Глава 12: Молитва и Обещание
I. ПРИЗИВ КЪМ ЙЕХОВА. МОЛИТВА ЗА ПОМОЩ (1-2). I. Молбата на псалмиста (1а). Заради преобладаващата поквара. 2. Предизвикателството от нечестивите (1б-2). II. УТВЪРЖДЕНИЕ ОТ ДАВИД. НАКАЗАНИЕ НА НЕЧЕСТИВИТЕ (3-4). Цитирани са техните лъжливи думи. III. ОТГОВОР ОТ ЙЕХОВА. ОБЕЩАНИЕ ЗА ПОМОЩ (5). Цитирани са Неговите правдиви думи. IV. УВЕРЕНОСТ НА ДАВИД. ЗАЩИТА НА ПРАВЕДНИТЕ (6-8). I. Съвършенството на Словото (6). 2. Запазването на праведните (7-8). Въпреки. преобладаващата поквара. НАДПИС.-Псалм на Давид. ПОДПИС.-За главния музикант. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Писател е Давид: време, вероятно докато е бил в двора на Саул или по време на живота си като изгнаник. Пророчеството и псалмопението се срещат в този псалм, защото чуваме писателя да се обръща към Бог и Бог да отговаря чрез писателя. Забележете, чуват се три гласа: (а) на псалмиста, (б) на потисниците и (в) на Господа. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ.-Принадлежи към същия период като предишния псалм. Ако, както вярваме, всички истински вярващи бъдат грабнати (1 Сол. 4) непосредствено преди началото на седемдесетата „седмица“ на Даниил, тогава особено значение се придава на оплакването на псалмиста-пророк, записано в първия и следващите стихове. Колко вярно ще изрази този псалм чувствата на благочестивия еврейски остатък по онова време. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Забележете, че в 1-4 се говори за човека, а в 5-8 – за Бог. Техните думи са силно контрастирани. Думите на хората са оръжията на нечестивите; думите на Йехова са безопасността на светеца. Думите на нечестивите са безполезни, думите на Йехова са значими. Думите на нечестивите проявяват Суета (2), Ласкателство (2), Двуличие (2) и Дързост (3). Думите на Господа са Чисти (6), Доказани (2) и Запазени (7). Дяволът използва думи, за да примамва и убива хора; Господ използва думи (евангелието)
да просвети и спаси хората. Помнете, че и нашите думи са мощни за добро или за зло. Три големи грешки, допуснати от нечестивите в техните изказвания (4), а именно: (а) езикът им няма да надделее; (б) устните им не са техни собствени; (в) те не са свои господари (Рим. vi. 16). Дори Божият народ трябва да помни, че езиците им, устните им и самите те изцяло принадлежат на другиго. Глупавото отношение на днешните хора е: „Неистината е истина, защото ние я обявяваме за истина“, 3-4. Словото Божие е истинска валута, най-доброто средство за размяна във всички човешки отношения. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ Б „с Йехова £ „те всички“, 1. р. има, ов, или . . . забележете връзката с 5в; върви, вижте бележката към iv. 3; „престава ... пропада“; благодатта и надеждността изглежда са изчезнали напълно; бедствие за всяка страна. 2. срв. 1 Цар. xxi.v. 9. Лицемерието и двуличието са универсални; срв. 2 Тим. iii.; „суета“ или, лъжа; думите им са кухи и нереални; (б) устните и сърцето им не са нито последователни, нито постоянни, срв. мъжете от Завулон, 1 Лет. xii. 3 3 ; вижт. Пр. xxvi. 24 и сл. 3. Или: „Нека Йехова . . .“ 4. „Кой е господар“, т.е. те се самозалъгват, мислейки, че никой не може да ги подведе под отговорност за всички лъжи, чрез които се стремят да постигнат своите зли цели. 3-4. Вижт. Яков iii. 1-12. 5. „Защото ... защото“, букв. „поради ... поради ...“; моментът за действие най-накрая е дошъл; тук е отговорът на iii. 7 и vii. 6; (в) вижт. бележката към x. 5. 6. В думите на Йехова няма шлака, няма примес от лъжа или ласкателство, срв. думите на хората, 2-4; (б) пропуснете „като“; среброто е емблема на чистота и скъпоценност, cxix. 40; „седем пъти пречистено“, т.е. отново и отново, докато не остане и следа от шлака; седем е числото на завършеност и съвършенство. 7. Бр. „Ти (подч.) Йехова ще ги запазиш“, т.е. бедните и нуждаещите се от 5; „Ти ще го пазиш ...“ т.е. всеки един от страдащите е отделен като обект на божествена грижа; „това поколение“, от обозначаване на хора от определена възраст, изразът започва да означава клас хора в добър или лош смисъл; тази употреба е честа в Писанието, напр. Мат. xvii. 17. 8. Когато подли хора биват издигани на властови позиции, нечестивите се перчат навсякъде безсрамно и необуздано. Това ще бъде още по-вярно за последните дни; вижт. xi. 3.
