Тази глава описва божествено послание от Езекиил срещу планина Сеир и земята на Едом, осъждайки ги за тяхната вечна враждебност и враждебни действия към Израел. Бог заявява, че Едом ще бъде превърнат във вечна пустош, градовете му ще бъдат опустошени, а народът му унищожен – пророчество, исторически изпълнено с изчезването на едомците. Присъдата е също така отговор на желанието на Едом да притежава земята на Израел и на тяхното ликуване над опустошението на Израел.
Под божествено ръководство Езекиил сега се обръща, за да предаде послание срещу планината Сеир и земята Едом. Планината Сеир е категорично идентифицирана с Едом в Битие 32:3. Тя беше наследство на онези, които произлизаха от Исав (Битие 36:8). Тъй като едомците бяха толкова тясно свързани с Израил, Бог забрани на Своя народ да вдига меч срещу тях (Второзаконие 23:7), когато бяха на път от Кадис-Варни към източната страна на Йордан. Беше им заповядано категорично да не се бият с децата на Исав, а да поискат разрешение да преминат през тяхната територия по главния път. Едомците отказаха това разрешение и така израилтяните бяха принудени да поемат по много по-дълъг маршрут, заобикаляйки земята Едом, за да постигнат целта си. Но докато израилтяните внимателно се стремяха да се подчинят на Божията заповед по отношение на своите братя, едомците, последните проявиха от самото начало съвсем различен дух към своите братя. Те не само се присъединяваха понякога към враговете на Израил, стремейки се да им нанесат опустошения, но дори и да стояха настрана и не участваха в граничните конфликти, които толкова често преобладаваха, те въпреки това се радваха на всяко поражение, което Израил претърпяваше, и се хвалеха с победите на своите врагове. Всичко това беше под Божието око и разпали сърцето Му до негодувание: затова пророците Исая, Еремия, Авдий и Езекиил произнесоха Божия съд над Едом и цялата земя Идумея, както беше известна по-късно.
След това се обръщаме да разгледаме настоящата глава, която произнася присъда над този надменен и идолопоклоннически народ.
„При това словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, обърни лицето си към планината Сеир и пророкувай против нея, и кажи й: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против тебе, планино Сеир, и ще простра ръката Си против тебе, и ще те направя пустош и ужас. Ще опустоша градовете ти, и ти ще бъдеш опустошена; и ще познаеш, че Аз съм Йехова. Понеже ти си имала вечна вражда и си предала израилтяните на силата на меча във времето на тяхното бедствие, във времето на беззаконието на края; затова, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, ще те приготвя за кръв, и кръв ще те преследва: понеже не си мразила кръв, затова кръв ще те преследва. Така ще направя планината Сеир ужас и пустош; и ще отсека от нея онзи, който минава, и онзи, който се връща. И ще напълня планините й с нейните убити: по твоите хълмове и по твоите долини и по всичките ти водни потоци ще паднат онези, които са убити с меч. Ще те направя вечна пустош, и градовете ти няма да бъдат населени; и ще познаете, че Аз съм Йехова“ – ст. 1-9.
Йехова беше против планина Сеир, земята, която Той беше дал на Исав, заради отношението, което нейният народ беше заел към Израел. Затова Той щеше да протегне ръката Си против земята и да я превърне в пустош и ужас. Градовете трябваше да бъдат опустошени и да станат напълно безлюдни – пророчество, което е буквално изпълнено. Както забелязахме, Едом беше постоянен враг на децата на Израел; не само те самите бяха вдигнали меч срещу своите кръвни братя, но и се бяха присъединили към други в опит да предотвратят бягството им, когато бяха нападнати от жестоки врагове. В отмъстително съждение, планините, хълмовете и долините на земята на Едом трябваше да бъдат изпълнени с убитите ѝ от меч. Техните градове, от които Петра и Теман бяха главните, трябваше да бъдат опустошени завинаги и оставени необитаеми, за да може Йехова да бъде проявен като Този, чието слово не може да бъде отклонено. Студентите по история знаят колко точно е изпълнено това пророчество.
