Глава 12: Глава 12 Символични действия на изгнание и съд

Предстоящото унищожение на Йерусалим

Глава Дванадесета: Стихове 1-28

В глави от 12 до 16 имаме друга поредица от пророчески послания, всички свързани с предсказаното разрушение на Йерусалим и пленничеството на народа на Юда. Въпреки че беше толкова дълготърпелив, Бог вече не можеше да толерира нечестието на Юда, така че нямаше какво друго да направи, освен да изпълни Своите присъди срещу народа, когото Той обичаше толкова нежно, но който беше показал такова пълно безразличие към Неговата свята воля. Седекия, на когото Йеремия беше свидетелствал толкова вярно, не беше дал никакво доказателство за покаяние и затова този, който седеше на престола на Господа (Йеремия 29:21), беше обречен не само да бъде свален от царското си положение, но и да отиде сляп във Вавилон като поданик-васал на Навуходоносор.

В първата част на тази глава на Езекиил беше заповядано да привлече вниманието на своите събратя пленници, като разиграе заминаването от Йерусалим.

И словото Господно дойде към мене и рече: Сине човешки, ти живееш всред бунтовен дом, които имат очи да виждат, но не виждат, имат уши да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом. Затова, сине човешки, приготви си вещи за преместване и се премести денем пред очите им; и ще се преместиш от мястото си на друго място пред очите им: може би ще размислят, макар и да са бунтовен дом. И ще изнесеш вещите си денем пред очите им, като вещи за преместване; и сам ще излезеш вечер пред очите им, както излизат хора на изгнание. Прокопай си през стената пред очите им и изнеси през нея. Пред очите им ще го носиш на рамото си и ще го изнесеш в тъмнина; ще покриеш лицето си, за да не виждаш земята: защото Аз те поставих за знамение на Израилевия дом. И аз направих така, както ми беше заповядано: изнесох вещите си денем, като вещи за преместване, и вечер прокопах през стената с ръката си; изнесох го в тъмнина и го носих на рамото си пред очите им” – ст. 1-7.

Макар и Божи човек, самият Езекиил живееше сред бунтовен народ, който не използваше очите си да вижда, нито ушите си да чува, а упорстваше в пътя на безумието и своеволието. На Езекиил бе заповядано да приготви вещите си за преместване; тоест, той трябваше да опакова всичко, сякаш се готвеше да напусне сегашното си жилище; след това, когато се стъмни, той трябваше да се премести на ново място, но тайно, както ни е казано, както хората отиват в изгнание. Вместо да мине през портата на ограждението, в което живееше, му бе заповядано да прокопае стената и да изнесе вещите си през направения пробив. Лицето му трябваше да бъде покрито, за да не вижда земята, защото той трябваше да бъде знак за дома на Израел, изобразявайки им състоянието на хилядите от Юда, които щяха да се опитат да избягат от халдейците, само за да бъдат заловени от тях и отведени в чужда земя.

Пророкът направи, както му беше заповядано, и излезе в тъмното, носейки вещите си на рамото си, пред очите на хората, които без съмнение гледаха любопитно.

И сутринта дойде словото на Йехова към мене, казвайки: Сине човешки, не каза ли ти Израилевият дом, бунтовният дом: Какво правиш? Кажи им: Така казва Господ Йехова: Това бреме се отнася до княза в Йерусалим и до целия Израилев дом, сред които са те. Кажи: Аз съм вашият знак: както Аз направих, така ще им бъде направено; те ще отидат в изгнание, в плен. И князът, който е сред тях, ще носи на рамото си в тъмнина и ще излезе: те ще прокопаят стената, за да изнесат през нея: той ще покрие лицето си, защото няма да види земята с очите си. И Моята мрежа ще разпростра върху него, и той ще бъде хванат в Моя капан; и ще го доведа във Вавилон, в земята на халдейците; но няма да я види, макар че ще умре там. И ще разпръсна към всеки вятър всички, които са около него, за да му помогнат, и всичките му отряди; и ще извадя меча след тях. И ще познаят, че Аз съм Йехова, когато ги разпръсна сред народите и ги разсея по страните. Но ще оставя няколко мъже от тях от меча, от глада и от мора; за да разгласят всичките си мерзости сред народите, където отидат; и ще познаят, че Аз съм Йехова” – стихове 8-16.

