I. НАРОДНИЯТ ВИК КЪМ _БОГ (1-3 ). ТРАДИЦИОННО ПРИЗОВАВАНЕ. ИЗРАЕЛ. „Нека Бог да стане.“ 1. Враговете разпръснати (1-2). 2. Избраните зарадвани (3). II. НАРОДНИЯТ ПРИЗИВ ЗА ХВАЛА (4). СПЕЦИАЛНА ПОКАНА. Призивът на Псалмиста към Израел. „Пейте на Бога.“ „Ездачът през пустините“ прославен. III. РАЗКАЗ ЗА МИНАЛИ ТРИУМФИ (5-14). 1. Божественото служение (5-6). Милост и Мощ. 2. Божественият поход (7-10). „Излизането“ на Бога. Села. Отпътуване от Египет и Влизане в Ханаан. 3. Божественият мандат (11-14). Заповедта на Йехова. История. Завладяването на Ханаан, Изображение и Обещание,
IV. РАЗКРИВАНЕ НА НАСТОЯЩИЯ ТРИУМФ (15-18). Спасителят, седнал в Светилището-Обиталище на Йехова-Бог. Ковчегът. Божественото Обиталище (Централна мисъл на псалма). i. Божията планина (15-16). ii. Божиите пратеници (17-18). V. ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪДЕЩИ ТРИУМФИ (19-31). 1. Божественото служение (19-23). Милост и Мощ. Села. 2. Божественият поход (24-27). "Шествията" на Бога. Пристигане в Сион и Влизане в Светилището. 3. Божественият мандат (28-31): Божия заповед. Пророчество. Завладяване на света. Молитва и Предсказание. VI. ПРИЗИВЪТ НА НАРОДИТЕ КЪМ ХВАЛБА (32-34). ВСЕОБЩА ПОКАНА. Призивът на Псалмиста към езичниците. "Пейте на Бога." "Ездачът върху небесата" е възхваляван. Села. VII. ВИКЪТ НА НАРОДИТЕ КЪМ БОГА (35). ОБЩО ПРИЗОВАВАНЕ. "Благословен да бъде Бог." Езически отговор. НАДПИС.-Псалм на Давид. Песен. ПОДПИС.-За главния певец; относно Шошаним (=Лилии). ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Процесионен псалм, съставен от Давид, без съмнение за случая на пренасянето на Ковчега в Сион; 2 Цар. vi.; 1 Лет. xv. Сравнете и вижте бележките към Пс. xxiv. Тъй като псалмът празнува и избавлението от Египет, изглежда е бил определен (вижте подписа) за обществена употреба по време на пролетния празник Пасха. Тази "Ода за посвещение" е наречена "един от шедьоврите на световната лирика". Като вдъхновена от Бога национална маршова песен на Израел, тя заема уникално място сред националните композиции на света. Алтернативно заглавие: "Шествията на Бога". ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-Празнува окончателния триумф на Бога и всеобщото Му владичество, проявени в личността и царуването на Месия. Цитирането на 18 от Павел (Еф. iv. 8) потвърждава тълкуването на псалма като типично за победата на Христос във възкресението, възнесението и предстоящото Му лично завръщане, за да царува над цялата земя. Настоящото пребиваване на Христос в небесното светилище е пълна гаранция за благословение, което предстои за Църквата, за Израел и за езическите народи. Стихове 21-23 се отнасят до унищожението на "Звяра" и неговите армии (Откр. xix.). Възстановеният Израел тук е видян според условията на новия завет, отново започвайки своя триумфален напредък със своите
