Глава 7: Глава 7 Видения за съд; Сблъсъкът на Амос с Амасия

Глава 7

Стихове 1-17

Учение чрез символи

Последното разделение на книгата съдържа поредица от пет видения, символично представящи божествен съд, и обхващащи глави от 7 до 9, както е отбелязано във Въведението.

В стихове 1 до 9 от настоящата глава са описани три от тези видения; докато останалата част от пасажа дава едно изключително интересно и поучително автобиографично сведение. В първото видение на пророка беше показана напаст от скакалци (не просто обикновени скакалци), „в началото на поникването на късния растеж, след царската коситба.“ В Палестина две реколти годишно лесно се прибираха. При благоприятни условия „късният растеж, след царската коситба,“ би се отнасял до втората реколта, на която до голяма степен се разчиташе за зимните запаси от храна и фураж. Но пророкът вижда опустошителни скакалци, унищожаващи всяка нежна издънка, което води до сърдечна молитва от страна на Амос,

О, Господи Боже, прости, моля Те: как ще се изправи Яков? защото е малък.

И Господ чува застъпничеството и отговаря,

Няма да бъде.

Безспорно опустошително бедствие като армия, помитаща всичко пред себе си, без да оставя остатък, беше символизирано от скакалците. Както в дните на Моисей, гневът на Господа се разпали и щеше да унищожи народа; но застъпничеството на посредника се намеси. Бог обича да бъде умоляван. Той се радва да отговори, когато чуе вика на онези, които носят Неговия нуждаещ се народ в сърцето си.

Във второто видение (ст. 4-6), Амос видя всепоглъщащ огън с такава сила, че в яростта си той облиза водите на голямата бездна, „и изяде една част.“ Това отново е заплаха за съд с най-жесток характер, но без да се стига до пълен край. Още веднъж викът идва от сърцето на Божия човек,

0 Господи Боже, престани, моля Те: чрез кого ще се изправи Яков? защото е малък.

И отново, по благодат, отговорът е даден,

И това няма да бъде, казва Господ.

Беше ужасът на съкрушителния гняв без разлика, падащ върху всички еднакво, който ужаси пророка. Затова в следващото видение му е показано това, което го уверява, че с всеки един ще бъде постъпено според собственото му беззаконие.

Господ стоеше върху стена, за да провери нейната изправност с отвес в ръката Си; и извика,

Амос, какво виждаш?

Отговорът е даден,

Отвес.

Господ отговаря,

Ето, ще поставя отвес сред Моя народ Израел: няма вече да ги отминавам: и високите места на Исаак ще запустеят, и светилищата на Израел ще бъдат опустошени; и ще се вдигна против дома на Йеровоам с меч (ст. 8, 9).

Това беше лесно разбираем образ. Не са нужни думи, когато стена се тества от водопроводчика. Ако не е отвесна, това веднага става ясно, за смущение на работника. Божието безпогрешно слово е такъв отвес. Несъмнено то изпитва всяка душа, разкривайки всяко отклонение от него и призовавайки съд върху нарушителя му. Из цялата земя на Израел това Слово беше презирано, докато хората вървяха по своите си пътища и не търсеха съвет от Господа. Затова никой не можеше с право да се оплаква, когато бяха посетени според пътищата си. Всяко високо място в земята беше мълчаливо свидетелство за противоречието и неподчинението на народа. Върху всички тях щеше да падне опустошение в деня, когато мечът щеше да бъде изваден срещу дома на Еровоам. Разбира се, има се предвид вторият с това име – монархът, по време на чието царуване Амос изрече пророчествата си.

Амасия, отстъпническият свещеник на високото място във Ветил, чувайки тези тържествени думи, се надига с гняв, за да изобличи Амос като предател на царя. Като глава на отстъпническата ритуална система, установена и поддържана от заблудените царе на Израел, той би, ако е възможно, да отстрани досадния проповедник на истината, защото занаятът беше в опасност, ако такива изказвания бяха позволени в земята. Затова той изпрати до Еровоам, казвайки:

Амос е заговорничил против теб сред дома на Израил: земята не може да понесе всичките му думи. Защото така казва Амос: Еровоам ще умре от меч, и Израил със сигурност ще бъде отведен в плен от собствената си земя (ст. 10, 11).

