Тази глава представя осъждането на Йехова на егоистичните и недостойни водачи на Израел, наричани "пастири", които експлоатираха стадото за лична изгода, вместо да се грижат за нуждите му. Бог заявява намерението Си да държи тези небрежни пастири отговорни за провала им да защитават и хранят Неговия народ, обещавайки да избави Своите овце от тяхното разрушително управление. Текстът подчертава контраста между тези фалшиви пастири и Самия Бог, Който е представен като истинския Пастир на Израел.
Настоящата глава съдържа изобличението на Йехова срещу недостойните и егоистични пастири на Израел, чиято единствена голяма грижа беше да се възползват от всяка възможност да се обогатят за сметка на стадото. Не е посочена дата за това конкретно пророчество; то може да е последвало веднага след тези, които разглеждахме. От най-ранни времена царете и управителите, както и църковните водачи, като свещеници и пророци, са били наричани „пастири“. Нашата дума „пастор“ е просто латинската дума за пастир. През всички епохи е било угодно на Бог да възложи на определени мъже отговорността да служат и да се грижат за временните и духовни нужди на своите ближни. Когато тази служба се изпълнява в страх от Бога и от любов към хората от Неговото стадо, тя носи богата награда, както виждаме в 1 Петрово 5:1-4, където на верния пастир е обещана корона на слава при явяването на Исус Христос.
Самият Йехова е представен като Пастир на Своя народ на много места в Стария завет. Едва ли е нужно да напомняме на читателите си за красотата на Двадесет и трети псалм, с неговия начален стих: „Господ е моят пастир; няма да остана в нужда.“ След това отново в Псалми 80:1: „Дай ухо, о Пастирю Израилев, Ти, Който водиш Йосиф като стадо“; Исая използва същата фигура в 40:11: „Той ще пасе стадото Си като пастир“; а Еремия, в 31:10, разказва как Йехова ще пази Израел „както пастир пасе стадото си.“ За Месия е пророкувано, че Той ще бъде верен Пастир, Който ще бъде издигнат в земята на Палестина (Захария 11:16). Когато нашият Господ действително се появи сред хората, Той обяви Себе Си за Добрия Пастир, Който дава живота Си за овцете. Всички Негови слушатели биха разбрали, че с това Той е имал предвид да се обяви за обещания Избавител, Месията на Израел. Тук Езекиил е натоварен от Бог да отправи тържествено предупреждение към егоистичните пастири.
„И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, пророкувай против пастирите на Израел, пророкувай и им кажи, дори на пастирите, Така казва Господ Йехова: Горко на пастирите на Израел, които хранят себе си! Не трябва ли пастирите да хранят овцете? Вие ядете тлъстината, и се обличате с вълната, колите угоените; но не храните овцете. Болните не укрепихте, нито изцелихте болното, нито превързахте счупеното, нито върнахте отблъснатото, нито потърсихте изгубеното; но с насилие и със строгост властвахте над тях. И те се разпръснаха, защото нямаше пастир; и станаха храна на всички полски зверове, и се разпръснаха. Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм: да, Моите овце бяха разпръснати по цялото лице на земята; и нямаше никой, който да ги търси или да ги дири“-ст. 1-6.
Пастирите бяха водачи на народа както в граждански, така и в религиозни дела. Корупцията беше повсеместна сред тях. Те нямаха истинска грижа за овцете от стадото; възползваха се от всяка възможна възможност да се обогатят и не се интересуваха изобщо от онези, за които трябваше да имат дълбока загриженост: не служеха на болните, нито на тези, които бяха немощни, нито се грижеха за някой, който беше осакатен или ранен по друг начин; нито търсеха онези, които бяха се отклонили, както е показано, че прави пастирът в петнадесета глава на Лука. Те управляваха народа със сила и строгост, и в резултат, когато се появи врагът, овцете бяха ужасени и разпръснати надалеч и скоро станаха храна за всички полски зверове: тоест, звероподобни езически сили. Колко нежно е изражението, използвано от Господа в стих 6, където Той оплаква овцете, скитащи по всички планини и по всеки висок хълм, без никой да ги търси или да се грижи за тях. Такова е било състоянието на Израел още от разпръсването, и ще бъде така, докато в един бъдещ ден те се върнат при Пастира и Епископа на душите си.
„Затова, овчари, чуйте словото на Йехова: Както Аз живея, казва Господ Йехова, наистина, понеже овцете Ми станаха плячка и овцете Ми станаха храна на всички полски зверове, защото нямаше пастир, нито Моите пастири търсиха овцете Ми, но пастирите пасяха себе си и не пасяха овцете Ми; затова, овчари, чуйте словото на Йехова: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръката им, и ще ги накарам да престанат да пасат овцете; нито пастирите ще пасат себе си повече; и ще избавя овцете Си от устата им, за да не им бъдат храна.”-ст. 7-10.
