Глава 31: Глава 31 Горко на онези, които разчитат на Египет; Обещано избавление

ТЪЛКУВАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ

ПРОРОКЪТ ИСАЯ

От

Хари А. Айрънсайд, Доктор по литература

Авторско право @ 1952

редактирано за 3BSB от Баптист Вярващ в Библията в духа на колпортажното служение от преди век

Исая Глава Тридесет и Първа

УКОР С ОБЕЩАНИЕ ЗА БЪДЕЩО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

Стихове 1-9

ИЗГЛЕЖДА очевидно, че посланието от предишната глава е направило малко или никакво впечатление на царя и благородниците на Юда. Затова Господ отново изпрати Своя слуга, Исая, за да ги предупреди срещу глупостта да продължават да търсят помощ от Египет, и така имаме петото "горко", което е практически същото по характер като четвъртото, вече разгледано.

Горко на онези, които слизат в Египет за помощ; и се осланят на коне, и уповават на колесници, защото са много; и на конници, защото са много силни; но не поглеждат към Светия Израилев, нито търсят Господа! Но и Той е мъдър, и ще донесе зло, и няма да оттегли думите Си: но ще се издигне против дома на злосторниците и против помощта на онези, които вършат беззаконие.(стихове 1, 2).

С остро порицание Господ укорява онези, които във време на национална опасност се обръщат към Египет за помощ, вместо да погледнат към Него, Който отдавна ги беше извел триумфално от Египет и им беше дал Своя свят завет, обещавайки благословение и избавление, докато ходеха в послушание на Неговото Слово. Това те не успяха да направят и така, когато възникнаха извънредни ситуации, те потърсиха помощ от онази сила, която преди това ги беше поробила и която, както знаем, ни говори типично за света, от който Христос ни избави, като даде Себе Си за нас на Кръста. За един християнин днес да се върне към този свят, вместо да разчита на живия Бог, означава да опозори името на Този, Който така ни е изкупил за Себе Си. Той е обещал никога да не изоставя душата, която Му се доверява, но всички знаем колко лесно е да забравим това, когато възникнат трудности, които изглежда ни излагат на опасност, и така в отчаянието си търсим помощ там, където не може да бъде намерена, вместо да се обърнем директно към Него, Който е казал,

Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя..

Независимо дали Той говори с благодат или със съд, Той никога няма да се отметне от думата Си, но ние трудно вярваме в това, често си въобразявайки в нашето безумие, че Той ще бъде по-добър от думата Си, или страхувайки се, че Той може да не изпълни обещанията Си за благословение. Неговата вярност пребъдва, независимо дали вярваме или не.

Сега египтяните са хора, а не Бог; и конете им са плът, а не дух. Когато Господ протегне ръката Си, и този, който помага, ще падне, и този, на когото се помага, ще падне, и всички те ще паднат заедно.(стих 3).

Казано ни е на друго място,

Духът е, който оживява; плътта нищо не ползва.

За Израел Египет изглеждаше да говори за голяма сила и мощ, която, ако действаше от тяхно име, би посрещнала съпротивата на асириеца и ефективно би предотвратила завземането на Йерусалим и земята на Юда от него. Но надеждите им бяха напразни, защото само в БОГ можеше да се намери истинска сила, а египтяните не Го познаваха, нито пък БОГ ги признаваше за Свои преки агенти по това време. За народа на Юда да се уповава на Египет означаваше да направи грешката да предположи, че плътската ръка може да спаси. Постъпвайки така, те пренебрегнаха ръката на Господа, която беше могъща в сила. Египетската конница можеше да изглежда храбра, но конете им бяха плът, а не дух, следователно не можеше да се разчита на тях в деня на битката.

Защото така ми е говорил Господ: Както лъв и млад лъв реват над плячката си, когато множество овчари се съберат против него, той няма да се уплаши от гласа им, нито ще се унижи от шума им: така ще слезе Господ на Силите да воюва за планина Сион и за хълма й. Както птици летят, така Господ на Силите ще защити Йерусалим; защитавайки го, Той ще го избави; и преминавайки, Той ще го запази.(стихове 4, 5).

Докато асирийските армии изглеждаха почти неуязвими и следователно помощта на Египет изглеждаше необходима, Самият Господ все още имаше Своя народ предвид и скоро щеше да демонстрира Своето всемогъщество в унищожението на могъщата войска, която се изправи срещу Йерусалим. Несъмнено пророчеството се отнасяше пряко до това, за което четем по-късно, когато армията на Сенахирим беше унищожена за една нощ, и то не с оръжия за война, а с диханието на Господа. По-голямо изпълнение ще се случи в бъдеще, когато БОГ ще се издигне, за да унищожи всички, които се изправят срещу Йерусалим в последните дни.

Войските на всички народи, както знаем, ще се съберат срещу онзи обречен град, но когато изглежда, че всяка надежда е изгубена, Господ ще се издигне в Своята мощ и ще излезе да се бие срещу тях, както когато се е бил в деня на битката. Когато Той се яви от небето в пламтящ огън, отмъщавайки на онези, които не познават БОГ, враговете на Израел ще се стопят пред Неговото присъствие, а техните водачи ще бъдат съдени с бърза присъда.

Предвид това, Господ отново призовава Своя народ да се обърне към Него в покаяние, признавайки греховете си и да отхвърли всичките си изваяни образи и да се отвърне от всички идолопоклоннически практики.

Обърнете се към Него, от Когото синовете на Израел дълбоко са отстъпили. Защото в онзи ден всеки човек ще отхвърли своите сребърни идоли и своите златни идоли, които вашите собствени ръце са ви направили за грях. Тогава асириецът ще падне от меч, не на юнак; и меч, не на презрян човек, ще го погълне; но той ще избяга от меча, и младежите му ще бъдат разбити. И той ще премине към своята крепост от страх, и князете му ще се уплашат от знамето, казва Господ, чийто огън е в Сион, и чиято пещ е в Йерусалим.(стихове 6-9).

Когато Юда така се обърне към Господа и върши дела, достойни за покаяние, като очисти земята от всичките си зли практики, САМ БОГ ще действа от тяхно име, и врагът, чиято сила

от които се страхуваха, ще им станат покорни, признавайки ги за избраниците на Господа.

Вместо да ги мразят или презират и да търсят тяхната гибел, езическите сили ще ги признаят за облагодетелствани от Господа и ще търсят тяхното благоволение, както свидетелстват много други писания.