Божествен Водач начело; след това, влизайки във своето наследство в Христос и безопасно живеейки в земята, подслонени под крилете на изкупителната любов (13). Много други пророчески детайли могат да бъдат събрани чрез внимателно изучаване на този дълбоко поучителен псалм. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Бунтовниците бягат от Божието присъствие (2), но праведните се радват в него (3). Ел (Всемогъщият) разпръсва враговете Си (1), независимо дали са царе (14) или народи (30). В пълнотата на Своята сила, Бог язди на места, където всички човешки ресурси се провалят (4). Той обогатява, както и освобождава онези, които някога са били поробени (6). Божието присъствие означава сила да избави светиите и да унищожи грешниците (8). Той осигурява изобилна вода за Своя народ дори в сухите пустини (9). Историята на Израел е илюстрация на Божието осигуряване за бедните и Неговата помощ за "страдащите" (10). Когато Господ даде словото, Неговият народ трябва да го разгласи (11). Бог изразява Своята любов към Своя народ, като живее сред тях (16). В Хилядолетието Той възнамерява да бъде достъпен за хората; Той е избрал ниския хълм Сион, а не високите върхове на Васан (16). Около Сион ще има изобилна слава, но без огнен ръб като на Синай (17). Радостта от короната следва пътуването на кръста (18). Дори сега възнесеният Христос има скъпоценни дарове за хората, 18 с Еф. iv. 8. Сам Бог подготвя моя ежедневен "товар"; бреме или благословение, всяко е "полза" (19). Нашият Бог е Носителят на бремената (19), затова виж Ив. 22; 1 Петър v. 7; Фил. iv. 6-7. Нашият Бог е "Бог на избавленията" (20). Избавлението на избрания народ непременно включва унищожението на техните врагове (20-21). В поклонението на Бога човешкият глас има предимство пред всяка инструментална хвала (25). Духът на хвалението е духът на силата. Хвалението събужда хваление (25). Благославяйте Бога публично, както и насаме (26). Народите, които се наслаждават на война, ще бъдат разпръснати (30). Гласът на Господа е гласът на силата (30); срв. Йоан :v. 25-"--28. Изкупените ще споделят триумфа на Изкупителя (33). Проследете в 33-35: (а) Източникът на Силата; (б) Гласът на Силата; (в) Мястото на Силата; и (г) Дарът на Силата. Можете ли да се присъедините към заключителното благословение (35в)? Бог е пазител на безпомощните и изоставените (5). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. Въз основа на Чис. x. 35; думи, подходящи за преместването на ковчега от къщата на Овед-едом.
2-3. Глаголите може би трябва да се предадат като бъдещи времена. Ковчегът е представлявал Божието присъствие. 4. „Ях“, срв. 18 и Изх. XV. 3. 6. Както в полето. Смисълът е: „Той връща изгнаниците у дома“; „живеят“, бр. са направили своето жилище... 7-8. Срв. Съдии V. 4-5. 9. Бр. „... дъжд върху Твоето наследство и го укрепи, когато...“ 10. „събрание“ или общност. 11. „словото“, т.е. заповедта, която води до победа; „обявявам“, тук чрез пеене, а не чрез проповядване. 12-14. Съдържат по-нататъшни алюзии към песента на Девора. 13-14. Елиптичната конструкция създава трудност, но значението е ясно, ако имаме предвид пророческото значение. Прочетете: „Макар и да лежите между кошарите (или плетовете), крилата на гълъбица (са там), покрити със сребро, а перата ѝ със зелено-оцветено злато.“ Гълъбицата е двоен тип, (а) на Светия Дух (Йоан I. 32) и (б) на Самия Христос (Лев. I. 14). Общият смисъл на стиха, следователно, е, че където и да се намират Божиите хора, те са подслонени от крилата на изкупителната любов. Среброто говори за изкупление; зелено-оцветеното злато за божествена слава, видяна във възраждането на природата; срв. Откр. IV. 3. 14. „Всемогъщ“ = Шадай; титлата се среща другаде в Псалмите само при XCI. 1; „в него“ = заради нея, т.е. Израел. (б) т.е. те бяха разпръснати като снежинки. 