Тази глава въвежда принципа, че Божият съд, след като започва със Своя собствен народ, се разпростира и върху околните народи. Тя описва подробно съда над Амон, който ще бъде превзет от халдейците за това, че се е радвал на опустошението на Израел и на оскверняването на Божието светилище. След това текстът започва да описва предстоящия съд над Моав и Сеир заради тяхната гордост и заради това, че са приравнявали Юда с другите народи.
Бележки на Айрънсайд върху избрани книги Бележки на Айрънсайд
В 1 Петрово 4:17 четем: „Защото е време да започне съдът от Божия дом; и ако започне първо от нас, какъв ще бъде краят на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?“
Това предполага принцип в Божиите пътища на отношение към Неговия народ и към света. Виждаме това илюстрирано в настоящата глава. Съдът имаше своето начало в светилището на Господа. Неговият жезъл на наказание беше протегнат над града и народа, наречен с Неговото име. Срещу тях халдейският завоевател трябваше да изпълни Неговото възмездие поради голямото отклонение на Израел и Юда от пътя на послушание към Йехова. Но ако така Неговият съд се изпълняваше върху Неговия собствен дом и Неговия собствен народ, тогава околните народи, чиято нечестие в някои отношения дори надминаваше това на изповядващия се Божи народ, не трябваше да се надяват да избягат. Затова на пророка беше заповядано да заяви, че Господният гняв предстоеше да падне върху тези съседни народи.
В стихове 1 до 7 имаме присъдата над Амон.
„И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, обърни лицето си към амонците и пророкувай против тях: и кажи на амонците: Чуйте словото на Господ Йехова: Така казва Господ Йехова: Понеже ти каза: „Аха!“, против Моето светилище, когато беше осквернено; и против земята на Израил, когато беше опустошена; и против Юдовия дом, когато отидоха в плен: затова, ето, Аз ще те предам на синовете на изтока за притежание, и те ще поставят своите шатри в тебе, и ще направят своите жилища в тебе; те ще ядат твоите плодове и ще пият твоето мляко. И ще направя Каба обор за камили, и амонците – място за почивка на стада: и ще познаете, че Аз съм Йехова. Защото така казва Господ Йехова: Понеже ти плесна с ръце, и тропна с крака, и се зарадва с цялото презрение на душата си против земята на Израил; затова, ето, Аз протегнах ръката Си върху тебе, и ще те предам за плячка на народите; и ще те отсека от народите, и ще те накарам да загинеш от страните: Аз ще те унищожа; и ще познаеш, че Аз съм Йехова“-стихове 1-7.
Ще се помни, че амонитите произхождаха от Амон, който беше един от незаконните синове на Лот, резултат от кръвосмесителната му връзка със собствената му дъщеря, която го беше напоила с алкохол, докато не изпадна в пиянски ступор и не знаеше какво прави. Амонитите, следователно, бяха в известен смисъл роднини на народа на Израел; макар че тази връзка беше изключително позорна. Те очевидно осъзнаваха, че Израел ги гледаше с известно презрение, защото ги намираме от ранни дни сред враговете на Божия народ.
На Езекиил беше заповядано да обърне лицето си против тези деца на Амон и да пророкува против тях. Те, в своята надменна гордост, се бяха присмивали на светилището на Йехова и се радваха на неговото оскверняване; те ликуваха, когато то беше опустошено, и се гордееха, като виждаха Божия народ да отива в плен. Бог никога не е безразличен свидетел на такова поведение от страна на враговете на Неговия народ. Той може да сметне за уместно да се справи с тях чрез наказание заради техните провали, но няма да толерира подигравки от страна на техните врагове. И така, в този случай Той беше на път да предаде и амонците на синовете на Изтока за притежание: тоест, и те щяха да бъдат превзети от халдейците и техните армии щяха да бъдат напълно разгромени. Много от техния народ щяха да бъдат отведени в плен, а техните големи градове щяха да станат пусти; дори Рава, която от древни времена беше призната за тяхна столица, щеше да бъде само обор за камили, място за почивка на стада. Така чрез горчив опит амонците щяха да осъзнаят Божието негодувание. Заради начина, по който се бяха радвали, когато видяха Неговите присъди да падат върху земята на Израил, и те щяха да бъдат предадени за плячка на народите и щяха да бъдат отсечени от народите: тоест, щяха да престанат да бъдат признавани като независимо владение. Амон трябваше да бъде напълно унищожен заради негодуванието на Господа.
„Така казва Господ Йехова: Понеже Моав и Сеир казват: Ето, домът на Юда е като всички народи; затова, ето, Аз ще отворя страната на Моав от градовете, от градовете му, които са на границите му, славата на страната, Бет-Йешимот, Ваал-Меон и Кириат-Аим, към източните синове, за да отидат против синовете на Амон; и ще им ги дам за притежание, за да не се помнят синовете на Амон между народите; и ще изпълня присъди над Моав; и те ще познаят, че Аз съм Йехова“ – ст. 8-11.
