Скрупули на съвестта (2) – (Празнични) дни
Един човек цени един ден повече от друг, а друг цени всеки ден еднакво. Нека всеки бъде напълно убеден в собствения си ум. Който спазва деня, спазва го за Господа; и който не го спазва… за Господа не го спазва… защо съдиш… Или защо презираш брат си? Защото всички ще застанем пред съдийския престол на Христос. Римляни 14:5–6, 10 Римляни 14:5-6; 10 · NKJV
Юджийн П. Ведър, младши
Аудио
Бог беше казал на Своя земен народ Израел да спазва специални празнични дни, като им казваше как, кога и с какви жертви трябва да се празнуват. Докато някои еврейски християни продължаваха да празнуват тези празници и все още го правят до днес, Бог вече не им заповядва да го правят. Светият Дух също така много ясно заяви на срещите в Йерусалим в Деяния 15, че обрязването и Законът абсолютно не трябва да се налагат на езическите вярващи.
Езичниците от много народи, всеки със свой собствен бог или богове, също са провеждали празници в чест на своите многобройни идоли. Божието Слово ни казва: „Това, което езичниците жертват, те го жертват на демони, а не на Бога, и аз не искам вие да имате общение с демони“ (1 Кор. 10:20). Идолопоклонническите езически празници очевидно не са били еквивалентни на празниците, които Бог беше заповядал на Своя земен народ Израел да празнува в Негова чест. Единственият празник, който Господ е поискал Своите да празнуват в Негова чест, е преломяването на хляба.
Ранните християни са отбелязвали смъртта и възкресението на Господ, а не Неговото раждане, чиято дата е била неизвестна. Християнството е легализирано в Римската империя през 313 г. сл. Хр. Празнуването на рождението на Христос на 25 декември е официализирано от папа Юлий I около 350 г. сл. Хр. То е заменило езическия фестивал Сатурналии, който преди това се е провеждал по това време. Въпреки това, не трябва да съдим нашите братя, които действат според своите убеждения пред Господа, дори когато нашите убеждения са различни. Нека се стремим към неща, които допринасят за мир и назидание!