15. Бр. „Божията планина, Башан ли е? Планина от върхове е планината Башан“; вероятно се отнася до Хермон, най-величествената от планините на Палестина и на северната граница на Башан, Втор. III. 8. Тя има три върха с почти еднаква височина. 16. „накриво“ = завистливо; (б) т.е. Сион, който сред планините е сравнително незначителен. (в) Синай е бил временното жилище на Бога, Изх. XXIV. 16; на Сион Той ще обитава вечно. Този избор на Бога е притча за Неговите методи при работа с хората, 1 Кор. I. 26-29. 17. Бр. като примитивен текст: „... са двадесет хиляди, дори мириади; Йехова сред тях е дошъл от Синай в Светилището.“ 18. За добър паралел срв. 2 Кор. II. 14 R.V.; (бъде) бр. като A.V.; цитиран от Павел (Еф. IV. 8) в боговдъхновена адаптация; той пропуска (в), което се отнася до Израел и ще се изпълни, когато Христос дойде отново. Стихът се отнася предимно до изкачването на ковчега до Сион (по-рано Йевус), буквално „изкачване“, срв. Пс. XLVII. 5. Йехова е адресиран като представен от ковчега. 19. Или, както A.V. Много древни версии четат: „... ни носи“, срв. Исая XLVI. 3-4; стихът може да се прочете и: „Благословен да бъде Йехова (така примитивният текст) ден след ден, Който ни натоварва (с благословения); Сам Бог е нашето спасение.“ (б) „Бог“ = Ел (Всемогъщ); така 20а (два пъти) 24б и 35б. „спасение“, т.е. спасителни дела; изходи или избавления. 21. (в) „Да, Бог ще...“ В древни времена воините са били свикнали да оставят косата си дълга във връзка с обет за посвещение на своята кауза. 22. A.V. погрешно вмъква „моя народ“; отнася се до враговете; срв. подобен език, Амос IX. 2-3. 23. LXX и др. имат „изкъпи крака си...“ 24-27. Описва тържественото шествие на благодарност към шатрата и по-късно
храма. Същият процесуален ред се вижда в 1 Летописи 15. Първо левитите (1Лет. 19), след това аламот (девици певици с тъпанчета) и над тях посочените водачи, с техните псалтири (20); и накрая, шеминит (мъже певци с арфи) и техните водачи (21). 25. (б) т.е. девойките от двете страни; „тъпанчета“ = дайре или ръчни барабани; използвани при танцуване, срв. Изход 15:20. 26. Яков, смятан за родоначалник на нацията; срв. Исая 48:1. 27. (а) „малък“, защото Вениамин беше най-младият от синовете на Яков и най-малкият от племената по брой и територия; евр. „техният завоевател“, т.е. на враговете (23); (б) „... Юда, тяхната сплотена група“; имената на споменатите тук племена имат типично и пророческо значение. 29. „от Твоя храм“, вероятно принадлежи към края на 28; тогава четете: „До Йерусалим ще дойдат царе...“ 30. (а) отнася се за крокодила или хипопотама, символ на Египет; „бикове“ се отнасят за водачите, „телци“ за самите народи; но срв. Еремия 46:20-21, = наемници. Те са представени съответно в тяхното гордо предизвикателство и удобно спокойствие. 31. „князе“, т.е. като посланици; (б) т.е. в знак на подчинение и моление, Египет и Етиопия често се свързват в Писанието. 34. „превъзходство“ или величие. 35. евр. „Страшен е Бог от твоето светилище (букв. = светилища); езически отговор на призива на Израел (32-34), признаващ страшната сила на Бога (Ел) на Израел; „сила“, евр. мн.ч. = изобилна сила. Книга втора. III. Господство на Възцарения Изкупител: 61-72:2. Възстановеното царство, 69-72. (i) Основата. Кръстът, 69. (ii) Верният, 70. (iii) Верните, 71. (iv) Осъществяването. Короната, 72.