Пътят на кръста

Поглед нагоре– април 2025 —Списание Благодат и Истина

Пътят на Кръста

Когато съзерцаваме страданиятана Господ Иисус Христос, ние се покланяме в дълбоко обожание за такава любов и преданост. На онзи ужасен кръст, Той, в съвършено послушание към Отца, положи живота Си, за да придобие Своята невяста, Църквата.

Господ беше прекарал предишната вечер с учениците Си в горницата, но дойде времето, когато Той и Единадесетте трябваше да я напуснат. Те слязоха по хълм и пресякоха потока Кедрон (виж Йоан 18:1). Цар Давид беше пресякъл същия този поток много години по-рано (2 Царе 15:23). По онова време Авесалом, любимият син на Давид, беше въстанал и като следствие накара баща си да бяга. Винаги когато потокът Кедрон се споменава в Писанието, това винаги е сцена на смърт или съд. Потокът говори за скръб и е емблема на траур.

С Неговите ученици,Господ премина същия поток и влезе в Гетсиманската градина, име, което означава „маслинова преса“. На осем ученици беше казано да останат на определено място, докато на трима беше позволено да Го придружат, но не докрай. Той остави тези трима с наставлението да се молят да не изпаднат в изкушение.

Лука 22:41 ни казва, че Той се оттегли от тях „на около един хвърлей камък“. Това е много значимо. Господ беше дал на Своя народ от древността наставления относно замерянето с камъни на престъпниците. Ръцете на свидетелите трябваше да хвърлят първия камък (Вт. 17:7). Няма как да изчислим разстоянието, на което Господ се отдалечи от Своите трима ученици, но едно нещо е ясно: те можеха да Го чуят да говори на Своя Отец, което предполага, че разстоянието е било кратко и че такъв камък е бил с голяма тежест.

Присъдата Господкоето Му предстоеше да получи, тежеше много силно на Него, Божия Син. Докато учениците Му спяха, нашият благословен Господ лежеше прострян на земята и заяви, че ще приеме чашата на съда от ръката на Отца заради нас. „Господи, дори до смърт Твоята любов можеше да стигне“ (Х. Л. Росие, 1834–1928).

От Клаас Рот