На следващия ден след разиграната притча от предишните стихове словото на Йехова отново дойде до Езекиил, питайки какво впечатление са направили действията му върху бунтовния дом на Израел. Ако го бяха попитали: „Какво правиш?“, той трябваше да им разкрие бремето на Йехова относно Седекия, княза в Йерусалим, и целия дом на Израел, който все още оставаше в земята. Той трябваше да обясни, че самият той е техен знак; че както той е направил, така ще бъде направено и с тях. Всички те бяха обречени да отидат в изгнание. Дори самият княз, тоест цар Седекия, щеше да се опита да избяга от града, носейки няколко от вещите си на рамото си, точно като един от обикновените хора. В усилието си да осуети намерението на Навуходоносор да го плени, той щеше да избяга в тъмното, след като прокопае стената, и щеше да се опита да спаси живота си, като стане беглец и се скрие на някое почти недостъпно място. Въпреки това той щеше да бъде пленен и като птица в примка щеше да бъде доведен във Вавилон, в земята на халдейците. Но му беше съдено никога да не види тази земя, въпреки че трябваше да живее в нея в продължение на няколко години, докато накрая смъртта не го освободи. Това пророчество имаше своето ужасно изпълнение, както знаем, когато двамата му синове бяха убити пред очите му, след което тези очи бяха избодени, така че последният спомен, който имаше от видени неща, да бъде смъртта на децата му.

След пленничеството на царя щеше да дойде разпръсването на Юда по всички земи на земята; нито това щеше да завърши тяхното осъждане, защото където и да отидеха, Сам Бог щеше да извади меча след тях, и те щяха да научат чрез преживявания на най-дълбока скръб и печал безумието на това, че са изоставили Господ Бог. Разпръснати сред народите и разпръснати по страните, те щяха да останат отделен народ, срещу когото щеше да гори горчивата вражда на техните съседи.

Някои от тях обаче щяха да бъдат спасени от меч, глад и мор, за да могат да разкажат, или да признаят, всичките си мерзости сред народите, където отидоха; така те щяха да знаят, че си имат работа с Йехова.

И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, яж хляба си с трепет и пий водата си с разтреперване и със сълзи; и кажи на народа на земята: Така казва Господ Йехова относно жителите на Йерусалим и земята на Израел: Те ще ядат хляба си със страх и ще пият водата си в смут, за да запустее земята ѝ и да бъде ограбена от всичко, което е в нея, поради насилието на всички, които живеят в нея. И населените градове ще бъдат опустошени, и земята ще бъде запустение; и ще познаете, че Аз съм Йехова” – ст. 17-20.

Така Езекиил щеше да продължи да бъде знак за народа. В съответствие със словото на Господа, той ядеше хляба си с трепет и пиеше водата си с треперене и със страх. По този начин той трябваше да изобрази нещастните условия, при които народът на Юда щеше да живее, когато бъде отведен от собствената си земя, след като градовете им бяха опустошени и самата земя се беше превърнала в пустош.

В непосредствен страх за живота си, никога не знаейки от ден на ден какво ново бедствие може да ги сполети, нещастните пленници биха били в постоянен ужас поради насилието на враговете си. Не само по време на властта на Навуходоносор, но и през всички векове оттогава това е нещастната участ на израелския народ. Никога напълно у дома си никъде, те са живели в постоянен страх и несигурност, и всичко това, защото не са познали времето на своето посещение.

