Нашият Господ Исус събира в този един стих група от най-нежните земни взаимоотношения. Но човешката привързаност далеч не достига дълбочината и интензивността на Неговата любов. Самотни ли сте и опустошени? Раздялата ли е прекъснала земните връзки и е разкъсала най-близките ви връзки на земна привързаност? Нашият Господ Исус е Този, чието присъствие и общение могат да компенсират всички загуби и да запълнят всяка празнота. Ако сте осиротели, без приятели или без утеха тук, помнете, че има Един на трона, чиято любов е дълбока като неизмеримия океан и безгранична като вечността!
Кой може да претендира за блаженството, за което се говори в тази чудна образност? Никаква външна изповед няма да го купи – никакъв ритуал, никаква наредба, никаква църковна позиция! То принадлежи на онези, които вършат волята на Отца на небесата (Мат. 7:21). То принадлежи на човека, който отразява ума на Исус, който е воден от Духа, който приема Божието Слово като регулатор на ежедневния си живот и си поставя за цел да стане смирен, христоподобен, насочен към небето християнин. Такива могат да претендират за това чудно обещание за любов като свое собствено!
Ако е достоен обект на амбиция да бъдеш обичан от добрите и великите тук на земята, тогава каква трябва да бъде стойността на окото на любовта, което ни гледа от трона на небесата! Не бледнее ли любовта на брат, сестра или родител в сравнение? Само помислете! Той ни гледа нас, „бедните червеи“, и ни нарича Свой брат, сестра, майка – Той не се срамува да ни нарича „братя“ (Мат. 12:48–50; Евр. 2:11). Познали ли сме и повярвали ли сме „любовта, която Бог има към нас“ (1 Йоан 4:16)? Колко беден е бил нашият отговор на тази любов!
