Глава 3 описва подробно необратимата гибел на Ниневия, като очертава обвинението на Йехова срещу града заради неговата кръвожадност, лъжи, грабежи, нечистота и магьосничество. Поради повсеместната си нечестивост и липса на праведност, Ниневия е обречена на пълно унищожение, превръщайки се в предупреждение за другите народи. Главата подчертава, че разрушението на Ниневия ще бъде абсолютно, без изцеление за тежката ѝ рана, служейки като свидетелство за божествената присъда срещу упоритата корупция и насилие.
Отвъд изцелението
Четяхме за гибелта на Ниневия. Последната глава продължава темата и ни казва, че гибелта е невъзвратима. Но тя прави повече. Първите ѝ четири стиха ни дават ужасното обвинение на Йехова и ни показват защо безпощадна присъда трябваше да падне върху нея.
Град на кръв, пълен с лъжи и грабежи!
Такова е божественото описание. Цялата му слава беше опетнена от беззаконието на народа му (ст. 1). В жестока война и кървава сеч се наслаждаваха неговите надменни жители. Гледката на армии, които се втурват една срещу друга в битка, беше тяхна радост. (Ниневия изглежда е била вродено пропита с духа на своя основател, Нимрод, кушитът, „силен ловец пред Господа“ (Битие 10:8, Битие 10:9), наслаждавайки се на безразсъдното преследване на народи за плячка.-[Ред.) Затова други трябваше да ликуват над тях, когато падаха под властта на своите победоносни врагове (ст. 2, 3). Нечистотата изобилстваше; мръсотията на плътта и духа, проституцията и магьосничеството се практикуваха открито и бяха свързани с поклонението на техните демонични богове (ст. 4). Затова лицето на Йехова беше против тях и Той беше решил да ги направи зрелище и предупреждение за всички, които щяха да следват техните пагубни пътища (ст. 5, 6).
Малко преди това техният велик цар, Саргон, се смята, че е разрушил Но-Амон (наречен в Синодалния превод „многолюдно Но“) и е отвел народа ѝ в плен. Но Ниневия беше също толкова виновна и сама трябваше да стане плячка. В онзи ден околните народи щяха да я подиграват, викайки: „Ниневия е опустошена: кой ще я оплаче?“ Нейният път я беше оставил без приятели и сама в деня на Господния гняв. Властна и отмъстителна, тя търсеше само собственото си възвеличаване и по никакъв начин благосъстоянието на подчинените градове и провинции. Затова тя трябваше да научи, че „правдата [само] възвишава народ, а грехът е позор за племената“ (Притчи 14:34). Никаква човешка власт не може дълго да съществува, която упорито практикува и насърчава корупция и насилие. Всевишният управлява в царствата на хората, независимо дали Го признават, или не; и Той сваля един народ и въздига друг по Свое удоволствие, като взема предвид всичките им пътища (ст. 7-10).
Единадесетият стих изглежда отново се отнася до последната пиянска оргия, на която, както ни разказва историята, целият град се е отдал в нощта на ужасяващото си падение.
Неспособни по никакъв начин да се противопоставят на нахлуващите орди, самите твърдини изляха своите пияни множества за унищожение като смокиново дърво, което хвърля първите си узрели смокини в устата на ядящия, когато е разтърсено (ст. 12, 13). Така нейната гибел беше пълна в деня, когато огънят погълна нейните дворци (ст. 14, 15).
Изпоядена, както зелените листа биват унищожавани от скакалците, така и великолепието на Ниневия трябваше да свърши. И ако някой би приложил образа на скакалците към самите асирийци, те бяха станали като рояк насекоми, вцепенен от студ, неспособни да преследват плячката си, и които, когато бъдат стоплени от слънчевите лъчи, отлитат, „и мястото им не се знае къде са“ (ст. 16, 17).
Така трябваше да загине Саракус, внук на известния Есар-хадон, последният цар на Асирия, заедно с всичките си благородници и своя народ; защото Богът, Когото той не познаваше, нито се интересуваше да познае, беше тържествено заявил,
„Няма изцеление за твоята рана; твоята язва е тежка: всички, които чуят вестта (или, доклада) за това, ще ръкопляскат над теб: защото върху кого не е минавала постоянно твоята нечестивост?“ (стихове 18, 19).
Ниневия е паднала, за да не се издигне никога повече. Нейните силни мъже са изчезнали от сцената, заедно с цялата си вина и грехове, никога повече да не бъдат броени сред живите до онзи ден.
Когато слънцето е старо, и звездите са студени,И страниците на книгата на съда се разгръщат.
Но в кризата на последните дни една свирепа и нечестива сила ще завземе земята, някога доминирана от Хузаб на Тигър (гл. 2:7), която ще притежава чертите и горчивата омраза към Бога и Неговия народ, някога характерни за Асирия, и, явявайки се в духа и силата на Асур, ще бъде категорично наречена „Асириецът“ или „царят на севера“, чиято окончателна гибел е предсказана в пророчеството на Наум за падането на древна Ниневия.
Така тази книга има за нас двойна стойност; като ни дава да разберем колко напълно вдъхновеното пророчество се е изпълнило в миналото, и по този начин уверявайки сърцата ни относно буквалното изпълнение на всичко, което Бог е накарал да бъде изречено чрез Неговите божествено вдъхновени пророци. Нека ни бъде дадено да „изядем книгата“, докато цялото ни същество бъде проникнато от нейната истина, така че да ходим като странници и пришълци през свят, над който Всевишният е написал ужасната дума ТЕКЕЛ! (Даниил 5:27).
Дори съм познавал пророчески лектори да се изказват красноречиво за „Храбри мъже са в алено;“ прилагайки стиха към войниците с червени фланелки на Армията на спасението.