Няколко века след като Езекиил изрече тези думи, Едом продължи да бъде подчинена страна, доминирана първо от Вавилон, след това от Мидо-Персия, а по-късно, през 126 г. пр.н.е., беше завладян от Йоан Хиркан от семейството на Макавеите. Той принуди идумеите, които останаха живи, да станат юдеи. Когато Йерусалим беше разрушен от римляните и юдеите бяха разпръснати по целия свят, остатъкът от Едом напълно изчезна. Днес е невъзможно да се намери човек, чийто едомски произход може да бъде идентифициран; но техните градове остават, както е предсказано от Авадия (ст. 18) и Еремия (49:13). Човек може да се разхожда по улиците на тези пусти едомски градове, особено Петра, и да влезе в къщите, където стенописите по стените са толкова ярки, сякаш са рисувани вчера, но няма жители. Божието слово се е изпълнило дословно. С течение на времето, когато Господ Исус се завърне да царува като Цар и Израел бъде възстановен при Него, тяхната земя ще включва и тази на Едом, но самите едомци никога повече няма да се появят в историята.
„Понеже си казал: Тези два народа и тези две страни ще бъдат мои, и ние ще ги притежаваме; при все че Йехова беше там: затова, както съм жив, казва Господ Йехова, Аз ще постъпя според гнева ти и според завистта ти, която си показал от омразата си против тях; и ще се изявя между тях, когато те съдя. И ти ще знаеш, че Аз, Йехова, съм чул всичките ти хули, които си говорил против планините на Израел, казвайки: Те са опустошени, дадени са ни да ги погълнем. И вие сте се възвеличили против Мене с устата си, и сте умножили думите си против Мене: Аз съм го чул. Така казва Господ Йехова: Когато цялата земя се радва, Аз ще те опустоша. Както ти се радваше над наследството на Израилевия дом, защото беше опустошено, така ще постъпя и Аз с тебе: ти ще бъдеш опустошен, о, планино Сеир, и целият Едом, дори целият; и те ще знаят, че Аз съм Йехова” – ст. 10-15.
Очевидно е, че когато Едом видя тежкото положение, в което беше изпаднал Израел, те сметнаха това за своя възможност да се опитат да завладеят земята на Палестина и по този начин да обединят двете нации; и в известен смисъл, точно това се случи временно, въпреки че, както видяхме, Израел беше този, който завладя Едом, но едомит беше този, който царуваше над двете нации. Заради този дух на завист и омраза, Йехова щеше да се разкрие на Едом. Те се бяха отдалечили от Него и бяха изпаднали в най-долното идолопоклонство. Той щеше да ги съди за тяхната нечестивост и да ги накаже за греха им; така те щяха да знаят, че Йехова е говорил и че е чул всичките им хули срещу планините на Израел. Едом се радваше да види Израел превърнат в пустош и заяви, че им е даден, за да го погълнат. Те се бяха възвеличили срещу Господа, говорейки така срещу юдеите. Ухото Му беше чуло техните хвалби и сърцето Му беше развълнувано заради Неговия народ. Той заяви, че когато най-накрая цялата земя се зарадва: тоест, когато Божието царство бъде установено със сила, Едом ще остане пуст. Както те се радваха над наследството на дома на Израел, когато то стана пусто, така Бог ще ги накаже за техните беззакония и ще има още едно опустошение – опустошение, от което те никога няма да се възстановят.
Има със сигурност сериозен урок за всички, които са виновни за това, което общоприето се нарича антисемитизъм, докато размишляваме върху това тържествено пророчество. Въпреки всичките си грехове и грешки, народът на Израел е възлюбен заради бащите, и Бог забелязва всяка ръка, вдигната в опозиция срещу тях, и всеки глас, който се издига в присмех или поругание срещу народа, който Той призова да бъде Негово особено съкровище. Техните провали не оправдават нашето присъединяване към който и да е народ в подпомагането за влошаване на условията за тях. По-скоро трябва да се стремим да направим каквото можем, за да облекчим тяхната скръб и да помогнем да ги доведем до спасително познание за нашия Господ Исус Христос. В противен случай можем да бъдем сигурни, че Този, Който съди Едом заради отношението му към Израел, няма да пренебрегне подобно поведение от страна на езичниците днес, дори и да са изповядващи се християни.
Тези файлове са обществено достояние.
Текст, предоставен от BibleSupport.com. Използвано с разрешение.
Х. А. Айрънсайд. „Коментар върху Езекиил 35“. Бележките на Айрънсайд върху избрани книги. https://www.studylight.org/commentaries/eng/isn/ezekiel-35.html. 1914.