Глава 110: Самодържец И Свещеник

I. БОЖЕСТВЕНОТО ПРОРОЧЕСТВО ИЗРЕЧЕНО (1). Пророкувана настояща позиция на Месия. Месия отдясно на Йехова – в очакване. Царят в Своята тронна зала. II. БОЖЕСТВЕНОТО ПРОРОЧЕСТВО РАЗВИТО ( -3). Царското достойнство на Месия и Неговият готов народ. Проявление на сила на Земята. III. БОЖЕСТВЕНОТО ПРОРОЧЕСТВО ИЗРЕЧЕНО (4). Пророкувано вечно свещенство на Месия. IV. БОЖЕСТВЕНОТО ПРОРОЧЕСТВО РАЗВИТО (5-7). Радикалната победа на Месия и мястото Му за освежаване. Проявление на сила на Земята. Йехова отдясно на Месия – воюващ. Царят на бойното поле. НАДПИС.-Псалм на Давид. ПЪРВИЧНА АСОЦИАЦИЯ.-Авторството е потвърдено от нашия Господ (Мат. xxii.), но поводът за божественото пророчество на псалма е неизвестен. Вероятно е свързан с някое събитие като пренасянето на ковчега в Сион. Никой псалм не е по-често цитиран и споменаван в Новия завет. Изглежда, че той е единствен по рода си, тъй като няма първично историческо позоваване, т.е. не е типичен, а пряко пророчески. Що се отнася до двойната служба на цар-свещеник, освен Мелхиседек, можем да отбележим, че в 2 Цар. vi. 14 Давид символизира това обединение (Зах. vi. 13). ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-В този псалм виждаме възвеличаването на Месия след Неговото унижение (Пс. cix.). Това е отговорът на Йехова на тази молитва, установяваща Го като Цар-свещеник, с което е свързано обещанието за възраждането на Израел под Негово ръководство. По време на настоящото Му отхвърляне, Той седи на трон отдясно на Йехова в небето (срв. Марк xvi. 19). Опитът на Давид е в контраст. В Откр. iii. 21 нашият Господ прави разлика между Своите небесни и земни тронове, показвайки, че последният ще бъде зает в бъдеще.

и споделено с други. Така интервалът между двете пришествия е само загатнат в този псалм. Възцарен на небето, Господ Исус все още е Слуга на Йехова и съвършен Човек, чакащ в пълна зависимост от Бога за определения ден на Своето завръщане (1). Тук ясно е показано, че и за Израел предсказаното благословение не би могло да дойде чрез Аароновото свещенство и Левитския ритуал на Закона. Тъй като жезълът на властта се вижда да излиза от Сион (2), вражеската "глава", спомената (6), изглежда е Гог (Езек. xxxviii.), асириеца, не звяра, който е унищожен от проявлението на Неговото (Христовото) Парусия," 2 Сол. ii. 8. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Това .. се състои в благоговейното съзерцание на Христовите слави. По-добре е да си съучастник в Христовия престол (Откр. iii. 21), отколкото да бъдеш направен подножие за нозете Му (1). Тези, които следват Царя-Свещеник, са едновременно свещеници и воини (3); срв. Откр. i. 6; xix. 14. Божият народ трябва да се счита за "доброволни приношения" (3, бел. под линия), срв. Рим. xii. r. Където Христос е намерил освежение, Неговият народ може да го намери също (7). Бог осигурява крайпътни потоци за уморени души (7). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ r. "каза", еврейски глагол, често използван за преки божествени изказвания; среща се другаде в Псалтира само при xxxvi. I. Псалмистът твърди, че е говорител на Йехова. Стих, цитиран в Мат. xxii. 41-46; Деян. ii. 34-35; Евр. i. 13. (б) т.е. мястото на почит; но се подразбира повече, защото споделянето на престола означава асоцииране в управлението. Изразът е цитиран или споменат седем пъти в Новия Завет. Господ е представен както в покой, така и в действие. '(в) Метафора за пълно подчинение, произлизаща от практиката, описана в Исус Навин x. 24 и т.н. 2. Бр. "Жезълът на твоята сила ще простре Йехова от Сион." Жезълът е символ на власт. Евр. дума също = силен жезъл, символ на власт (за наказание и т.н.). "Сион" е столица на новото царство. (б) Бр. "(казвайки) управлявай . .. "Йехова говори, като заповедта е на практика обещание. Тук трябва да се отбележи, че Давид говори в Духа в останалата част от псалма, не по-малко отколкото когато е записвал пророчеството. 3. Обърнете внимание на маргиналните четения. Обещаната победа не може да бъде спечелена без човешко участие. Поданиците на царя ще бъдат вдъхновени от дух на предана вярност. Няма да има наборници, наемници и принудително мобилизирани мъже в Христовата армия, а само доброволци с цяло сърце. 3cd е по-нататъшно описание на събиращата се армия; "младеж" = млади воини, стичащи се с нетърпение към знамето, облечени в свято украшение – армия от свещеници, следващи своя Водач Царя-Свещеник. Те са сравнени с росата, толкова изобилна и толкова ценна в горещите земи на Изтока. Утрото е "майка" на росата. s

4. Мелхиседек е бил представител на истинската вяра в примитивен свят, Бит. XIV. 18 и сл.; срв. Евр. VII.; (б) „Ти“, (ударение). 5. Сцената се променя към битката.6.дд. Царят все още е адресиран. Формата на еврейските глаголи показва, че докато победата все още е бъдеща, тя се счита за вече спечелена. 6. „Той ще .6.11 (бойното поле) с трупове ... ; “ (в) отнася се до главния враг като глава над широка територия. 7. „Той“, отнася се до Царя. Давид Го описва като горещо преследващ врага и спиращ за момент да се освежи от планинския поток, преди да продължи да завърши Своята победа. Тълкуването изглежда ясно, като посочва тайната на успеха на Месията. Той Сам като съвършен Човек пие дълбоко от живата вода (Духа), в чиято сила Той побеждава всеки враг. (б) т.е. да бъде триумфален. Книга Пета. I. Пътищата на Бога, проследени в националната история: cvii.-cxii. 3. Божествени отношения с Израел, cxi.-cxii. Индивидуално. (i) Бог – Неговите дела, cxi. Показан характер. (ii) Богобоязливи – Техните дела, cxii. Показан характер.