I. ОБЕТ ЗА ХВАЛА НА ЙЕХОВА (1-2). 1. Настояща хвала (1). 2. Бъдеща хвала (2). II. СУЕТА НА ДОВЕРИЕТО В ЧОВЕКА (3-4). Човешка недостатъчност. I. Неговата безсилност (3). 2. Неговата. Непостоянство (4). III. СТОЙНОСТ НА ДОВЕРИЕТО В ЙЕХОВА (5-10). Божествена вседостатъчност. I. Прогласяване относно благочестивите (5). „Щастливи.“ 2. Подробности относно Йехова (6-10). (i) Сила и Провидение в Свята Дейност (½). (ii) Присъствие и Вечност на Неговото Царство (10). „АЛИЛУЯ.“ ПЪРВИЧНА АСОЦИАЦИЯ. – Въведение към групата. Септуагинтата приписва авторството на този псалм и следващия на Агей и Захария, както и някои други версии. Вижте уводните бележки по-горе. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ. – Вижте по-горе. Силата е призната за основно изискване на всяко управление и няма да липсва в хилядолетието. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ. – Първото изискване за доверие е увереността в силата на този, на когото се доверяваме, но силата се нуждае от неизменна вярност в своето упражняване – и все още е недостойна за доверие, освен ако не действа в праведност с благодеяние. Благодатта прави княз (Израел) от лъжец (Яков), светец от изместник (5). Сравнете неверието и безсилието на човека с верността и всемогъществото на Бога (6 и сл.). Размислете върху единадесетте дейности на Бога
(четири причастия и седем кратки изречения) в благодат и управление (6-9). Забележете, че титлата „Йехова“ е подчертана пет пъти (число на благодатта) в същите тези стихове. Човек трябва да бъде не просто онеправдан, но и причислен към „праведните“, за да си осигури обещаната помощ от Йехова (8в). Забележете седемте страдания, които Бог облекчава (7-9). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕ Ii „Ще се стремя да пея хваления, повече от... или, в мен. 3. Вижте Ездра iv, за промяната на мнението на мидо-персийските царе поради самарянски клевети; срв. Пс. cxviii. 8-9; букв. „...син на Адам, той няма спасение (да даде).“ Човекът като син на Адам, роденият от земята, наследява слабостта и преходността, които го лишават от силата да помага. th „Х б“ д ах“ · х цц д „ ( б) 4. ухо, е. а ам се свързва с а ам 5. Тази последна от двадесет и петте „блаженства“ в Псалтира представя красив и всеобхватен идеал за благочестивия живот. 6. Срв. Неем. ix. 6; „истина“ = вярност. 7 и сл. Може да се приеме както буквално, така и духовно. Забележете, че тези божествени дела са били проявени и в чудесата на Христос при Неговото първо пришествие; (в) „затворници“ или, пленници. 8. Слепотата е честа фигура за морално и духовно невежество, и за безпомощност като цяло. 9. Това са типични случаи на нужда; букв. „...Той отклонява“, т.е. така че да води другаде, освен където възнамеряват нечестивите (букв. беззаконните), а именно към унищожение; или, „...Той осуетява.“ Книга Пета. VI. Поклонението на Бога, отдадено във всеобща хармония: cxlvi.-cl. 2. Национална хвала: cxlvii.