Глава 5 се обръща към отстъпилия Божи народ, включително свещеници, народа и царския дом, предупреждавайки ги за предстоящ съд поради тяхното упорито беззаконие и гордост. Въпреки опитите им да Го търсят, Бог ще се оттегли от тях като следствие от отказа им да се покаят и да признаят прегрешенията си. Това божествено оттегляне е предназначено да ги доведе до духовно опустошение, подтиквайки ги да Го търсят усърдно в своето страдание за евентуално възстановяване.
Бележки на Айрънсайд
Тази глава е изпълнена с изследващо служение за съвестите на Божия народ през всички времена, което ние от настоящите широкомислещи времена ще е добре да вземем присърце. Тя може да е част от едно цялостно изложение, на което предишната глава е въведението, а останалата част от книгата – продължението; или различните части може да са били написани по различно време, както пророкът е бил воден от Бога да ги напише. И в двата случая моралната стойност е същата, а целта е една през цялото време, а именно – да върне отстъпилия народ в Божието присъствие, за да бъдат възстановени духом и да вкусят сладостта на другарството и общението с Вечния.
Свещеници, хора и царският дом, всички еднакво са адресирани в стих 1 и им е казано, че съдът е насочен към тях. Той все още не беше дошъл; но беше като ангел на гнева с изваден меч, насочен към тях, и нищо друго освен покаяние не можеше да накара този меч да бъде прибран в ножницата.
Напразно бяха изобличавани от Него, пред чиито очи всичко е голо и открито. Тяхното беззаконие беше винаги пред Него; но макар че Той толкова дълго търсеше тяхното възстановяване, те упорито отказваха да „нагласят делата си, за да се обърнат към своя Бог.“ Злобен демон, „духът на блудството“, изглежда, ги беше обладал и те не познаваха Господа (ст. 1-4).
Нито пък това беше най-лошото. Въпреки окаяното си състояние, те бяха надути с надменност. „Гордостта на Израел свидетелства срещу него.“ Поради това те трябваше да бъдат унизени. „Затова Израел и Ефрем ще паднат в беззаконието си; Юда също ще падне с тях“ (ст. 5). Не научавайки се от греха на сестра си, Юда беше последвала същия път и тя също трябваше да бъде изгонена от земята под Божия съд.
Присъдата на Ло-Амми, спомената в първа глава, не може да бъде отменена. Дори и да изглежда, че има желание за Бога, те няма да Го намерят; защото бяха намразили знанието и бяха презрели всички Негови изобличения.
Когато хората отказват светлината, светлината се оттегля и те биват предадени на съдебна тъмнина. И така, тук четем:
„Те ще отидат с техните стада и с техните черди [за жертвоприношение], за да търсят Господа; но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях“ (ст. 6).
Така да се изпълни словото, изречено чрез Моисей дълги години преди това:
„Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им: защото са много извратено поколение, деца, в които няма вяра“ (Второзаконие 32:20).
Вижте, Бог нямаше да ги забрави, нито пък щяха да бъдат окончателно изхвърлени от Неговото присъствие; но Той щеше да се оттегли от тях, оставяйки ги на духовен глад и запустение, докато не осъзнаят истинското си състояние и не го признаят пред Него.
В настоящото домостроителство на благодатта не сме без примери за подобно постъпване. Така постъпи Господ в случая с Гадаринците. Като ги намери, че са решени да вървят по своя си път, Той ги остави за известно време, но беше посрещнат от тях при завръщането Си. И наистина, този инцидент ни изобразява Неговото отхвърляне, когато дойде за първи път, но също така сочи към деня, когато Той ще се върне в слава, и ще бъде посрещнат с вика: „Благословен е Този, Който идва в името на Йехова!“ Всичко това е в пълно съгласие с пророчеството на Осия.
Докато не настъпи покаяние, Той няма да се прояви публично в тяхна полза. Те може да продължават в гордостта си, да раждат странни деца и да се хвалят с напредък и разширение, но всичко е кухо и празно, защото Съдията е на вратата (ст. 7).
От ст. 8 до 14 пророкът сякаш вижда нашественическата армия пред очите си. „Денят на порицанието“ наближава Израел. Напразно те надуват тръбата и се опитват да се защитят. Напразно те се опитват да сключат съюз с Асирия. Това е все едно да се облегнеш на счупена тръстика. Бог е станал като враг и Той е Този, с Когото имат работа. И за Ефрем, и за Юда Той ще бъде като унищожаващ лъв, от чиято сила никой няма да ги избави.
Но, да се отбележи, във всичко това Той търси тяхната благословия все още. Затова Той казва:
„Ще отида и ще се върна на Мястото Си, докато не признаят прегрешението си и не потърсят лицето Ми: в скръбта си ще Ме търсят усърдно“ (ст. 15).
Колко ясно се разпознава тук Духът на Христос да говори чрез пророка. Същите условия преобладаваха, когато Господ Исус се представи, каквито бяха характерни за дните на Осия. Вярно е, идолопоклонството беше премахнато; но гордост, надменност и своеволие изобилстваха отвсякъде. Следователно, "Той дойде при Своите Си, но Своите Му не Го приеха." Затова Той трябваше да каже: "Ще отида и ще се върна на Мястото Си." Ако те нямаха място за Него тук, Отец имаше място за Него на Своя трон. Така Той остави дома им пуст и се възнесе нависоко, където чака, докато те признаят прегрешението си. Голямата скръб – времето на Якововата скръб – ще доведе до това, че остатък ще търси лицето Му със съкрушено сърце. Тогава Той вече няма да се крие, но ще се яви като техен Избавител в проявена слава.