Не можем да направим нито една истинска стъпка без вяра. Вярата е упование на Бога, където няма нищо видимо, и следователно извън самия себе си; и когато Той ми казва в Словото Си: „Излез от страната си, и от рода си, и от бащиния си дом“ (Битие 12:1), ако го приема като Негово слово към мен, със сигурност то действа ефикасно, защото е прието с вяра. Божието слово към мен в Христос определя всичко. В Него мога да кажа:
„Не само с хляб, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа, живее човек.“ Вярата е в самия Бог, а не само относно това или онова конкретно нещо, което Той казва. Ако имам вяра в Бога, всичко, което Той ми казва, има еднакви претенции към мен и ми се обръща не с оглед на моята способност да се подчинявам, а с оглед на Този, Който го заповядва. Ако е само вяра относно конкретно нещо, аз свеждам словото до нивото на моята сила да му се подчинявам. Простият въпрос е: Какво ми казва Господ да правя? Ако Той призовава и аз вярвам в Него, имам сила да се подчинявам, защото не се уповавам на нищо друго освен на Този, Който призовава. Разбира се, човек не трябва да надхвърля вярата си; защото ако го направя, се доверявам на нещо въображаемо.
Но ако чуя Господ да призовава и ако се подчиня, гледайки към Него да ме поддържа, това е послушанието на вярата. Сега, ясно е, че призивът идва пръв, а вярата следва; и следователно първата точка, която трябва да установим, е: Призовава ли Той; и какъв е Неговият призив? Ако тогава окото ми е върху Него, като Петър, мога да ходя дори по вълни, за да отида при Него.
Колкото повече виждам, толкова повече се убеждавам, че няма пълно и ясно разбиране на Христовия ум, освен извън противодействащи влияния; и колкото по-незабележими са противодействащите влияния, толкова по-коварни и опасни са те. Несъзнателното влияние от нездравословни асоциации е наистина по-пагубно за разваляне на силата на окото, отколкото това, което е открито и очевидно. Светлината, получена от увредено око, зло око, става тъмнина, защото не предава правилната представа за нещата.
Жълтеникавото око представя всичко жълто. Светлината е чиста, но окото е засегнато от несъзнателно влияние и светлината става тъмнина за него; тоест, жълтеникавото око използва светлината, за да представя обекти, противоречащи на естественото им състояние, и в съвсем друг цвят. Къде сте научили нещо от Господа ясно, освен там, където всяко противодействие е било недопустимо — в свещеното ограждение на Неговото собствено присъствие, където нищо, което да квалифицира това, което Той казва, не може да съществува? Там Той съобщава Своя ум и в неговата сила и красота той не може да бъде научен другаде. Затова намираме в Стария Завет, че по правило Господ се явява, когато изразява Своята воля особено.
Позовавам се на това, за да покажа, че когато наистина приемете Неговия ум, трябва да сте извън всички други влияния; и ако трябва да сте така, когато приемате Неговия ум, колкото повече култивирате разделението, което това включва, толкова по-непоносим ще бъде редът на нещата, където влияния от всякакъв вид, като изпарения, ви разсейват или изкривяват. Ако редът на нещата, в който се намирате, беше по Божие назначение, сигурен съм, че Той щеше да ви запази в тях; но ако го направи, Той щеше да ви даде благодат да бъдете различни от всичко около вас, тяло, пълно със светлина, което е по-труден път, отколкото да се оттеглите от него изцяло. Ще забележите, че във всеки случай, когато една душа желае да напредне, тя открива нещо по пътя, камък на колелото, който трябва да бъде премахнат, преди да може да има движение напред. Голямо нещо е да откриеш камъка на колелото. Не е толкова трудно да излезеш от коловоз, колкото да преодолееш камъка, който е пред колелото. Машината може да е напълно завършена, силата за работа с нея е наред, но има пречка точно там, където трябва да започне движението, и докато тя не бъде премахната, не може да има никакво движение. Ахан беше камъкът на колелото за Израел. Бащата на Авраам беше камъкът пред неговото колело. Азът по различни начини се явява като камък, и колкото по-незабележимо е поставен пред колелото, толкова по-дълго и по-досадно сме измъчвани от него. Господ да ви изведе от коловози и над всички пречки, за да можете да бъдете напълно за Него тук — мъченик. В Писанието има само една дума за свидетел и за мъченик.
