Юли/Август 2022 г. –Списание „Благодат и Истина“
ВЪПРОС: Какво е лицемерието?
ОТГОВОР: Речникът на английския език Random House определя „лицемерието“ като:
- 1. Преструвка, че притежаваш добродетелен характер, морални или религиозни убеждения или принципи и т.н., които не притежаваш.
- 2. Претенция, че имаш някакво желано или публично одобрено отношение.
Речникът проследява произхода на думата до древните гърци. На техния език hypokrites е бил „сценичен актьор, оттам и човек, който се преструва на това, което не е“. Достатъчно ясно; по-прямо едва ли би могло да бъде.
Нашият Господ Исус открито нарече фарисеите, членове на елитна еврейска секта, „лицемери“ и даде причини защо им произнасяше проклятия (виж Матей 23 NKJV за няколко примера). Обикновените хора обикновено гледаха на фарисеите да ги учат на правилно и грешно за ежедневието. В Евангелията фарисеите често са свързвани с книжниците, мъжете, които векове преди изобретяването на печатарската преса са преписвали Писанията на ръка. Те са били много щателни в точното преписване на Божието Слово, но са отхвърлили Този, за Когото говорят Писанията.
Господ посочи в началните стихове на Матей 23 какви са били фарисеите. Той каза, че те „са седнали на Моисеевото седалище“ (ст. 2 JND). Те са заели мястото на Моисей, при когото хората са идвали, за да бъдат съдени и да им бъдат преподавани Божиите наредби и закони (Изх. 18:13-16). Вземайки предвид това седалище, Господ продължи в Матей да казва на хората: „Затова всичко, което ви кажат да спазвате, спазвайте и вършете, но не вършете според техните дела; защото те казват, а не вършат“ (ст. 3). След това Той спомена някои ярки примери за техните дела, илюстриращи тяхното лицемерие (ст. 4-7). Книжниците и фарисеите можеха хладно и точно да преподават буквата на закона, но техният живот и действия показваха нагласи, съвсем противоположни на това, как Бог искаше Неговият народ да живее.
В Матей 15:1-20 Господ показа как, като се опираха на своите традиции и разсъждения, те обезсилваха ясното учение на Писанието. Техните традиции бяха по-важни за тях от Божието Слово. За съжаление, това е много често срещана черта в християнството – изповядващата се Църква – днес. Голяма част от това, което Библията ясно учи, първо беше изкривено, а след това напълно изоставено от водачите през ранните векове на християнското изповедание. Това е особено вярно за истината за Църквата, по-точно наречена „Събранието“. Невестата, която Христос обичаше, за която Той даде Себе Си, която Той освещава и ще представи на Себе Си (Еф. 5:23-32), беше правилно в съзнанието на повечето хора живо същество или организъм с Христос като Глава и всеки истински спасен човек като член. За съжаление, Църквата често се проявява сега като човешко общество или организация, управлявана от хора по различни начини, с членство, което обикновено се състои както от спасени, така и от неспасени.
В Матей 6 Господ посочи някои от обичаите на фарисеите, наричайки ги „лицемери“ (ст. 2, 5, 16). Вместо да се молят, за да бъдат чути от Бога, те се молеха на публични места, за да бъдат видени и чути от хората. Когато постеха, те се уверяваха чрез тъжния вид на лицата си, че хората ще забележат, че постят. Когато даваха милостиня, те тръбяха пред себе си, за да се уверят, че хората ще видят какво правят. В Матей 23:5 Господ коментира как, вместо да имат малък син ресник или пискюл на ъгъла на дрехите си, както Бог беше заповядал на израилтяните в Числа 15:37-41, те правеха широки сини ивици. Това, което правеха, не беше, за да получат Божието одобрение, а за да впечатлят хората със своята набожност. Те се опитваха да прикрият своите безскрупулни или безпринципни начини чрез дългите си публични молитви и настояването си за коректност в дребни детайли като десятъка от листата на билките, които използваха при готвене. Похвално е да бъдеш съвестен дори в най-малките детайли от живота, но не за сметка на пренебрегването на „по-важните неща… справедливост, милост и вяра“ (Мат. 23:23).
Ами ние днес? Опитваме ли се усилено да впечатлим хората с това колко религиозни или колко добри сме, докато в действителност сме беззаконни, своеволни и само се опитваме да се представим добре? Това е лицемерие, което Бог осъжда. Той е Бог, Който познава сърцата. Няма нищо скрито в най-дълбоките кътчета на сърцата ни, което Той да не вижда и да не знае, и което Той да не може да изобличи. Прочетете Евангелията. Погледнете фарисеите, които канеха Исус в домовете си на вечеря, привидно за да покажат гостоприемството си; но поканите всъщност бяха, за да намерят основания да Го критикуват. Той в Своята мъдрост се справяше с тях, винаги ги обърквайки.
Видяхме, че повечето фарисеи бяха лицемери, но Писанието ни разказва за поне двама, които бяха честни и с които един ден ще се срещнем в небето. Никодим беше търсач, който в Йоан 3:1-21 дойде при Исус през нощта със своите въпроси. По-късно го виждаме предпазливо да защитава Исус (7:50-51), а в Йоан 19 той беше напълно отдаден, помагайки на Йосиф от Ариматея при погребението на тялото на Господа, свалено от кръста (ст. 38-42).
Савел от Тарс, по-известен като апостол Павел, по собствено признание във Филипяни 3:5 беше „фарисей“. В Деяния 26 той разказа как е направил всичко възможно срещу името и последователите на Господ Исус. След като Господ му се яви и той беше спасен, той приложи огромната си ревност в служене на Господа години наред и накрая запечата служението си с мъченичеството си. Други фарисеи също станаха вярващи, но им беше трудно да се откажат от фарисейското си мислене (15:5). И все пак, не забравяйте, Бог е готов да спаси и лицемерите и да ги направи прекрасни светии!
Нека Господ ни помогне, които сме Му се доверили, да не бъдем лицемери, а по-скоро да бъдем честни и прями в пътищата си, живеейки живот, който ще бъде за Негова слава и хвала!
Отговори Юджийн П. Ведър, младши
