Глава 8 от Амос представя четвъртото видение – кошница с летни плодове, символизираща духовното разложение на Израел и предстоящия край на Божията благодат. Главата описва греховете на народа – алчност и потисничество над бедните, водещи до божествена присъда, широко разпространено опустошение и дълбок глад не за храна, а за слушане на Господните думи. Разбира се, че това пророчество има както историческо изпълнение в Асирийския плен, така и бъдещо, по-широко приложение към онези, които отхвърлят Божията истина.
Библейски коментари Амос 8
Бележки на Айрънсайд върху избрани книгиБележки на Айрънсайд
Началните стихове (1-3) съдържат четвъртото видение и неговото приложение. Ще се забележи, че с изключение на последния от тези нагледни уроци, всички са от такъв характер, че лесно биха дошли на ум на млад мъж, който е бил отгледан в селски район и е бил запознат със земеделския живот. Скакалците са ужасяващата напаст на източния земеделец. Често също Амос може да е помагал в борбата с храстов или горски пожар, заплашващ унищожение както на реколтата, така и на стадата. Използването на отвеса би му било доста познато, тъй като каменните стени са били използвани почти изключително както в жилища, така и в ограждения под специално отглеждане. И предметът на това четвърто видение би бил толкова познат, колкото и останалите.
Господ му показа кошница с летни плодове; тоест, презрели плодове, които вече не можеха да се запазят. В отговор на Неговото запитване,
„Амосе, какво виждаш?“ пророкът отговаря: „Кошница с летни плодове.“ След това идва обяснението на простия символ. Израел беше станал като гниещ плод. Краят беше близо – времето да бъдат отхвърлени. Повече нямаше да се проявява благодат към онези, които толкова многократно я бяха отхвърляли. Храмовите песни щяха да се превърнат в жални викове на мъка и отчаяние, докато мъртвите тела на презрителите на Божието послание щяха да изпълнят градовете и да бъдат изхвърлени в мълчание.
Придружаващо тази декларация, че краят е настъпил, имаме тържествено обобщение на греха на народа. Те поглъщаха нуждаещите се в своята алчност, карайки бедните на земята да загиват, както в последните дни на Яков 5:1-6, където словото е,
„Натрупали сте съкровища в (не за) последните дни!“
Този същият алчен дух направи определените празници и съботите бреме. Външно ги спазваха, но копнееха да дойде краят на деня, за да могат да купуват и продават и да печелят.
Затова Господ се закле, казвайки,
„Наистина никога няма да забравя нито едно от делата им.“ Всички бяха под Неговото свято око. Всички бяха записани в Неговата книга. Всички трябва да бъдат изправени пред Неговия съдийски престол! Ако окото на неспасения грешник почива върху тази страница, о, нека ви наблегна на това твърдение с цялата му тържественост. Може да забравите собствените си дела, толкова голям може да е броят на греховете ви; но Бог е заявил, че винаги ще ги помни. И ако Той така помни, вие трябва да бъдете прогонени от Неговото присъствие завинаги. Но за всички, които сега съдят себе си и признават вината си, доверявайки се на Този, Който умря, за да спаси, „Техните грехове и беззакония няма да помня вече“ (Еремия 31:34; Евреи 10:17). Тогава вашите грехове помнят ли се или са забравени, скъпи читателю?
За греховете на Израел земята трябваше да трепери, а народът ѝ да бъде отнесен като от преливащата река на Египет, когато слънцето ще залезе по пладне и земята ще потъмнее в ясен ден. Това е поетична фигура за пълно опустошение; резултат от тяхната алчна себичност, тяхното безсърдечно поведение към бедните и Божието недоволство от техните пътища. Горчиво ще бъде оплакването в онзи ден, когато, уви, покаянието ще дойде твърде късно, за да предотврати заплашеното бедствие, което ще бъде като оплакване за единствен син, а краят ще бъде ден на скръб (стихове 4-10).
Но нещо повече: глад щеше да ги сполети – кой щеше да
„поглъщат бедните“ и „купуват бедните за чифт обувки“. Няма да бъде глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на думите на Господа, които бяха отхвърлили. От море до море, като изоставен народ, те ще скитат, търсейки от всички страни веднъж презряната дума на Господа; но вече твърде късно -те „няма да я намерят“! (стих. 11, 12).
Безспорно това пророчество намери своето изпълнение донякъде, когато народът на Израел беше отведен в Асирия. Но по-голямо изпълнение ги очаква в дните на Антихриста. Нито само Израел и Юда ще преминат през този глад. По-виновното християнство, толкова богато благословено със Свещените писания, напълно ще се е отклонило от истината и ще се е обърнало към басни. Ще дойде ден, когато наскърбеният Божи Дух ще е напуснал земята и когато самите Писания на истината, така да се каже, ще бъдат отнети от онези, които са ги ценели толкова лекомислено.
Тогава
ще припаднат от жажда красивите девици и младежи, защото водата на живота, която те отказаха, ще бъде отнета, когато бъдат оставени да умрат в отчаяние и предадени на силно заблуждение, за да повярват на лъжа, и всички ще бъдат съдени, които не се покориха на истината, а имаха удоволствие в неправдата. Гладът ще доведе не до тяхното обръщане към Бога, а те все още ще се кълнат в идолите си, само за да открият, както в дните на Илия, че няма да има кой да чуе, нито кой да обърне внимание. Така ще паднат, за да не се издигнат никога повече (стихове 13, 14).