Целта на изпитанията
И не само това, но се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – опитност, а опитността – надежда. Римляни 5:3–4 Римляни 5:3-4 · JND
Алфред Бутер
Аудио
Опитност! Това е доста популярна дума в наши дни в света на компютрите, автомобилите, спорта и други неща. При Бога тя вече е съществувала отдавна. Като част от Божието училище, опитността може да бъде перифразирана като способността да преминеш процес на изпитване, с цел да издържиш изпита – и, бих добавил, да излезеш от него по-силен от преди. Тази специфична дума „опитност“ се среща седем пъти в Новия Завет. Въпреки че е превеждана по различни начини, тя показва опита на някой, който е преминал изпитание, или който преминава през него. Яков 1:3 използва тясно свързана дума, която се среща само там и в 1 Петър 1:7, като акт или средство за изпитване, изпитание или доказване.
В крайна сметка тези изпитания водят до духовен растеж, като по този начин укрепват вярващия, водят го към духовна зрялост, което води до много практичния резултат да се доверим на Господа, Който е казал: „Без Мене не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5).
Това е субективната страна на надеждата, описана в Римляни 5:4, като резултат от преминаването през определени изпитания, докато надеждата в стих 2 е по-обективна, нещо, което знаем през цялото време и което не може да се промени. Тези изпитания са дадени от Господа, за да накарат вярващите да растат духовно, за да станат зрели в Христос. Целта на духовната зрялост за всички вярващи е била специална тежест в служението на Павел (Кол. 1:28), както и в това на Петър (2 Пет. 3:18) и Йоан (1 Йоан 2:13). Тя е описана и в други пасажи от Писанието. Господ допуска трудни обстоятелства – трудна ситуация, или може би дори приятни неща – като различни средства или форми на изпитване, за да ни накара да преминем тези изпитания и да ни направи по-силни.
