I. МОЛИТВА ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ (1-3). ПРИЗИВЪТ НА ВЯРАТА. 1. Исканията (1-2). 2. Причината (3). Замислите на врага. Села. II. ИЗПОВЕД НА ЗАВИСИМОСТ ОТ БОГ (4-5а). КОТВА НА ВЯРАТА. III. ПЕТИЦИЯ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ НА ВРАГОВЕТЕ (5б). АРГУМЕНТ НА ВЯРАТА. „В Твоята вярност!“ IV. ХВАЛА ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ (6-7). ОЧАКВАНЕТО НА ВЯРАТА. 1. Изпълнението (6). 2. Причината (7). Поражението на врага. НАДПИС. – Маскил на Давид; когато зифитите дойдоха и казаха на Саул: „Не се ли крие Давид при нас?“ ПОДПИС. – За началника на певците; на Негинот. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ. – Записът показва както автора, така и повода, виж историческия запис 1 Царе xxiii. 14-15, 19-24; xxvi. 1-4. Зиф е бил малък град на петнадесет мили югоизточно от Хеврон в територията на Юда. Изглежда, че жителите му са проявили предателство на два пъти, виж xxxi., бележки. „Негинот“, виж Пс. iii. бележка. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ. – Тук има по-нататъшни наставления за последните дни (Маскил), дни на жестоко преследване за еврейския остатък. Подобно на Давид, много от тези благочестиви ще срещнат предателство, докато са преследвани и тормозени от Антихрист и неговите последователи (срв. Лука xxi. 16 и сл.), но вярата тържествува в очакването на божествено избавление.
ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Мощта е един от атрибутите на „Името“ (1). Ако хората поставят Бог пред себе си, никога не биха преследвали благочестивите (3). Можете ли да кажете: „Бог е моят Помощник?“ (4). Той помага, като подкрепя (4). Имаме присъстващ Бог за настоящи нужди (4). Божият характер е гаранция да изпълни Своето слово (sh). Цялото ни поклонение трябва да бъде доброволно (6). Бог е добър (6). Където няма беда, няма триумф (7). Вярата вижда бъдещето като настояще (7). Бог води Своя народ от смутните времена на беда в „пасищата на мира“ (7). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ I. Спасението тук е външно, т.е. от врагове; (б) т.е. „Отдай ми справедливост...“ 3. Срв. 1 Цар. xxiii. 15; „чужденци“ вероятно се отнася за мъжете от Кеила, които по произход са били ханаанци; „търсят“ срв. с търсенето, liii. 2. 4. (б) Бр. „Адонай“ (Господ) е Поддръжникът на душата ми.“ 5. Виж бел.; „врагове“, с.Х.с. другаде в Псалтира само ст. 8; xxvii. II; lvi. 2; lix. IO; (б) евр. „Във вярност ги унищожи Ти.“ 6. Забележете титлата „Йехова“ в контраст с общата употреба в Книга II. 7. „той“ или „то“, т.е. Името, = Самият Йехова, разкрит като Бог, който спазва завета на Своя народ; „беда“ или стеснение; (б) „е видял“ = погледнал е поражението на враговете си.