И СЛОВОТО I. ЗНАЧЕНИЕТО НА НЕБЕСАТА (1-6). "ЕЛ" Бог-Създател. Неговото Величие. 1. Силата на Свидетелството (r-4). 2. Пътят на Слънцето (5-6). "в тях," Евр. "бахем." II. ПОСЛАНИЕТО НА ПИСАНИЯТА (7-n). "ЙЕХОВА" Бог на Завета. Неговата Благодат. r. Силата на Словото (7-ro). 2. Пътят на Слугата (n). "в тях," Евр. "бахем." III. РАЗМИШЛЕНИЕТО НА ДУШАТА (12-14). Отговор на Свидетелството офл и II. "ГОЕЛ" Родственикът-Изкупител. Неговата Гаранция.
ЗАПИС НА БОЖЕСТВЕНИЯ ИЗКУПИТЕЛ 1. Молитвата на писателя (12-14б). 2. Изповедта на светеца (14в). НАДПИС.-Псалм на Давид. ПОДПИС.-За главния музикант. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Поводът за този псалм е неизвестен. Царят-пастир е изучавал книгата на природата и книгата на Закона, и съзерцанието на двете е довело до дълбоко упражнение на душата. Интересно е да се отбележи, че много от еврейските думи, използвани в първите шест стиха, са древни астрономически термини, използвани другаде в Писанието във връзка със слънцето и небесата. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-Великите свидетели за Бога преди идването на Христос се виждат да сочат към Него; срв. Евр. 6:1 (A.V.m). Псалмът започва със Създателя и завършва с Изкупителя, Слънцето на правдата, което ще изгрее с изцеление в крилата Си за Израел, Мал. 4:2. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Бог има Своето свидетелство в небесата, Писанията и _душата. Свидетелството на Неговите дела и на Неговото Слово са допълващи, а не противоречащи си, въпреки съвременните критици и учени с техните теории. „Йехова“ се среща седем пъти в псалма. В небесата проследяваме пътя на слънцето, в Писанията – пътя на Сина. Слънцето е тип на Сина: (а) Светлина – фотонни лъчи; (б) Любов – термални лъчи; (в) Живот – актинични лъчи; отсъствието на слънцето означава мрак, запустение и смърт. Обърнете внимание на седемкратното служение на Писанията за душата, 7-11. Има благодат да очиства, да пази и да усъвършенства, 12-13. Обърнете внимание на призива и уверението (14). Думите на устата трябва да съответстват на размишлението на сърцето. „Моята Канара“ отговаря на I; „Моят Изкупител“ отговаря на II. В резултат на двойното свидетелство идват осъзнаването на греха и познанието за Спасителя, 12-14. Божието Слово е по-добро от най-доброто, 10. Суверенитетът и служението се съчетават в Божия Христос. Любовта към Господа (xviii.) включва любов към Словото (xix.). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. Думите на bšth Никейския символ на вярата и „Апостолския символ на вярата“ приписват делото на сътворението само на Бог Отец. Писанието не го прави, Кол. 1:16; Йоан 1:3; „обявява“, срв. Рим. 1:20. 2. Ден и нощ; всяко има свое собствено послание. 4. „Тяхната линия“, – измервателната линия очертава граници; вижте цитат от Септуагинта, Рим. 10:18. Свидетелството на природата и свидетелството на евангелието са
и двете универсални. Свидетелството на небесата е (а) Начално (1), не пълно откровение за Бога; (б) Непрестанно (2); (в) Неизразимо (3), но реално; (г) Всеобхватно (4), за целия свят. 5. Две сравнения; {а) Младоженецът, изящен в облеклото си и (б) Шампионът, непоколебим в способностите си. За нас Христос е и двете. " . ,, 7. закон, виж на 1. 2; за различните синоними, срв. Пс. CXIX.; мъдър, срв. 2 Тим. iii. 15; „прост“, т.е. неопитен. 8. „праведен“, или справедлив; „просветляващ“, и (ро), срв. 1 Цар. xiv. 24-29. 9. „наредби“, т.е. съдебни решения или разпоредби. 10. „медена пита“, букв. както в полето, т.е. най-чистият и сладък мед. Тук има богатства за пожелаване и угощение за наслада. Притежание и удоволствие, 10; Защита и полза, 11. 12-13. Церемониалният закон осигуряваше изкупление за грехове от незнание (грешка), Лев. iv., v.; Чис. xv. 22 и сл., но за преднамерени грехове нямаше такова, Чис. xv. 30-31; Втор. xvii. 12-13. Бунтовният грешник беше оставен единствено на прощаващата милост на Бога. 13. „престъпление“, т.е. смъртоносният грях на бунт или отстъпничество. Псалми xx. и xxi. са тясно свързана двойка. По структура и съдържание те са сходни и двете са литургични, първият е молитва, вторият – хвала. Първият диша духа на очакване, вторият – на ликуване.