Тинята и дълбоките води

Колко малко навлизаме или разбираме дълбините на агонията на Господ Исус, когато Той беше принесен в жертва за грях на кръста на Голгота. В Новия Завет не намираме такива изрази на агония по време на Неговото разпятие, каквито намираме тук в Псалм 69. Ние сме изключително задължени на Стария Завет, който предоставя някои погледи към скръбта и мъката, които дълбоко притискаха душата Му, докато Той беше подложен не само на горчивите и жестоки преследвания от хора, но и на Божия непрестанен съд заради нашите грехове. Викайки към Бога сред Своите страдания, Той моли да бъде избавен от тинята – тинята на нашите грехове, за които Той умря. Той също моли да бъде избавен от онези, които Го мразят, и от дълбоките води. Със сигурност Той е чувствал порочната жестокост на Своите врагове, които Го преследваха точно по времето, когато Бог Го съдеше за нашите грехове. Именно този Божи съд донесе „дълбоките води“. Четем, че Той „принесе молитви и молби със силен вик и сълзи“ (Евр. 5:7) и беше чут. Неговата жертва беше напълно приета. Бог Го чу и Го избави, възкресявайки Го от мъртвите и поставяйки Го от Своята дясна ръка в слава. Тинята на нашите грехове никога повече не може да Го докосне, защото Той напълно изкупи всички наши грехове. Онези, които Го мразят, бяха напълно победени и никога повече не могат да имат власт над Него. А какво да кажем за дълбочината на тези води? Въпреки че някога Той потъна в тях, понасяйки агонията на мъчителния Божи съд, това никога не може да се повтори. Господ Исус напълно изчерпа праведния Божи съд и е възнаграден за вечността със слава, безкрайно по-висока от която и да е друга, която някой би могъл да има.