Амос, глава 9 започва с видение за Божия неизбежен съд над Израел заради греховете им, като заявява, че те ще бъдат пресяти сред народите, макар че един остатък ще бъде запазен. След това главата преминава към пророчество за бъдещото възстановяване на Израел, където скинията на Давид ще бъде възстановена и те ще се върнат в земята си, процъфтявайки под Божието постоянно благословение.
Глава 9 Нито зрънце изгубено
Тази последна глава лесно се разделя на две части. Стихове 1 до 10 дават последното от петте видения и разказа на Йехова за страданията, очакващи Израел в земите на техните скитания, но с уверението, че нито едно зрънце от Неговата пшеница няма да бъде изгубено. След това, в стихове 11-15, както е обичайно за пророците, пророкът поглежда към тяхното възстановяване до слава и благословение в последните дни, когато техните изпитания ще бъдат завинаги отминали, и народът ще бъде спасен във възстановения остатък.
Видението този път е свързано с Божия дом. Господ е видян да стои върху, или до, олтара. Той заповядва да се удари горният праг, или капителът на вратата, за да се разклатят стълбовете. Бягащите свещеници и хора са обречени на унищожение, от което няма избавление (ст. 1). Той заявява, че макар да копаят в шеол, света на духовете, или да се опитват да се изкачат до небесата, Неговата ръка ще ги намери. Може да се скрият на върха на високия Кармел, или в морските дълбини, но няма да избегнат присъдата, която греховете им заслужават. Дори когато са в плен сред враговете си, Той ще изпрати меч след тях и ще насочи очите Си към тях за зло, а не за добро (ст. 2-4). Такова беше видението: Амос го използва като текст в следващите стихове. Той описва мощта на Бога, Когото бяха презрели, и призовава природата да свидетелства за Неговата сила и мъдрост. При Неговото докосване земята се топи и жителите ѝ скърбят. Той разстила облаците над небесата и излива дъжд върху земята. Йехова е Неговото име (ст. 5, 6). Кой тогава може да устои на такъв Бог, или кой би могъл да очаква да преуспява, ако Го е презрял? Специалните привилегии на Израел нямаше да помогнат сега. Те не бяха по-заслужаващи от другите. В нищо не бяха по-висши от етиопците. Същият, Който изведе Израел от египетската земя, беше довел филистимците от Кафтор и сирийците от Кир. В Неговите очи Израел сега беше само грешно царство, дори по-лошо от съседите им. Затова Той щеше да ги унищожи от лицето на земята.
Въпреки това Той си спомни Своето обещание към бащите и Неговото слово за идващото Семе не можеше да се провали; затова Той отделя остатък. Той
„няма да унищожи напълно дома на Яков“ (ст. 7, 8). Той ще ги пресее сред всички народи, както се пресява жито в сито, но нито едно зрънце няма да падне на земята. Само грешниците от Неговия народ ще умрат от меч, те, които казаха: „Злото няма нито да ни застигне, нито да ни попречи“ (ст. 9, 10). Това е образът, който блаженият Господ използва, когато се обръща към самоуверения Петър. Той трябва да влезе в ситото на Сатана, но не за окончателно унищожение; само за да се отдели плявата от житото.
Такъв ще бъде резултатът от пресяването на Израел сред народите. Не всички, които са от Израел, са Израел; тоест, не всички, които произлизат от Яков, са деца на вярата. Само тези, които се покоряват на словото на Господ и вярват на Неговото свидетелство, са Божият Израел. Върху такива един новозаветен апостол призовава мир от Бога. Те ще бъдат житото, което ще бъде запазено за идващото царство.
В онзи ден Давидовата скиния, отдавна паднала, отново ще бъде издигната, а град Йерусалим ще бъде възстановен и издигнат върху старите руини. Тогава възстановеният Израел ще притежава земята на Едом и всички спасени народи ще владеят над тях (ст. 11, 12). Забележително е, че това е писанието, цитирано от Яков в 15-та глава на Деяния, за да оправдае призоваването на езичниците, въпреки че вероятно има повече в неговото използване, отколкото само това. То хармонира идеално с мисълта за благодатта, която достига до народите. То също така показва, че след като настоящото Божие дело по извеждането от езичниците на народ за Неговото име бъде завършено, Господ отново ще обърне ръката Си към Израел и ще издигне Давидовата скиния, изпълнявайки всички обещания, дадени чрез пророците (Деяния 15:16, Деяния 15:17).
В онзи славен период на възстановяване, Палестина отново ще бъде обработвана и ще се радва и цъфти като роза. Пленниците на Израел ще бъдат заселени в собственото си наследство. Опустошените градове ще бъдат възстановени и населени. Лозя и градини ще процъфтяват, и Сам Бог ще насади Своя избран народ в земята, дадена на техните бащи и потвърдена с Неговата клетва;
„и няма вече да бъдат изкоренявани от земята си“, в която Той ще ги възстанови, но ще живеят там под благотворното владичество на Господ Иисус Христос. Думите: „Така казва Господ, твоят Бог“, рязко затварят книгата. Той е говорил, и Той ще изпълни словото Си заради Своето име.
Писателят преживя земетресението в Калифорния от 18 април 1906 г. и беше очевидец на ужасите му. Не по-малко сериозно нещо, което беше забелязано, бяха упоритите усилия на проповедниците от всички деноминации да успокоят страховете на населението, като ги уверяваха, че Бог нямаше участие в бедствените събития, които се бяха случили. Естествени причини обясняваха всичко! Това безбожниците бяха твърде готови да повярват; и така техните частично пробудени съвести бяха приспани и ушите им бяха затворени за гласа на Този, който чрез Амос каза,
„Аз съборих някои от вас!“ От стихове 11 и 12 на тази глава, беше моята тържествена възможност да наложа истината на мнозина по онова време, и не съвсем, надявам се, без плод; но „денят“ ще го обяви.