Наистина беше неприятна истина това, което Амос беше заявил. Но Амасия изглежда е предал думите на Амос неточно, или умишлено, или собствената му гузна съвест го е накарала да ги разбере погрешно. Нямаме запис Амос да е заявил, че самият Еровоам трябва да умре от меч (което очевидно не е така, виж 4 Царе 14:23-29), а че мечът трябва да бъде изваден срещу дома му; което се изпълни с насилствената смърт на сина му Захария (4 Царе 15:10).

Не четем за отговор от страна на царя. Този енергичен монарх може да е сметнал пастира-пророк и неговите предсказания за недостойни за вниманието му; или може да се е страхувал да докосне някой, който очевидно е бил изпратен от Бога. И така, разгневеният прелат е оставен сам да се справи с натрапчивия проповедник. Той го вразумява, като го приканва да помисли, че навлиза в енория, която принадлежи на друг!

„О, ти, пророче – казва той, – иди, бягай в Юдея, и там яж хляб, и там пророкувай: но не пророкувай вече във Ветил: защото той е царско светилище, и е царски двор (или палат)“ (стихове 12, 13).

Това е често повтаряна жалба, от страна на човешки свещеници и проповедници, че изпратените от Духа Божии мъже не трябва да ловят риба във водите, които те претендират за свои, нито да докосват някое от тяхното стадо. Гледайки на Божието наследство като на своя особена отредена част, те не могат да търпят свободния служител, който идва с ясното слово на Господа, търсейки не финансова или друга изгода, а просто обявявайки цялата Божия воля. Бидейки сам наемник, Амасия намеква, че Амос е същият, когато го подтиква да отиде в Юда, и

Там яжте хляб.

Той не може да си представи някой да излезе да проповядва Божието слово, който да не се стреми към добро препитание. Неговото собствено алчно сърце го накара да смята службата на първосвещеник за желано средство за препитание и той приема за даденост, че Амос, по свой начин, е също толкова професионалист, колкото и самият той.

Освен това той си присвоява правото да бъде върховен министър и духовен съветник на царя и народа във Ветил. Това беше това, което днес бихме нарекли катедрален град, а Амасия беше негов църковен глава. Долу с този нелицензиран натрапник от юг.

Амос скромно и вярно отговаря на надменния и възмутен свещеник.

Аз не бях пророк, нито бях син на пророк,

той отговаря. Той не беше нито професионален пророк, нито получи назначението си чрез човешки ръце, нито по произход.

Но аз бях пастир и събирач на сикоморови плодове (дивата смокиня от Палестина): и Господ ме взе, докато следвах стадото, и Господ ми каза: Иди, пророкувай на Моя народ Израел (ст. 14,15).

Тук бяха пълномощия, които бяха толкова необясними за Амасия, колкото са били за хиляди други оттогава. Амос започна своето служение по прякото Божие призоваване. Подобно на новозаветния апостол, то беше

не от хора, нито чрез човек

(Галатяни 1:1), но по божествено назначение. Нито в единия, нито в другия Завет някога четем за един човек, който дава власт на друг да говори словото на Господа. Илия може, по Божия заповед, да помаже Елисей; или Павел може да избере Сила; но само Бог дава дара и акредитира служителя.

Но Амасия предстои да чуе още. Понеже той нечестиво се опита да контролира божествено дадено служение, той трябва да чуе произнесена собствената си гибел.

Сега прочее чуй словото Господне: Ти казваш: Не пророкувай против Израил, и не говори против дома на Исаак. Затова така казва Господ: Жена ти ще бъде блудница в града, и синовете ти и дъщерите ти ще паднат от меч, и земята ти ще бъде разделена с въже; и ти ще умреш в нечиста земя: и Израил непременно ще отиде в плен от земята си (ст. 16, 17).

Прости думи бяха тези; и макар да нямаме по-нататъшни сведения, не можем да се съмняваме, че те бяха изпълнени дословно. Не четем за никакъв отговор от страна на Амасия. Съвестта му беше на страната на пророка; и това може да е запечатало устните му. Как всяка дума сигурно му се е върнала, когато, лишен от всичките си почести, той вдигна насълзените си очи към небето в земята на асирийците!