Тъй като тези пастири са били толкова неверни на доверието си, Самият Господ ще се разправи с тях. Той беше забелязал всичките им зли дела; Той видя как хранеха себе си и оставиха хората да гладуват: затова Той заяви, че е против тези зли пастири и ще изиска Своите овце от ръцете им. Каква строга сметка щеше да бъде, когато трябваше да отговарят пред Неговия съдебен престол за това, че не са изпълнили отговорностите, които Той им е възложил. Той щеше да избави Своите овце от ръцете им и да се разправи с тях заради тяхното вероломство. Със сигурност такива думи могат да бъдат добре взети присърце от всеки, който днес е на позицията на водачи сред Божия народ и все пак не успява да храни повереното му стадо, или да търси онези, които са се заблудили. Нито пък трябва да мислим само за църковни водачи, защото Бог е дал власт на управниците и Той ги държи отговорни да се считат за такива, на които е поверена власт, за да я упражняват за доброто на нацията като цяло. В противен случай Неговият съд със сигурност ще падне.
Но ако тези пастири са неверни, Самият Господ остава верен, както виждаме в стихове от 11 до 16.
„Защото така казва Господ Йехова: Ето, Аз Сам ще потърся овцете Си и ще ги издиря. Както пастир издирва стадото си в деня, когато е сред разпръснатите си овце, така и Аз ще издиря овцете Си; и ще ги избавя от всички места, където са били разпръснати в облачния и мрачен ден. И ще ги изведа от народите, и ще ги събера от страните, и ще ги доведа в собствената им земя; и ще ги паса по планините на Израел, край водните потоци и във всички населени места на страната. Ще ги паса с добра паша; и по планините на Израелската височина ще бъде тяхното кошара: там ще лежат в добра кошара; и на тлъста паша ще пасат по планините на Израел. Аз Сам ще бъда Пастир на овцете Си и ще ги накарам да легнат, казва Господ Йехова. Ще потърся изгубеното, и ще върна отблъснатото, и ще превържа счупеното, и ще укрепя болното: но тлъстите и силните ще унищожа; ще ги паса справедливо”-стихове 11-16.
Самият Йехова ще търси Своите овце и ще ги намира. Като пастир, който се стреми да събере разпръснатото си стадо, Той ще ги търси поотделно и ще ги избави от всички места, където са били разпръснати в мрачния и облачен ден. След това Той ще ги изведе заедно от народите и ще ги събере от различните страни, в които са били потискани, и ще ги доведе като обновен народ в собствената им земя: тоест земята Палестина, където ще ги пасе по планините на Израел и ще направи тази земя отново да дава изобилно за тяхно благословение.
Върхът на глупостта е да се опитваме да одухотворяваме такъв пасаж като този и да го прилагаме само към милостивите Божии отношения с Неговия народ днес. Ясно е, че същият народ, който е бил разпръснат, е народът, който ще бъде събран отново, когато дойде определеното от Бога време. Тогава наистина Той ще ги пасе на добро пасище и по височините на Израел те ще намерят своето стадо и ще се радват на добротата на Господа.
Забележете определеността на Неговия език: „Аз Сам ще бъда Пастир на Моите овце и Аз ще ги накарам да легнат.“ Чарлз Х. Спърджън добре е казал: „Човек би си помислил, че дори една бедна глупава овца би имала достатъчно разум да легне, когато е уморена, но уви, с овцете от Христовото стадо често е другояче.“ Давид заяви: „Той ме кара да лягам на зелени пасбища“; а тук Йехова казва: „Аз ще ги накарам да легнат.“ Той ще търси изгубените и ще върне отпъдените; Той ще превърже осакатените и ще укрепи болните; но самодоволните и силните ще бъдат разочаровани в онзи ден, когато Той пасе Своите овце в правда.
„А колкото до вас, о, Мое стадо, така казва Господ Йехова: Ето, Аз съдя между овца и овца, между овните и козлите. Малко ли ви е, дето пасете на добра паша, но тъпчете с краката си остатъка от пашата си? и дето пиете чиста вода, но мътите с краката си остатъка? А Моите овце ядат това, което вие сте стъпкали с краката си, и пият това, което вие сте помътили с краката си” – ст. 17-19.
Не всички, които твърдят, че са Господни овце, всъщност са причислени към Неговите; затова Той прави разлика между тези, които наистина Му вярват, и тези, които не. Той ще съди онези, които вместо да се наслаждават на тихите води и зелените пасища, тъпчат последните и оскверняват първите, като по този начин ги правят неподходящи за ядене и пиене от истинския народ на Йехова.
