Разбиране на святата ревност: Свещен пламък за Божията слава

„Ревността за Твоя дом ме изяде.“ (Йоан 2:17)

„Ревността е принцип; ентусиазмът е чувство. Едното е искра от сангвиничен темперамент и прегрято въображение. Другото е свещен пламък, запален на Божия олтар и горящ в Божието светилище“, така е заявил Робърт Вон (1795-1868).

Такава беше святата, небесна ревност на нашия Велик Пример; неговите изблици на плам не бяха преходни, които времето охлаждаше и трудностите възпрепятстваха. Животът му беше един възмутен протест срещу греха — един непрекъснат поток от безсмъртна любов към душите, който цялата злоба на враговете и нелюбезността на приятелите не можеха за нито един момент да отклонят от пътя му. Дори когато възкръсва от мъртвите и си представяме, че работата му е приключила, ревността му само посредничи за нови дела на любов.

„Все още сърцето и грижата му“, казва Джон Гудуин (1594-1665), „са насочени към това да прави повече. След като вече е приключил тази велика работа на земята, той изпраща на учениците си вест, че бърза към небето възможно най-бързо, за да направи друга“ (виж Йоан 20:17).

Читателю, знаеш ли нещо за тази ревност, която много води не можаха да угасят? Увери се, че, подобно на твоя Господ, тя е постоянна, трезва, последователна, неотклонна. Колко много са, като децата на Ефрем, „носещи лъкове“ (Псалм 78:9) — всички ревностни, когато ревността не изисква жертва, но „обръщащи гръб в деня на битката!“ Други тичат добре за известно време, но постепенно са възпрепятствани от притъпяващите влияния на светскостта, егоизма и греха. Двама ученици, очевидно еднакво посветени и ревностни, изпращат чрез Павел, в едно от неговите послания, съвместен християнски поздрав: „Лука и Димас ви поздравяват“ (Колосяни 4:14). Няколко години по-късно той пише от римската си тъмница: „Димас ме е изоставил... само Лука е с мен.“ (2 Тимотей 4:10-11).

Докато ревността е похвална, помнете квалификацията на апостола: „Добре е винаги да бъдете ревностни в добро нещо“ (Галатяни 4:18). В наши дни има много фалшиви монети в обращение, наречени „ревност“, които не носят образа и надписа на Исус. Има ревност за църковно членство и деноминация, ревност за вероизповедания и догми, ревност за фантазии и несъществени неща. От такива се отвърнете.

Вашият Господ не е подпечатал с примера и одобрението Си такива фалшификати. Неговата ревност винаги е била насочена към две цели и само към две цели — Божията слава и доброто на човека. Нека бъде така и с вас. Влезте, преди всичко (както Той влезе в земния храм), в светилището на собственото си сърце, с „бича от малки въжета“ (Йоан 2:15). Изгонете всеки нечестив натрапник оттам. Не позволявайте да бъдете измамени. Други може да нарекат такова ревностно изследване на душата „светотатство“ и „фанатизъм“. Но помнете, да бъдеш почти спасен, означава да бъдеш напълно изгубен! Да бъдеш ревностен за всичко друго, освен за „едното необходимо“ (Лука 10:42), е обида за Бога и за вашите вечни интереси!

Имайте ревност за другите. Умиращи милиарди са около вас. Като член на християнското „свещенство“ (1 Петър 2:9), ви прилича да се втурнете с кадилницата и тамяна си между живите и мъртвите, „за да спре чумата“ (2 Царе 24:21).

Нека бъде ваше да кажете,

Благословен Исусе! Аз съм Твой! Само Твой! Изцяло Твой! Завинаги Твой!
Готов съм да Те следвам и (ако е необходимо) да страдам за Теб.
Готов съм по Твоя заповед да напусна дома в долината и да посрещна режещите ветрове на планината.
Вземи ме; използвай ме за Твоя слава. Господи, какво искаш да направя?

Въоръжете се и вие със същия ум.“