ВЪПРОС: Какво е християнин?
ОТГОВОР: За някои хора терминът „християнин“ просто означава: „Аз не съм мюсюлманин.“ Използването на термина може да отразява нечия религия, култура, традиции или дори политика. Но какво всъщност означава да си християнин?
Думата „християнин“ се среща само три пъти в Библията: Деяния 11:26, 26:28 и 1 Петрово 4:16. Всеки път, когато се появява, изглежда има отрицателно значение. Деяния 11:26, например, ни казва, че последователите на разпнатия Христос за пръв път са били наречени християни в Антиохия и изглежда, че това е бил термин, даден им от света около тях. Думата всъщност означава „малък Христос“ или „подобен на Христос“. За евреина идеята за разпнат Христос е била препъникамък, а за гърка е била глупост (1 Кор. 1:23).
Да бъдеш християнин означава да бъдеш всеотдаен последовател на Христос. Както Сам Господ казва в Йоан 10:27: „Моите овце слушат Моя глас, и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (НКЖВ). Това изисква вярност към Христос, както четем в следните стихове:
- „Вие сте Мои приятели, ако вършите всичко, което ви заповядвам“ (Йоан 15:14).
- „Тогава Исус каза на онези юдеи, които Му повярваха: „Ако пребъдвате в Моето слово, вие сте наистина Мои ученици“ (Йоан 8:31).
- „Тогава Той каза на всички: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, и да вземе кръста си всеки ден, и да Ме следва“ (Лука 9:23).
- „Ако някой Ми служи, нека Ме следва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. Ако някой Ми служи, него Моят Отец ще почете“ (Йоан 12:26).
Когато наричаме себе си християни, ние заявяваме, че сме последователи на Исус Христос и провъзгласяваме, че „за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Фил. 1:21).
Но какво е християнин? Библията използва много други термини, за да опише вярващите: чужденци, странници на земята, граждани на небето и светлини на света. Ние сме наследници на Бога, сънаследници с Христос, членове на Неговото тяло, овце в Неговото стадо и посланици. Ние сме сравнявани със спортисти, войници, клони и много други. Но има една дума, която Библията използва, която може да не ни харесва да използваме, за да опишем себе си – това е думата „роб“. И все пак това е терминът, който много от ранните християни са използвали, за да опишат себе си (Рим. 1:1; 1 Кор. 7:22; Гал. 1:10; Еф. 6:6; Фил. 1:1; Кол. 4:12; Тит 1:1; Яков 1:1; 1 Пет. 2:16; 2 Пет. 1:1; Юда 1; Откр. 1:1).
Днес не чуваме много за тази концепция, но в ранната църковна история те са приравнявали това да си последовател на Христос с това да си роб на Христос, и според 1 Коринтяни 6:19-20 това би било абсолютно правилно. Там Павел ни напомня: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не сте свои? Защото вие бяхте купени на цена; затова прославете Бога в тялото си и в духа си, които са Божии.“
В нашето общество думата „роб“ не е политически коректна. И в много от нашите преводи думата е преведена като „слуга“ или „обвързан слуга“ вместо това. Предполагам, че това премахва жилото от думата. Но действителната дума за роб (гр.: doulos) се появява 124 пъти в Новия Завет и около 10 пъти повече в сложна форма. Има голямо разграничение между слуга и роб. Слугите са наети и имат елемент на свобода. Робът е собственост, той не е свой и няма права, нито независимост.
Според 2 Петрово 2:1 има такива, които всъщност отричат, че са били купени. Днес се хвалим с много неща – нашето положение, знание или наследство. Яков, полубратът на нашия Господ, би могъл да се хвали, че е роднина на Исус. Но чуйте как той се идентифицира вместо това: „Яков, роб [слуга] на Бога и на Господ Исус Христос“ (Яков 1:1). Разгледайте също какво пише по-късно в Яков 4:13-15: „Елате сега вие, които казвате: „Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще прекараме една година там, ще купуваме и продаваме, и ще печелим“; докато вие не знаете какво ще се случи утре. Защото какво е вашият живот? Той е дори пара, която се появява за малко време и след това изчезва. Вместо това трябва да кажете: „Ако Господ иска, ще живеем и ще правим това или онова.“ Той ни напомня, че като роби на Бога и на Христос трябва да прекарваме живота си, следвайки това, което нашият Господар желае, а не както ние желаем!
Този термин роб не е за някакъв вид „християнин от по-ниско ниво“. Това е термин, който е синоним [означава същото] на това да си християнин. Заедно с Павел и Яков, Петър, Йоан и Юда всички са наричали себе си роби (2 Пет. 1:1; Откр. 1:1; Юда 1). Животът на роба е живот на пълно предаване, подчинение и служба на Господаря. Чуйте какво изисква Господарят, Господ Исус, от онези, които Го следват:
- „И който не вземе кръста си и не Ме последва, не е достоен за Мен“ (Мат. 10:38).
- „Тогава Исус каза на учениците Си: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, и да вземе кръста си, и да Ме следва“ (Мат. 16:24).
Господ Исус трябва да има изключителна собственост върху всеки аспект от живота ни. Отделете малко време да разгледате тези стихове:
- Римляни 5:18-19, 6:14
- 1 Коринтяни 7:23
- Ефесяни 2:1-3
- 1 Петрово 1:1-2:3
Сега се запитайте, „Кои области от живота ми не са изцяло Негови?“ „Има ли някаква област, която трябва да предам днес?“
„Но изпълнен със Светия Дух, като впери очи в небето, той видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога“ (Деяния 7:55 JND).Какво предизвикателство ни представя това! Стефан можеше да бъде в абсолютен мир пред своите убийци, изпълнен със Светия Дух, докато тези около него взимаха камъни, за да го хвърлят по него. Той не само беше изпълнен със Светия Дух, но можеше да впери очи в небето. Какво видя? „Той видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога!“ Какво стои на пътя ни, или кой? Аз съм най-голямата пречка да бъда изпълнен със Светия Дух. Искам моя път и моята воля. Нека бъдем повече като Стефан, тогава и ние можем да видим Божията слава и да видим нашия Господ Исус Христос! Какво вдъхновение би било това! —Глен Балсигер