В този раздел вниманието на пророка е насочено към Моав и Сеир. Моавците имаха същата връзка с народа на Израел, каквато и амонците, като самият Моав беше дете на другата дъщеря на Лот от собствения ѝ баща. Гордостта на Моав се споменава в други писания: те се гордееха със своите крепостни жилища по височините отвъд Йордан и източно от Мъртво море; въобразяваха си, че техните жилища са непревземаеми, но скоро щяха да научат от горчив опит, че са безсилни да устоят срещу армиите на Навуходоносор. Идолопоклонство от най-жесток характер процъфтяваше в Моав и водеше до жертвоприношения на синове и дъщери на мерзките богове, като Молох и други, за които се предполагаше, че изискват такива приношения, за да отвърнат гнева си от хората и да дадат дъжд и благословение на земята.
Сега в часа на тяхната крайна нужда щяха да открият, че тези фалшиви богове бяха безсилни да ги защитят, и щяха да научат, че Онзи, Когото бяха презрели, беше наистина Йехова, Вечният.
„Така казва Господ Йехова: Понеже Едом постъпи против Юдовия дом, като си отмъсти, и много съгреши, и си отмъсти на тях; затова така казва Господ Йехова, Аз ще простра ръката Си върху Едом, и ще изтребя от него човек и животно; и ще го направя пуст от Теман; дори до Дедан ще паднат от меч. И ще положа отмъщението Си върху Едом чрез ръката на Моя народ Израил; и те ще постъпят в Едом според Моя гняв и според Моето негодувание; и ще познаят Моето отмъщение, казва Господ Йехова“ – ст. 12-14.
И Едом също беше свързан с Израел, но по съвсем различен начин от двете нации, които току-що разгледахме.
Четем в Битие 36:43, “Той е Исав, бащата на едомците.”
Тоест, Едом произлизаше от брата близнак на Яков, а името му е практически същото като на първия човек, Адам. Той представлява по много определен начин човека на плътта. Той беше човек със значителна благородност на характера и, в някои отношения, повече за възхищение от коварния си брат Яков, който въпреки това ценеше завета на Господа по начин, по който Исав не го правеше. Бог беше дал на Исав земята, граничеща с Моав и на юг от Мъртво море. Тук бяха построени големи градове крепости, някои от които съществуват и днес и са чудо и възхищение за пътешествениците, които ги посещават. Скалният град Петра, чудесен със своята архитектура, изсечена от планините, е вечен паметник на истината на Божието Слово, което обяви, че Едом ще бъде напълно унищожен, въпреки че градовете му ще останат. Едом мразеше Израел и се опълчи срещу онези, с които трябваше да е приятелствала. Затова Божият съд трябваше да падне и върху Едом, и Той щеше да постъпи в градовете ѝ според Своя гняв и Своята ярост; така те щяха да познаят Неговото отмъщение и да научат глупостта да се противопоставят на Неговата всемогъща сила.
„Така казва Господ Йехова: Понеже филистимците постъпиха отмъстително и си отмъстиха с презрение в душата, за да унищожат с вечна вражда; затова така казва Господ Йехова: Ето, Аз ще простра ръката Си върху филистимците и ще изтребя херетците, и ще унищожа остатъка от морския бряг. И ще извърша голямо отмъщение върху тях с гневни изобличения; и те ще познаят, че Аз съм Йехова, когато положа отмъщението Си върху тях“ -ст. 15-17.
Филистимците бяха врагове на Израил от древни времена. Те имаха египетски произход и произлизаха от Кафтор. Те влязоха в Палестина от юг и обикновено биха говорили за светски хора, нахлуващи в наследството на Божия народ: тоест, те представляваха естествени хора без духовно проникновение, но въпреки това поемащи власт над онези, на които Бог се беше разкрил. Такива филистимци изобилстват днес: неспасени хора, които се представят за служители на Бога и упражняват власт над Неговия народ, докато всъщност никога не са били родени в Неговото царство.
Фиилистимците бяха живели в земята много векове и дори в най-славните дни на Израел те никога не успяха да унищожат тези хитри врагове; въпреки че понякога ги покоряваха. Сега часът беше ударил, когато Бог щеше да се разправи с тях, защото бяха отмъстили с презрение в душата си, стараейки се да унищожат Неговия народ с вечна вражда. Поради това самите те щяха да бъдат унищожени. Те трябваше да познаят ужаса на отмъщението на Йехова, което падаше върху тях; така и те трябваше да знаят, че си имат работа с Йехова, Богът на Израел, когото бяха предизвикали.