В продължение на много години Божиите пророци предупреждаваха хората за ужасните бедствия, които щяха да ги сполетят, ако продължаваха да отказват да се подчиняват на словото на Йехова, но те бяха отхвърлили тези свидетелства и бяха малтретирали пратениците. Тъй като присъдата срещу техните зли пътища не беше изпълнена незабавно, те отлагаха от себе си деня на разплатата, надявайки се, че той никога няма да дойде в тяхно време. За това по-нататък четем:

И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, каква е тази поговорка, която имате в земята на Израил, казвайки: Дните се проточват и всяко видение пропада? Затова им кажи: Така казва Господ Йехова: Аз ще направя тази поговорка да престане и те няма вече да я употребяват като поговорка в Израил; но им кажи: Дните наближават и изпълнението на всяко видение. Защото няма вече да има никакво лъжливо видение, нито ласкателно гадаене в дома на Израил. Защото Аз съм Йехова; Аз ще говоря и словото, което ще говоря, ще се изпълни; то няма вече да се отлага: защото във вашите дни, о, бунтовни доме, Аз ще изговоря словото и ще го изпълня, казва Господ Йехова” – ст. 21-25.

Мнозинството от хората на Израел и Юда бяха със същия дух като тези от наше време, които, когато чуят истината, че Господ Исус ще се върне отново, викат подигравателно: „Къде е обещанието за Неговото пришествие? Защото откакто бащите заспаха, всичко си остава така, както е било от началото на сътворението“ (2 Петър 3:4). Така и древните казваха: „Дните“ (тоест дните, в които Бог чакаше с милост, преди да посети народа Си със съд) „се проточиха и всяко видение пропада.“ Те не очакваха пророческите видения да се сбъднат, но Божието слово дойде, казвайки: „Аз ще направя тази поговорка да престане и те няма вече да я използват като поговорка в Израел“; защото противно на това, което бяха казали, дните бяха наблизо и всяко видение за съд предстоеше да се изпълни. Освен това, лъжливите пророци щяха да бъдат отсечени в гнева на Йехова; нямаше вече да има лъжливо видение, нито ласкателно гадаене. Само Божието слово трябваше да устои. Той беше говорил и Неговото слово трябваше да се изпълни, нито пък предсказаната гибел трябваше да бъде отлагана повече. В техните дни, Той заяви, щеше да даде последната заповед, която щеше да донесе съда върху този бунтовен дом.

Пак дойде към мене словото на Йехова, казвайки: Сине човешки, ето, тези от Израилевия дом казват: Видението, което той вижда, е за много дни напред, и той пророкува за далечни времена. Затова кажи им: Така казва Господ Йехова: Нито едно от Моите слова няма да бъде отложено вече, но словото, което ще изговоря, ще се изпълни, казва Господ Йехова” – ст. 26-28.

Втори път Йехова даде същото послание чрез Своя служител. Въпреки че Той беше говорил толкова определено, в своето безразсъдство и неверие домът на Израел продължаваше да казва: „Видението, което той вижда, е за много дни напред, и той пророкува за далечни времена.“ С безразсъден оптимизъм те отлагаха злия ден и продължаваха безгрижно в греха и безбожието си, мислейки, че ще избегнат предсказаните присъди и че ако изобщо дойдат, те ще паднат върху бъдещо поколение. Но Бог заяви, че нито една от Неговите думи няма да бъде отлагана повече; това, което Той беше изрекъл, сега щеше да бъде изпълнено незабавно, и така хората щяха да разберат, че си имат работа с Бог, Който никога не отменя думите Си.

Можем също така да видим във всичко това картина на онова, което преобладава в християнския свят в настоящия момент. Докато Писанията ясно показват факта, че живеем в последните дни на това домоуправление, изповядващата се Църква, с много малки изключения, се е установила самодоволно в света, и нейните водачи се стремят да накарат хората да вярват, че онези, които говорят за съд, започващ от Божия дом, са заблудени фанатици, и че условията никога не са били по-добри от тези, които преобладават сега. Но Божието Слово заявява, че „Както бяха дните на Ной, така ще бъде и пришествието на Сина Човешки“ (Матей 24:37); защото както поквара и насилие изпълваха допотопния свят, така виждаме поквара и насилие навсякъде днес, и в самата Църква характеристиките на последните дни, както са описани във 2 Тимотей 3:0, са повсеместно разпространени.

О, дано да имаме очи да виждаме и уши да чуваме, за да разбираме знаменията на времената и да се вслушваме в Словото на Господа.