Валаам е един от най-странните герои, записани в целия обем на Писанията. Той е пример за двусмислен грешник. Този стих показва по съществен начин противоречивия характер на Валаам. В неговата история го намираме в опозиция на Бога, под окултна сила, покварен от любовта към финансова печалба; от друга страна, има привидно уважение и почит към Бога. И освен това, неговите пророчески изказвания са едни от най-възвишените, намерени в цялата Библия.
Същият човек, който каза: „Нека умра смъртта на праведните, и нека краят ми бъде като неговия!“, също даде нечестив съвет на Валак да препъне Божия народ (Числа 23:10; 25:1). Наистина странен характер! Но всички сме срещали такива хора. Те изглеждат вярващи, мислим, че може да имат вяра, но след това в други моменти сме в сериозно съмнение – просто не можем да го определим. Един проповедник на име Ралф Ерскин веднъж писа за този тип: „Към добро и зло еднакво склонен, и дявол, и светец.“ Въпреки това, Валаам не беше светец, въпреки външния вид понякога. Валаам е картина на една от трите черти на отстъпничеството, видени в последните дни: пътят на Каин, заблудата на Валаам и бунтът на Корей (Юда 11).
Господ Исус каза: „Никой не може да служи на двама господари; защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще бъде верен на единия и ще презира другия“ (Мат. 6:24). Валаам е човек, който се е опитал да служи на двама господари, но в крайна сметка е имал само един господар: той „обичаше заплатата на неправедността“ (2 Пет. 2:15). Истинското покаяние е повече от просто казване: „Съгреших.“ Нека се пазим от „заблудата на Валаам.“ Нека бъдем искрени в дела и дух към нашия единствен Господ и Учител.
