Какво научаваме за страданието от ЙОВ
Първото нещо, за което си помислих, когато се събудих на паважа, след като „разбих“ мотоциклета си, беше: „Защо се случи това?“ Моят спътник беше едва надраскан, но аз се сдобих със 100 шева на крака си. Дали Господ не се занимаваше с мен? Инцидентът се случи в идеалния момент. Една секунда по-късно щяхме да се блъснем странично в микробус, който не ни беше видял, без съмнение убивайки ни и двамата. Една секунда по-рано щяхме да се измъкнем без драскотина.
Години по-късно, поглеждайки назад, можех да отговоря на въпроса: „Защо, Господи?“ Майка ми не искаше да имам мотоциклет, но аз все пак си взех. Трябваше да послушам Ефесяни 6:2: „Почитай баща си и майка си... за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“ Преди инцидента си мислех, че съм „Кралят на пътя“. Така че, поглеждайки назад, знаех, че трябва да бъда смирен и поправен, и Бог се погрижи за това по начин, за който съм благодарен (Евреи 12:5).
Но по-често не можем да отговорим на въпроса „Защо?“. Други, като тримата приятели на Йов, изглежда имат всички отговори, но никой от тях не е от значение за нашата ситуация. И твърде често хората обвиняват този, който страда. Йов не приемаше доводите на приятелите си, че страданието му е причинено от някакъв грях, който е извършил. Ако не можете да отговорите на собствения си въпрос „Защо?“ – както аз в крайна сметка успях – тогава може никога да не получите отговор в този живот. Помага ли ви това в страданието? Не! Но дано тази статия помогне.
Търпението на Йов
В Новия Завет ни се напомня за търпението на Йов: „Чули сте за търпението на Йов“ (Яков 5:11 KJV). Но когато четем книгата на Йов, той не звучи много търпелив, особено с тримата си приятели. Ако не е бил търпелив със своите спътници, то с кого? Очевидният отговор е с Бога. Нека разгледаме някои от неговите изявления към Бога, докато е страдал от невъобразима загуба.
Изведнъж и без предупреждение, Йов, най-великият човек на целия Изток, загуби всичко: 7000 овце, 3000 камили, 500 вола, 500 магарета, много слуги и десетте си любими деца. Какъв беше отговорът на Йов към Бога? Той падна на земята в поклонение, казвайки: „Господ даде, и Господ взе; благословено да бъде името Господне“ (Йов 1:21). Той не обвини Бога. Вместо това той отговори, както Павел ни призовава да отговорим: „За всичко благодарете; защото това е Божията воля в Христос Исус за вас“ (1 Солунци 5:18).
В крайна сметка Йов загуби здравето си, след това компанията и насърчението на жена си, която го посъветва да се откаже, да прокълне Бога за бедите си и да умре. Не беше много търпелива, любяща и подкрепяща, нали? Отговорът на Йов на неговото ниско състояние и още по-ниското състояние на жена му беше: „'Дали ще приемаме добро от ръката на Бога, а зло да не приемаме?' Във всичко това Йов не съгреши с устните си“ (Йов 2:10). Не трябва ли да сме благодарни както за лошото, така и за доброто в живота си? Това е трудно, но за разлика от нас, Йов беше гигант на светец. Нищо чудно, че Бог попита Сатана: „Размисли ли върху Моя служител Йов, че няма подобен на него на земята, човек съвършен и праведен, който се бои от Бога и се отклонява от злото?“ (Йов 1:8). И за да го докаже, Бог му позволи да страда неизмеримо, но Йов по никакъв начин не обвини или отхвърли Бога.
Тримата приятели на Йов
Тримата приятели на Йов дойдоха, за да скърбят с него и да го утешат. Това беше благородно действие, но лишено от съпричастност. Техните дълги преследвания на справедливостта използваха аргументи от много видове и те многократно обвиняваха Йов в някакъв грях, за да го винят за бедите му. Колко често искаме да видим конкретни причини за страданието, когато всъщност няма такива, които могат да бъдат открити в нашата сфера на познание. Тези трима приятели на Йов говореха истина за много неща, някои от които се повтарят в Новия Завет (Йов 4:8 с Галатяни 6:7; Йов 5:15 с Евреи 12:5), но те използваха „истината“, за да осъдят Йов без причина.
Голяма полза от страданието
Ползата на Йов от всичките му страдания беше същата полза, която всеки от нас може да има от страданието: значителната загуба на гордост. Йов каза на Господа: „Чух за Тебе чрез слуха на ухото, но сега окото ми Те вижда. Затова се отвращавам от себе си и се кая в прах и пепел“ (Йов 42:5-6). Познаването на Бога е решението на нашето страдание; то е мехлем за очите ни, който ни помага да Го видим. Най-великият старозаветен светец, Моисей, и най-великият новозаветен светец, Павел, и двамата желаеха едно и също от Бога: „Да Те позная“ (Изход 33:13, Филипяни 3:10).
Трябва ли да е различно за нас, колкото и да страдаме? Чрез познанието за Него идва познаването на Неговия ум – умът на смирението и приемането – защото кой е страдал повече от Господ Исус Христос? Павел пише относно Христоподобното смирение: „Нека този ум бъде във вас“ (Филипяни 2:5). Господ Исус Христос се смири и понесе всички страдания търпеливо – всичко, което човек му причини, всичко, което Сатана му причини, всичко, което Бог му причини.
На Йов не беше даден отговор за страданията му, но това нямаше значение, защото той разви по-дълбоко разбиране за самия Бог. Бог не допусна грешки по отношение на Своя Син или по отношение на Йов. И Той не допуска грешки и с нас.
