Въпрос ли е за нашата вина? Тя е заличена от кръвта на изкуплението. Въпрос ли е за нашите ежедневни недостатъци? Имаме Застъпник пред Отца: велик Първосвещеник пред Бога. „Ако някой съгреши.“ Той не казва: „Ако някой се покае.“ Без съмнение, има и трябва да има покаяние и самоосъждане. Но как се произвеждат те? Откъде произлизат? Ето го: „Имаме Застъпник пред Отца.“ Неговото всепобеждаващо застъпничество осигурява на съгрешилия благодатта на покаяние, самоосъждане и изповед.
От изключително голямо значение е за християнския читател да бъде напълно наясно с тази велика основна истина за застъпничеството, или свещенството, на Христос. Понякога погрешно мислим, че когато се провалим, трябва да направим нещо от наша страна, за да оправим нещата между душите си и Бога. Забравяме, че преди дори да сме осъзнали провала, преди съвестта ни наистина да осъзнае факта, нашият благословен Застъпник вече е бил при Отца по този въпрос; и на Неговото застъпничество дължим благодатта на покаяние, изповед и възстановяване. „Ако някой съгреши, ние имаме“ – какво? Кръвта, към която да се върнем? Не; отбележете внимателно какво заявява Светият Дух: „Имаме Застъпник пред Отца, Исус Христос Праведния.“ Защо казва „Праведния“? Защо не милостивия, милосърдния, състрадателния? Не е ли Той всичко това? Със сигурност; но нито едно от тези качества не би било на място тук, доколкото блаженият апостол ни представя утешителната истина, че във всички наши грешки, нашите грехове и нашите провали, ние имаме „праведен“ представител винаги пред праведния Бог, светия Отец, така че нашите дела никога не могат да пропаднат. „Той винаги живее, за да ходатайства“ за нас; и тъй като Той винаги живее, „Той е способен да спасява докрай“, чак до самия край.
