Познание на Светия

Истинската религия изправя земята пред небето и пренася вечността във времето. Вестителят на Христос, макар и да говори от Бога, трябва също така, както са казвали квакерите, „да говори според състоянието“ на своите слушатели; в противен случай ще говори на език, познат само на него самия. Неговото послание трябва да бъде не само извън времето, но и навременно. Той трябва да говори на своето собствено поколение. Посланието на тази книга не произлиза от тези времена, но е подходящо за тях. То е предизвикано от състояние, което съществува в Църквата от няколко години и непрекъснато се влошава. Имам предвид загубата на понятието за величие от популярното религиозно съзнание. Църквата е изоставила някогашната си възвишена представа за Бога и я е заменила с такава, толкова низка, толкова недостойна, че е напълно неподходяща за мислещи, покланящи се хора. Това тя е направила не преднамерено, а малко по малко и без да знае; и самото ѝ неведение прави положението ѝ още по-трагично. Ниският възглед за Бога, поддържан почти универсално сред християните, е причина за стотици по-малки злини навсякъде сред нас. Цяла нова философия на християнския живот е резултат от тази една основна грешка в нашето религиозно мислене. С нашата загуба на чувството за величие дойде и по-нататъшната загуба на религиозно благоговение и съзнание за божественото Присъствие. Загубили сме духа си на поклонение и способността си да се оттегляме вътрешно, за да срещнем Бога в благоговейно мълчание. Модерното християнство просто не произвежда онзи вид християнин, който може да оцени или преживее живота в Духа. Думите: „Бъдете спокойни и знайте, че Аз съм Бог“, не означават почти нищо за самоуверения, забързан поклонник в този среден период на двадесети век.

Тази загуба на концепцията за величие е настъпила точно когато силите на религията постигат драматични успехи и църквите са по-проспериращи от когато и да било през последните няколкостотин години. Но тревожното е, че нашите успехи са предимно външни, а загубите ни изцяло вътрешни; и тъй като качеството на нашата религия се влияе от вътрешни условия, може би нашите предполагаеми успехи са само загуби, разпространени върху по-широко поле. Единственият начин да възстановим духовните си загуби е да се върнем към причината за тях и да направим такива корекции, каквито истината налага. Намаляването на познанието за святото е довело до нашите проблеми. Преоткриването на Божието величие ще допринесе много за тяхното излекуване. Невъзможно е да поддържаме моралните си практики здрави и вътрешните си нагласи правилни, докато представата ни за Бога е погрешна или неадекватна. Ако искаме да върнем духовната сила в живота си, трябва да започнем да мислим за Бога по-близо до това, което Той е. Като мой скромен принос за по-добро разбиране на Величието в небесата, предлагам това благоговейно изследване на Божиите атрибути. Ако днешните християни четяха произведения като тези на Августин или Анселм, книга като тази нямаше да има причина да съществува. Но такива просветени учители са известни на съвременните християни само по име. Издателите прилежно преиздават техните книги и в определено време те се появяват по рафтовете на нашите кабинети. Но целият проблем е точно там: те остават по рафтовете. Настоящото религиозно настроение прави четенето им практически невъзможно дори за образовани християни. Очевидно не много християни ще се ровят из стотици страници тежко религиозно съдържание, изискващо продължителна концентрация. Такива книги напомнят на твърде много хора за светските класики, които са били принудени да четат, докато са били в училище, и те се отвръщат от тях с чувство на обезсърчение. Поради тази причина едно такова усилие може да не е без някакъв благотворен ефект. Тъй като тази книга не е нито езотерична, нито техническа, и тъй като е написана на езика на поклонението без претенции за елегантен литературен стил, може би някои хора ще бъдат привлечени да я прочетат. Въпреки че вярвам, че тук няма да се намери нищо противно на здравата християнска теология, аз все пак пиша не за професионални теолози, а за обикновени хора, чиито сърца ги подтикват да търсят Самия Бог. Надявам се, че тази малка книга може донякъде да допринесе за насърчаването на личната сърдечна религия сред нас; и ако няколко души, четейки я, бъдат насърчени да започнат практиката на благоговейно размишление върху Божието същество, това ще възнагради повече от достатъчно труда, необходим за нейното създаване.