Не виждаме ли в поведението на онези, които отхвърлят Божията истина и осмиват свидетелството на Светото писание, пример за точно това днес: те оскверняват онова, което означава толкова много за гладните и жадни хора от Христовото стадо. Заради такова поведение съдът със сигурност ще дойде.
„Затова тъй казва Господ Йехова на тях: Ето, Аз, именно Аз, ще съдя между тлъстите овце и мършавите овце. Понеже вие бутате със страна и с рамо, и блъскате всички болни с рогата си, докато не ги разпръснете надалеч; затова ще спася Моето стадо, и те няма вече да бъдат плячка; и ще съдя между овца и овца. И ще поставя един пастир над тях, и той ще ги пасе, именно Моя слуга Давид; той ще ги пасе, и той ще им бъде пастир. И Аз, Йехова, ще бъда техен Бог, и Моя слуга Давид княз между тях; Аз, Йехова, съм го изрекъл” – ст. 20-24.
В деня, когато делото на всеки ще бъде изявено, Господ ще съди между онези, които са истински, и онези, които са неистински; Той ще държи отговорни онези, които са имали нещо общо с отвръщането на Неговите от Него Самия, и ще спаси стадото, така че те вече да не бъдат плячка на враговете си. Това несъмнено се отнася до времето, когато остатъкът от Израел ще бъде събран обратно в земята на Палестина, когато ще погледнат към Този, Когото прободоха, и ще скърбят за Него „както скърби някой за единствения си син, и ще бъдат в горчивина за Него, както е в горчивина някой за първородния си“ (Захария 12:10). Тогава Господ ще постави един пастир над тях – Своя слуга Давид: тоест, по-великия Син на великия Давид, нашия Господ Исус Христос, единствения истински Пастир на Израел. Тогава наистина те ще знаят в действителност, че Йехова е техният Бог, и Принцът от Давидовия дом ще бъде признат за обещания Месия.
„И ще сключа с тях завет на мир, и ще направя злите зверове да изчезнат от земята; и те ще живеят безопасно в пустинята и ще спят в горите. И ще ги направя тях и местата около Моя хълм благословение; и ще направя дъжда да вали в своето време; ще има дъждове на благословение. И полското дърво ще дава плода си, и земята ще дава прираста си, и те ще бъдат в безопасност в земята си; и ще познаят, че Аз съм Йехова, когато счупя прътите на игото им и ги избавя от ръката на онези, които ги направиха роби. И те няма вече да бъдат плячка на народите, нито земните зверове ще ги поглъщат; но ще живеят безопасно и никой няма да ги плаши. И ще им издигна насаждение за слава, и те няма вече да бъдат измъчвани от глад в земята, нито да носят срама на народите повече. И ще познаят, че Аз, Йехова техният Бог, съм с тях, и че те, домът на Израел, са Мой народ, казва Господ Йехова. И вие, Моите овце, овцете на Моето пасище, сте хора, и Аз съм вашият Бог, казва Господ Йехова” – ст. 25-31.
В деня на възстановяването на Израел към Бога и към земята, Господ ще ги признае за Свой заветен народ, Той Сам ще стане техен Защитник, така че никакво зло да не ги докосне в бъдеще; зли зверове ще изчезнат от земята и те ще живеят сигурно дори в пустинята или гората; и Той ще нареди всичко необходимо за тяхното благополучие. Земята вече няма да страда от липса на влага: ранните и късните дъждове, както ни е казал друг пророк, ще бъдат дадени в своето време и ще има дъждове на благословение. Тези думи са докоснали много сърца и са говорили силно както за духовни, така и за временни милости, които Бог с удоволствие изпраща за освежаване на Своя доверяващ Му се народ. Ние пеем дори днес:
Ще има благодатни дъждове: Това е обещанието на любовта; Ще има освежаващи сезони, Изпратени от Спасителя отгоре.
Мислим по-специално за духовни благословения. В онзи идващ ден Бог ще дари благословение на Израел, както материално, така и духовно, което ще ги накара да се радват на Неговата доброта и да Го хвалят за Неговата милост. Всички благословения, които бяха обещани отдавна на онези, които спазваха Неговия закон, ще им бъдат дадени в онзи ден поради завета на благодатта. Яремът на враговете им ще бъде счупен от вратовете им и те ще бъдат избавени от ръката на езичниците, под чието робство са страдали толкова дълго. Няма вече да бъдат безмилостно преследвани от надменни и презрителни народи, но ще живеят сигурно в собствената си земя, без никой да ги плаши. Злините, които е трябвало да посрещат през вековете, няма вече да ги тревожат, и Йехова техният Бог ще бъде с тях и ще се радва над тях в онзи ден на Неговата сила.
Последният стих изяснява това напълно и обяснява изцяло притчата за Пастира и овцете. Йехова казва: „Вие, Моите овце, овцете на Моето пасище, сте хора, а Аз съм вашият Бог.“