само един от тях ни разказва за говорене на езици (Деяния 2:4), и то защото това беше случай от особено изключително значение, който никога няма да се повтори. Но да бъдеш изпълнен с Духа остава скъпоценна привилегия, достъпна за всеки вярващ, ако той доброволно постави Христос като единствения поглъщащ Обект пред душата си. И това непременно включва честна самооценка, която не позволява на плътта да заема никакво важно място. Колко много ще бъдем благословени, ако искрено позволим на Божия Дух да възвиси Господ Исус Христос в личния и съборния живот.
